Решение № 115 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000503142 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4080 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9860/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-5, е осъдено дружеството ЗД ”БУЛ ИНС“ АД да заплати на Е. В. Д. сумата от 13 000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 25 500 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Е. В. Д., с която се обжалва съдебно решение № 4080 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9860/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-5 в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата до пълния претендиран размер от 25 500лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на 1 първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: непълното възстановяване здравето на ищеца, останалите трайни негативни последици. Твърди се,че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е взел предвид трайната съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 4080 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9860/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-5, в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25 500 лв. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, ЗД „БУЛ ИНС“ АД депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за ПТП се установява, че нигерийският гражданин Д. У. У. при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес 270 CDI“ с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал 27.11.2018г. ПТП с лек автомобил „Деу Матиз“ с ДК № ***, управляван от Е. В. Д., при което е пострадал Е. В.

Д..

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗД ”БУЛ ИНС” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС „Мерцедес 270 CDI“ с ДК № ***, а това обстоятелство се установява и от справка в ИЦ на ГФ.

Вината на водача на „Мерцедес 270 CDI“ с ДК № ***, не се оспорва, а и същата се доказва от приетия за доказан механизъм на ПТП, установен както от КП, така и от заключението на САТЕ, прието без оспорване от страните.

2

Въззивната жалби е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба

НЕОСНОВАТЕЛНА. на

Е. В. Д. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1

КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка 3 между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство КСМЕ и САТЕ се установява вината на водача на лек автомобил „Мерцедес 270 CDI“ с ДК № ***, Д. У.

У., за причиняване по непредпазливост на следните телесни увреди на ищеца Е. Д.: контузия на главата в лявата теменна област; контузия на гръдния кош; контузия на корема; навяхване на шията.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на Е. Д. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в контузия на главата в лявата теменна област; контузия на гръдния кош; контузия на корема; навяхване на шията.

Тези увреди са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Непосредствено след ПТП ищецът е търпял интензивни болки за период от около 10-15 дни. Болките постепенно са намалели, а някои от тях са отзвучали на фона на проведената терапия и рехабилитация. Пострадалият е имал мекотъканни травми, довели до болки и страдания с различна продължителност на възстановяване, фрактури не са 4 установени, общият възстановителен период е бил около 2 месеца. Ищецът е бил неработоспособен в периода от 28.11.2018 г. до 09.12.2018 г.-за срок от 12 дни, вследствие травмата на гръдния кош. Получените увреждания са довели до затруднения в нормалната функция на опорно-двигателния апарат на пострадалия за известен период от време, но не но-дълъг от 2 месеца, поради необходимостта от по-щадящи движения, ограничаване и липса на силови натоварвания. Имал е по- продължителни оплаквания от болки в поясната област, дължащи се на травмата на лумбосакрални коренчета, както и болки при определени движения и натоварване на лявата ръка, но и тези страдания са отшумели в периода от около два месеца. Понастоящем здравето на ищеца е възстановено напълно, а като трайни негативни последици са останали единствено евентуалната възможност за получаване на спорадични неинтензивни болки при прекомерно натоварване.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, който е продължил около 2 месеца, като е съобразено обстоятелството, че възстановяването към датата на изготвяне на експертизата е напълно завършило. Съобразени са останалите трайни последици: спорадични неинтензивни болки при прекомерно натоварване.

Предвид младата възраст на ищеца КСМЕ дава позитивна прогноза за за здравето му при редовно извършвана профилактика.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 63 700 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и 5 бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и младата му възраст.

Несъмнено ищецът е преживял болки и страдания, като през първите 10-15 дни те са били с по-силен интензитет; през този период е чувствал дискомфорт. Ищецът е търпял затихващи болки, дискомфорт и неудобство, за период около общо от 2 месеца.

Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в размер на 13 000 лв. репарира в изкючително пълен обем претърпените от ищеца неимуществени вреди и не може да бъде увеличавана.

Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика на ВКС, вкл. и

ППВС № 4/1968, решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 13 000 лв.

При определяне на този размер съдът съобразява и общественоикономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 11.2018г. и съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период, доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.) Неоснователно е възражението на жалбоподателката-ищец, че размерът на застрахователните лимити и обществено –икономическата обстановка в страната не са били съобразени от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението.

При определяне на този размер съдът съобразява и посочената от жалбоподателя съдебна практика, но и обстоятелството,че същата не е задължителна за настоящата съдебна инстанция, предвид осъществявания инстанционен контрол.