Определение № 757 от 10.12.2018, Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е № 757

10.12.2018г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 638 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.

248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна въззивна жалба на „АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр. Балчик, ЕИК *, подадена чрез адв. О.С. от ВАК, срещу определение № 424/15.08.2018г., постановено по т. д. № 234/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта на разноските на постановеното по същото дело решение №92/23.05.2018 г.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възразява се срещу правилността на извод на първоинстанционния съд, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. Твърди се, че още в отговора е направено признание на иска, а в периода преди подаване на исковата молба са водени множество разговори между страните във връзка с насрещно задължение на ищеца към ответника и възможността за прихващане с процесното вземане.

Процесуалният представител на насрещната страна - „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД – гр. Бургас, представлявано по пълномощие от адв.

М.А., представя своевременно отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. При приключване на делото с акт по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на иска / чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК/ и дали спорът е предизвикан от поведението на ответник, който е признал иска / чл. 78, ал. 2 ГПК/.

С постановеното по т. д. № 234/2017г. по описа на ДОС и влязло в сила решение № 92/23.05.2018 г., са уважени изцяло предявени от „ОДИСЕЙ ГРЕЙН" ЕООД – гр. Бургас срещу „АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр.

Балчик, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на незаплатена част от продажна цена по договор за доставка на пшеница от 02.11.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от 06.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 01.09.2017г. Следователно, в отношенията между страните е съдебно установено, впоследствие и със сила на пресъдено нещо, че „АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр. Балчик не е изпълнил ликвидно и изискуемо парично задължение и е бил в забава относно плащането му много преди подаване на исковата молба, а именно от 06.11.2016г., т. е. с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът не е признал основателността на исковата претенция, а е заявил, че процесното парично задължение е възникнало въз основа на сочените в исковата молба юридически факти, но същото следва да се приеме за погасено чрез прихващане с негово насрещно вземане към ищеца. От това се извлича извод, че не е налице и втората от визираните в чл.

78, ал. 2 ГПК предпоставки за прилагане на тази разпоредба.

След като предявените срещу частния жалбоподател осъдителни искове са уважени изцяло, по силата на приложимата правна норма на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи репариране на направените от ищеца съдебно - деловодни разноски, като изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложимо.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски обжалваното определение следва да се потвърди.

Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени съдебно– деловодни разноски.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 424/15.08.2018г., постановено по т. д. № 234/2017г. по описа на Добрички окръжен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.