Определение № 732 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100600695 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от А. Г. Г., ЕГН ********** против Определение по ЧНД № 131/2025 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдил Постановление на РП – Бургас от 26.03.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 26/2019 г. по описа на РУ на МВР – Приморско.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението. Посочва се, че както в постановлението на прокурора, така и в определението на ЦРС се съдържа формално хронологията на движение по преписката, като липсват каквито и да е мотиви, че няма данни за други престъпления по досъдебното производство, освен за това, за което се води. И в двата акта липсват изрични мотиви и обосновка за наличието на деяние по чл. 323 , ал. 1 от НК, във връзка с спора на жалбоподателя за собственост над съборените от горското бунгала.

Счита, че постановлението на прокуратурата и определението на първоинстанционният съд, което се обжалва, следва да съдържа както изводите за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото, относно деянието / деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства, но такива по същество отсъстват.

Моли определението на БРС де бъде отменено, както и да бъде отменено Постановление от 26.03.2025 г. на РП – Бургас, като делото бъде 1 върнато на прокурора за доразследване.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата, прие за установено следното:

Досъдебно производство №26/2019г. на РУП-Приморско, пр. пр. № 521/2017г. по описа на РП-Бургас ТО-Царево е било образувано на 08.02.2019г. за това, че на 02.06.2017 год., в землището на гр. К., общ.

Приморско, противозаконно са били унищожени чужди движими вещи - две бунгала -номер ** и номер **, и двете е площ от 26.46кв.м., ведно е оборудване, закупени от В.И.Г. с нотариално заверен договор за покупкопродажба от „М.-К.“ ООД -Кърджали, поставени в държавен имот в землището на гр. К., Бургаска област, и са причинени значителни вреди престъпление по чл. 216, ал.5, вр. ал.1 от НК.

С Постановление от 25.05.2021 г. на РП-Бургас ТО-Царево наблюдаващият прокурор, след като приел, че е извършено престъпление по чл.216 ал.6, вр. ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, постановил спиране на разследването по досъдебно производство №26/2019г. на РУП-Приморско, пр. пр. № 521/2017г. по описа на РП-Бургас ТО-Царево на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК, като разпоредил препис от постановлението да се връчи на пострадалите от престъплението А. Г. Г. и съпругата му В.И.Г..

Препис от Постановлението от 25.05.2021г. на РП-Бургас ТО-Царево за спирането на разследването е било връчено на А. Г. Г. на 27.05.2021г., като ведно с преписа му е било връчено и съобщение, с което по надлежния ред същия е бил известен за правото му да предяви тъжба по реда на чл.81 от НПК пред PC-Царево в шестмесечен срок от съобщаването, както и че ако не стори това след изтичането на шестмесечния срок наказателното производството ще бъде прекратено.

На 03.06.2021г. А. Г. Г. е подал жалба пред РС-Царево срещу Постановлението от 25.05.2021г. за спиране на наказателното производство на РП-Бургас ТО-Царево.

С Определение №19 от 08.06.2021г., постановено по ЧНД № 171/2021г. по описа на РС-Царево, жалбата на А. Г. Г. срещу Постановлението от 25.05.2021г. за спиране на наказателното производство на РП-Бургас ТОЦарево е била оставена без уважение, като така постановеното определение е влязло в законна сила на 08.06.2021г.

На 16.12.2021г. А. Г. Г. е подал молба до РП-Бургас ТО - Царево с копие до Главна Прокуратура с твърдение, че са налице новоустановени обстоятелства - прекъснати и затапени площадков водопровод и площадков канал, имащи отношение към водоснабдяването на бунгало №** и №**, собственост на съпругата му В.И.Г., поради което моли да бъде възобновено разследването по досъдебно производство №26/2019г. на РУП-Приморско, като счита че е налице възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.

На 13.01.2022г. в ОП-Бургас е постъпило писмо с изх.№ №7/2022г. на 2 2 отдел 02 „Досъдебен“ на ВКП-София, с което така подадената молба от А. Г. Г. е била изпратена по компетентност на ОП-Бургас.

На 31.03.2022г. в РП-Бургас ТО-Царево е постъпило писмо е изх.№ №7/2022г. на отдел 02 „Досъдебен“ на ВКП-София, с което на наблюдаващия прокурор са изпратени по компетентност подадената от А. Г. молба и приложенията към нея за преценка от необходимост за възобновяване на досъдебно производство №26/2019г. на РУП-Приморско с оглед на изложените от него твърдения за новоустановени обстоятелства.

Междувременно, в РП-Бургас ТО-Царево, по направено от запитване, е постъпил отговор от PC-Царево, че в съда няма депозирана тъжба от А. Г. Г. по реда на чл.81, ал.3 вр.чл.50 от НПК.

С Постановление от 01.04.2022г. наблюдаващият прокурор, след като е приел, че съобщеното от Г. в допълнителната му молба навежда на деяние по чл.216а ал.1 от НК, постановил да бъдат отделени от материалите от досъдебното производство №26/2019г. на РУП-Приморско тези, касаещи изнесените нови данни от А. Г. Г. - постановление за образуване на ДП -том 1 от ДП, материали преписка №7/22 на ВКП, молба от 17.12.2021г. от А. Г. Г. и приложения към нея, като отделените материали са заведени под нов номер преписка №3960/22г. на РП-Бургас ТО-Царево. С Разпореждане от 05.04.2022г. наблюдаващия прокурор е възложил на РУП-Приморско проверка преписка №3960/22г. на РП-Бургас ТО-Царево е поставени конкретни указания и определен срок от 60 дни за извършването й.

С Постановление от 01.04.2022г. наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство №26/2019г. на РУП-Приморско на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.6 от НПК - поради непредявяване на тъжба от А.

Г. Г. по реда на чл.81, ал.3 вр.чл.50 от НПК пред PC-Царево в 6-месечния срок от съобщаването му за спирането на наказателното производство досъдебно производство №26/2019г. на РУП-Приморско.

Постановлението за прекратяване било потвърдено от ЦРС, а впоследствие с определение на въззивната инстанция от 21.07.2022 г. същото е отменено с указания за провеждане на разследване, което да отговаря на изискванията за обективност, всестранност и пълнота, налагащо и нова задълбочена оценка на събрания доказателствен материал и нова правна преценка, отчитайки конкретните приети от прокурора за установени факти и обстоятелства, относими към престъпния състав на чл. 323, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е приел, че изводът за липса на извършено престъпление от общ характер при тази доказателствена празнота, води и до необоснованост и неправилност както на съдебния, но също и на прокурорския акт.

С Постановление от 03.08.2022 г. на РП – Бургас ТО – Царево делото е върнато за допълнително разследване, като е указано изясняването на някои обстоятелства, които могат да обосноват изводи относно липсата или наличието на признаци на деяние по чл. 323, ал. 1 от НК, осъществено от някое лице.

3

С Постановление от 23.09.2022 г. на РП – Бургас, ТО – Царево наказателното производство отново е прекратено.

С Определение № 227/09.11.2022 г. по ЧНД № 442/2022 г. на РС – Царево, съдът е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал на РП – Бургас, ТО – Царево, с указания за правилно прилагане на материалния закон. Определението на ЦРС било потвърдено с Определение № 447/11.05.2023 г., постановено по ВЧНД № 1472/2022 г. на БОС.

По повод указанията на РС – Царево е била заведена отделна преписка № 3960/2022 г. по описа на РП – Бургас, въз основа на посочени обстоятелства от Г. за разрушаване на обслужващи структури. Преписката е приключила с окончателен прокурорски акт – Постановление по преписка № 6652/2022 г. по описа на ОП – Бургас от 07.10.2022 г., с което Постановление от 15.07.2022 г. на РП – Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство е било потвърдено.

С Постановление от 29.02.2024 г. на РП – Бургас разследването е било спряно за даване на възможност на Г. да предяви тъжба до РС – Царево, като му е изпратено и отделно уведомително писмо с указване на възможността да предяви тъжба в шестмесечен срок от получаване на прокурорския акт в РС – Царево. Видно от писмо № 628/13.03.2025 г. след 05.03.2024 г. тъжба от Г. не е депозирана в РС – Царево.

С Постановление от 26.03.2025 г. (предмет на настоящия съдебен контрол) прокурор при РП – Бургас, ТО – Царево, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил досъдебното производство № 26/2019 г. по описа на РУ – Приморско.

Първоинстанционният съд е приел, че единственото престъпление, което в случая може да бъде обсъждано е такова по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, но видно от материалите по делото пострадалото лице не е упражнило правото си да предяви тъжба, както и няма данни за други извършени престъпление, то правилно прокурорът го е прекратил, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т.1 от НПК.

На първо място, въззивният съд намира, че посоченото от прокурора правно основание за прекратяване на наказателното производство е неправилно, тъй като прокурорът е приел, че в дадения шестмесечен срок от спиране на производството пострадалото лице не е подало жалба, като в този случай прекратителното основание е по чл. 24, ал. 6, вр. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.

В обжалваното постановление прокурорът се е задоволил да посочи хронологично движението на наказателното производство и постановените по него множество прокурорски и съдебни актове, като в заключение е посочил, че в случая може да бъде обсъждано престъпление по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, като е приел, че никога не е имало спор в хода на разследването, че Г. е притежавал дървена конструкция – бунгала с някакво оборудване в тях и вези вещи със своята съответна пазарна стойност са погинали. Също така посочва, 4 че пострадалото лице се е отказало да упражни правото си да предяви тъжба по реда на чл. 218в, ал. 1, т. 1 от НК, като прокуратурата не разполага с повече възможности да подсигури защита на неговия правен интерес. Посочил е и, че няма данни за други престъпления по ДП, поради което същото следва да се прекрати и поради липса на деяние по чл. 323, ал. 1 от НК.

Атакуваното постановление е незаконосъобразно поради това, че в него освен липса на установени факти, липсва и правен анализ на съображенията, поради които прокурорът е приел липса на престъпление. При тяхната липса проверяващият съд е лишен от възможността да провери правилността на съображенията в проверявания прокурорски акт. Волята на прокурора следва да бъде обективирана от самия него в постановлението за прекратяване на наказателното производство и то въз основа на логическа дейност, свързана с преценката на доказателствата по делото. Едва след извършване на подробен доказателствен анализ и извеждане на конкретна и подробна фактическа обстановка, прокурорът следва да направи правните си изводи, преценявайки въпроса – има ли извършено престъпно деяние, по кой текст на наказателния закон, както и евентуално налице са условията за прекратяване на наказателното производство и на какво основание.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/25.07.2023 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНК на ВКС основанието за прекратяване на наказателното производство чл. 24, ал. 6, вр. 25, ал. 1, т. 6 от НПК представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: извършено деяние съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в срока по чл. 24, ал. 6 от НПК не е депозирана тъжба пред съответния първоинстанционен съд, като изрично е посочено, че освен тяхното наличие при преценка на законосъобразността на извършеното на това основание прекратяване съдът следва да провери и съдържащите се в постановлението мотиви относно установените в рамките на производството обстоятелства, както и дали правните съображенията по приложение на материалния закон водят до извод, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.