Решение № 5681 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5681 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330104021 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Т. Р. против „Креди Йес” ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договорна клауза. Ищецът твърди, че на *** г. е сключил договор за паричен заем за сумата от 2200,00 лева. Поддържа се, че клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 1953,84 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, е нищожна.

Според ищеца тази неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави и цели заобикаляне на закона чрез изкуствено оскъпяване на кредита над законовия таван на ГПР. Изтъква се, че изискванията за обезпечение са формулирани по начин, който ги прави практически неизпълними за потребителя, а самата неустойка е загубила своята обезщетителна функция, тъй като размерът е почти равен на главницата. Ангажира доказателства.

Претендира разнсоки.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв , в който се излгат съображения за несонователност на иска и моли съда да бъде отхвърлен.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че договорът е сключен при свобода на договарянето и неустойката е законосъобразно определена.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на 1 страните, съдът намира, че предявеният иск е основателен. От фактическа страна се установява наличието на валидна облигационна връзка по договор за потребителски кредит, по който ищецът има качеството на потребител.

Ключовият спорен въпрос е действителността на уговорката за неустойка за неосигурено обезпечение. Съгласно практиката на ВКС, неустойката следва да изпълнява обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, но не може да излиза извън рамките на принципа за справедливост и добрите нрави.

В конкретния казус размерът на неустойката от 1953,84 лева спрямо заемна сума от 2200,00 лева е явно несъразмерен. Тя представлява близо 90% от главницата, което сочи, че нейната основна цел не е да обезщети евентуални вреди, а да осигури на кредитора допълнителен доход, заобикалящ ограниченията за максимален годишен процент на разходите по Закона за потребителския кредит.

Поставянето на условие за предоставяне на банкова гаранция или поръчители със специфични характеристики в кратък тридневен срок създава предпоставки за неизбежно настъпване на санкцията. Това поведение на кредитора е в разрез с изискването за добросъвестност. Неустойката е загубила своята присъща функция и се е превърнала в средство за неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна. Тъй като клаузата противоречи на добрите нрави и служи за заобикаляне на императивни разпоредби на закона, тя е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото. Предвид изхода на спора и на основание Закона за адвокатурата, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №*** от *** г., сключен между С.

Т. Р., ЕГН: ********** и „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1953,84 лв. (хиляда деветстотин петдесет и три лева и 84 ст.) поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

2

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, да заплати на адвокат С.

К. Н., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, да заплати на С. Т. Р., ЕГН: ********** на осн.78ГПК сумата в размер на 78 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3