Решение № 15 от 18.01.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 147/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Ихтиман, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200147 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ф. П. против Наказателно постановление № 22-1204-001646/26.09.2022 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.
В депозирана писмена защита АНО (началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“) чрез процесуален представител оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 06.09.2022 г. около 15:05 часа по автомагистрала „Тракия“, в района 1 на 38-ми км., с посока на движение към гр. Пловдив, лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № * в условията на натоварен трафик в активна и изпреварваща лента с колони от автомобили, образувал се в следствие на ПТП, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента).
Това било възприето от свидетеля К. Д. – началник сектор на контрол на пътното движение и правоприлагане в отдел „Пътна полиция“ на Главна дирекция „Национална полиция“, който изпълнявал служебните си задължения. Той, заедно с колегата си Т. Т. , спрели за проверка автомобила, извели го на безопасно разстояние и извикали екип на РУ-Ихтиман.
Свидетелят Д. възприела жалбоподателката, както и че автомобилът няма техническа неизправност и я попитал каква е причината да се движи в аварийна лента. Тя отговорила, че нейната майка, свид. Ц. П., има здравословен проблем и бързали за лекар, което последната потвърдила.
При тези данни, след пристигането си, свид. Г. Г., в качеството му на младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР-София съставил срещу жалбоподателката Акт № 211241 от 06.09.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 22-1204-001646/26.09.2022 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г. Г., К. Д., Ц. П.
(частично) и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.
Доказателствените източници са непротиворечиви и от тях несъмнено се установява, че на 06.09.2022 г. около 15:05 часа по автомагистрала „Тракия“, в района на 38-ми км. с посока на движение към гр. Пловдив, жалбоподателката Ф. П. управлявала лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № * в лентата за принудително спиране, при условията на натоварен трафик в активна и изпреварваща лента с колони от автомобили, образувал се в следствие на ПТП, както и че автомобилът е бил технически изправен.
Спорният въпрос по делото е имала ли е здравословен проблем пътничката в автомобила – свид. Ц. П., майка на наказаната. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Твърденията в тази част на свид. Ц. П. не следва да се кредитират, тъй като не намират опора в други доказателствени източници, вътрешно противоречиви и нелогични са, 2 като може да се направи извод, че чрез тях се цели издействане на благоприятен процесуален изход за дъщеря Д. П.. Въпреки изложеното пред полицейските служители, че наказаната и нейната майка бързат заради посещение на лекар, в какъвто смисъл са показанията на свид. Д., от показанията на свид. П. се установява, че тя не е посетила лекар. Липсват документи за извършен преглед. Нещо повече, тя излага, че е посетила йога терапия в студио в пловдивски МОЛ. Логически противоречиви са и твърденията в какво се е изразил здравословния й проблем. Тя излага, че е събрала границите на артериалното (кръвното) налягане, както и че е установила това посредством апарат, с който измерва нивото на кръвната си захар, както и че нейни приятелки в гр. София, с които се поддържат еднадруга, го измерили. Очевидна е пълната несъстоятелност на подобни твърдения. От една страна е абсурдно твърдението, че е измерила кръвното си налягане с уред за измерване на кръвна захар, такова действие е невъзможно.
От друга страна, напълно нелогично е, ако действително е имала проблеми с границите на артериалното налягане и здравословен проблем, който е установен в гр. София, да посети летище София, след което да предприеме пътуване до гр. Пловдив, където да посети не болнично заведение, а търговски център (МОЛ) за провеждане на сеанс по йога. С изложеното очевидно се цели облекчаване на положението на дъщеря й, като предвид множеството логически противоречия не следва да се кредитира, че е имала здравословен проблем.
По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
3
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на
АНО.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е ангажирана.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази забрана не е изпълнена от жалбоподателя П., като без техническа неизправност или здравословен проблем на водача или пътника в автомобила, тя се е движел в лента за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“.
Поради това на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП законосъобразно е подведен под административнонаказателна отговорност.
От обективна страна на 06.09.2022 г. около 15:05 часа жалбоподателката П. е управлявала лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № * по автомагистрала „Тракия“, в района на 38-ми км., с посока на движение към гр.
Пловдив, в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено умишлено във форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателката съзнавала, че управлява лек автомобил в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство и пряко целяла това.
4
Предвид разпоредбата на чл. 29 ЗАНН не следва да се обсъжда дали процесното деяние представлява маловажен случай.
То не представлява и явно маловажен или малозначителен случай.
Касае се за типично нарушение от съответния вид. При интензивен трафик жалбоподателката е демонстрирала чувството за безнаказаност, като без законова причина се движи в лента за принудително спиране. Подобно поведение, освен склонност към пълно незачитане на установения в страната правов ред, създава опасност от възникване на ПТП с други участници в движението, които имат законова причина да се намират в посочената лента, препядства и значително затруднява движението на автомобили на спешна помощ и КАТ. Нужно е да се отбележи, че деяние, като настоящото, разкрива признаци на значително по-висока степен на обществена опасност в случаите, когато е образувана тапа в активните ленти, поради катастрофа, защото по този начин значително се затруднява движението на всички контролни органи и нуждаещи се лица в аварийната лента. Ето защо горните два института са неприложими.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно определения в съответната нормата.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 150 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление
№
22-1204001646/26.09.2022 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Д. Ф. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от 150 лв. разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 6