Решение № 1381 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330111995 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. С. Й., ЕГН ********** против „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден ИЛ по ч.гр.д. № 13538/12 г. на ПРС, първоначалният кредитор - банка образувала ИД, срещу наследодателя му, а впоследствие вземанията били цедирани на ответника. По предявен иск по чл. 439 ГПК, с влязло в законна сила решение била установена недължимостта на сумите от ищцата.

В хода на изпълнението направила разноски за адв. възнаграждение в размер на 460 лева за осъществена защита и съдействие по договор от 24.08.2022 г. Отговорност за възстановяването им следвало да понесе ответникът.

Моли се за присъждане на сумата от 460 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на платеното адв. възнаграждение по договора, за защита в хода на изпълнителното дело. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава иска, но възразява за прекомерност на възнаграждението. Моли да не му бъдат възлагани разноски, съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 10295/22 г. на ПРС е установена недължимостта на сумите по ИЛ спрямо ищцата, като наследник по закон на първоначален длъжник, към ответника – цесионер /л.414-417/.

За защита на правата и законните си интереси, ищцата е сключила ДПЗС и платила адв. възн. от 460 лева по твърдения договор от 24.08.2022 г. /л.413 ИД/, изрично удостоверено в него. Пълномощникът е проучвал делото, подавал молби за защита правата на длъжника, вкл. с искания за спиране, впоследствие – прекратяване на ИД, поради установяване недължимостта на сумите. С влязло в сила постановление ЧСИ е прекратил ИД на осн. чл. 433, ал.1, т.7 ГПК /л.428/, като съобщението за това е връчено, чрез пълномощника. Актът не е обжалван и е влязъл в законна сила.

При тази фактическа обстановка и представени доказателства, всички елементи от ФС на претенцията са доказани.

Съгласно чл. 79, ал.1, т.1, пр. 1 ГПК – разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато изп. дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК. В случая – ИД е прекратено на осн. ал.1, т.7 на чл. 433 ГПК – поради представено влязло в законна сила решение по чл. 439 ГПК, с което искът е уважен. От посочената норма следва, че при прекратяване на изпълнителното производство в тази хипотеза, разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя. Тъй като в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги плати, следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите, е чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред /в т.см. е налице трайна и непротиворечива съд. практика, вкл. на настоящия състав/.

Съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл.49 ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение /действие/бездействие/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат обективно настъпил резултат от това поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В настоящия случай такава връзка е налице.

Логично и оправдано е ищецът да ангажира лице със съответни знания, което да му окаже помощ и съдействие при защита на правата и законните му интереси.

Закономерно настъпилият резултат от действията и бездействията на ответника, респ. от образуваното и поддържано изп. производство, е именно ангажиране на адвокат за оказване на защита, за чиято дейност обаче е заплатено възнаграждение. С факта на плащането, имуществото на ищеца е намаляло, поради което същият търпи вреди. Те следват по време поведението и са резултат от него. Налице е пряка причинноследствена връзка между вредите и незаконосъобразното поведение на ответника.

Заплащането на адв. възнаграждение се установява от ДПЗС, като ответникът принципно и признава предявения иск, който е доказан по основание и размер.

Единственото му възражение за прекомерност е неоснователно. Предвид обема на ИД, необходимостта от негово пълно и задълбочено проучване, с оглед предявяване на иска по чл. 439 ГПК – който е и уважен, извършените от адвоката действия по оказване на 2 юридическа помощ и положени усилия, които свидетелстват за проявена адекватна активност, конкретната фактическа и правна сложност на извършеното, както и фактът, че възнаграждението е в размер, който не надвишава значително минимума по НМРАВ, съдът намира, че същото е справедливо и не следва да бъде редуцирано, т.к. не е прекомерно. Същото е оправдано като размер, справедливо е и адекватно на оказаната помощ. Не следва да бъде намалявано.

С оглед изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени: 50 лева ДТ; 24 лева – разн. копие от ИД и 400 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима – ответникът на практика оспорва иска, т.к. релевира възражение за прекомерност на претенцията, поради което и същинско признание основателността й – няма.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 да плати на Н. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 460 лева /четиристотин и шестдесет лева/ главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на направени разноски за платено адвокатско възнаграждение на 24.08.2022 г. за защита и съдействие по изпълнително дело № ......, както и общо 474 лева /четиристотин седемдесет и четири лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3