Решение № 20342 от 10.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41501/2025
- Вид
- Решение № 20342
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 118024 от 28.07.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 38524 от 16.09.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 182488 от 29.11.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 191894 от 19.12.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 12120 от 27.01.2026 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
- чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 20342 гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110141501 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД против К. Н. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап. № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Н“, бл. ***, вх. *, ет. *, аб. № *****.
Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 440, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 238, 45 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 09.06.2025 г.; сумата 96, 89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 24, 60 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 09.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 35373/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Н. С., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се явява собственик/вещен ползвател на имота, не се установява да е приел наследството на свой наследодател, както и съществуването на облигационно правоотношение за исковия период. Твърди, че, видно от представената от ищеца молба за закриване на партида, ответникът е закрил партидата си.
Оспорва доставката на топлинна енергия за исковия период на стойност исковата сума. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че същото се извършва от ФДР, а не от ищеца. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 16.06.2025 г. „Топлофикация С.“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Н. С. за: сумата 1 440, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 238, 45 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 09.06.2025 г.; сумата 96, 89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 24, 60 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 09.06.2025 г.
С разпореждане от 27.06.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 36, 20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника К. Н. С..
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
По делото е представена заповед № *******/******** г., с която на основание чл.100 ЗТСУ (отм.) въз основа на заповед по чл.98 ЗТСУ (отм.) № *****/****** г., с която е определен начинът на обезщетение на Н. С. Д., ап.
№ **, находящ се в гр. С., ж.к. „Н“, бл. ***, вх. *, ет. *, е определен в обезщетение на Н. С. Д., съгласно нотариално заверено искане по чл.102 ЗТСУ (отм.), а процесния ап. № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Н“, бл. ***, вх. *, ет. *, 2 с площ от 84, 67 кв.м. – за нуждите на сина му К. Н. С..
Представена е молба от 26.01.1990 г. от К. Н. С. за закриване на партидата за имота поради ремонт на жилището и отсъствие от С.. Установи се по делото, че партидата на името на ответника не е закрита, доколкото ищецът издава фактури на негово име, видно от представените съобщение към фактура от 31.07.2023 г. за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. и от 31.07.2024 г. за периода м.05.2023 г. – м.04.2024 г.
Видно от представения протокол от проведеното на 05.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к.
„Н“, бл. ***, вх. *, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. 18 – К. Н.
С..
Представен е договор от 08.10.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр. С., ж.к. „Н“, бл. ***, вх. * като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота вуз основа на отчет на 5 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация въз основа на акт за разпределение на кубатурата в размер на 191 м3, както и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 2 бр. водомери за топла вода. Дяловото 3 разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 1 427, 03 лв., представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 192, 32 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 234, 71 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 96, 89 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното 4 предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая с представената заповед № *******/******** г., процесният имот е предоставен в обезщетение на Н. С. Д. за нуждите на сина му К. Н. С..
Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. изм. ДВ, бр. 36/09.05.1986 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) органът по чл.
95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, включително принадлежащите им избени, тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл. 90.
По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95.
Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение жилище за нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на собственост върху имота възниква направо в полза на низходящия /в посочения смисъл – решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение 314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр. д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО, решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I ГО и др./, в случая – на К. Н. С..
От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което неоснователно се явява възражението на ответника в обратен смисъл.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Разпечатката съдържа 43 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a0cbdad-49c3-4215-b0ed-1229ebd12c64