Решение № 57 от 18.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Габрово, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело № 20244200900110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Длъжностното лице по регистрацията при АВ е постановило отказ № 20240911113539/12.09.2024 г., с който е отказано вписването на заявеното от Р.

Х. И. искане за заличаване и освобождаване на ликвидатора Т. Г. И. направено по нейно искане.

Срещу така постановения отказ е постъпила жалба от адв. Р. И., като пълномощник на Т. Г. И., ликвидатор на „ Т и В – ООД“ ООД, в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Действително в ТЗ не е предвидена процедура за освобождаване на ликвидатор по негово желание, но това не означавало, че той не може, по собствено желание, да се откаже да изпълнява възложените му функции. Налице е писмено уведомление на ликвидатора до дружеството, бездействие от страна на последното продължило повече от 5 месеца, поради което били налице основанията на чл.

141, ал. 5 от ТЗ, която хипотеза следвало да се приложи по аналогия и ликвидатора по негово желание да бъде освободен. Моли се, да се отмени обжалвания отказ и да се дадат задължителни указания на ДЛР за вписване на заявеното обстоятелство.

В отговора на жалбата от АВ се изразява становище за неоснователност на същата, по подробно изложени доводи.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

От представените с жалбата писмени доказателства и от извършената справка в ТРРЮЛНЦ, се установява следното:

От удостоверение за актуално състояние по § 4, ал. 2 от ЗТР от 16.11.2011 г. се установява, че „ Т и В – ООД“ ООД – в ликвидация, е прекратено с решение № 257 от 92.05.2000 г. по гр. д. № 172/2000 по описа на 1

ОС- Габрово на осн. чл. 155, т. 2 от ТЗ (по искане на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона), открито е производство по ликвидация на осн. чл. 156, ал. 1 от ТЗ и за ликвидатор е назначен Т. Г. Вачева, ЕГН **********. От решение № 257 от 02.05.2000 г., приложено по фирменото дело към ТР, е видно, че съдът е назначил за ликвидатор на дружеството управителя, като е определил 6 месечен срок за извършване на ликвидацията.

Със заявление заявление Б6 – за вписване на обстоятелства относно прекратяване на ликвидацията е постъпила молба от Т. Г. И., в която заявява искане за освобождаването и заличаването й като ликвидатор на осн. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, след отправено предизвестие до ОС на дружеството.

За да постанови обжалвания отказ № 20240911113539/12.09.2024 г. ДЛР при АВ е приело, че дружеството е пререгистрирано в ТР въз основа на удостоверение през 2011 г. От удостоверението се установявало, че дружеството е прекратено на осн. чл. 155, т. 2 от ТЗ – поради противоречие със закона, като е открито производство по ликвидация и е назначена за ликвидатор Тока Г. И.. Прието е, че промени, вписани по партида на дружеството въз основа на съдебен акт, следва да се извършат отново въз основа на валиден и влязъл в сила съдебен акт. Промяната на ликвидатора, назначен от съответен ОС би била валидна единствено след постановяване на нов съдебен акт от компетентния съд. Прието е, че процедурата по чл. 141, ал.

5 от ТЗ е неприложима по отношение на ликвидатора.

Съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обхватът на извършваната от длъжностното лице проверка при заявление за вписване на процесните обстоятелства е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Съгласно чл.

21 от ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на заявлението, с което е сезирано ДЛР, преди да разпореди вписване на посочените в заявлението обстоятелства, следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

Установява се от представените доказателства и вписванията в ТР, че дружеството е прекратено с решение № 257 от 02.05.2000 г. по гр. д. № 172/2000 по описа на ОС- Габрово на осн. чл. 155, т. 2 от ТЗ и на основание § 4, ал. 2 от ЗТР от 16.11.2011 г. дружеството служебно е пререгистрирано в ТР при АВ. Видно от постановеното от съда решение за прекратяване на дружеството е открито производство по ликвидация и съдът е назначил за ликвидатор управителя – Т. Г. Вачева.

Ликвидационното производство е начин за разпределение на имуществото на дружество в ликвидация след неговото прекратяване като се събере и се осребри същото, като след удовлетворяване на всички кредитори, 2 остатъкът бъде разпределен между съдружниците и акционерите.

Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, със заличаване на дружеството от ТРРЮЛНЦ по искане на ликвидатора. Статутът и правомощията на ликвидаторите са уредени в глава 17 от ТЗ. Съгласно чл. 269 от ТЗ ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. С избора, съответно назначаването на ликвидатор, се прекратяват правомощията на управителния орган на търговското дружество. Правното положение на ликвидатора включва две правоотношения - външно, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация спрямо всяко трето лице, и вътрешно между ликвидатора и търговското дружество в ликвидация, което е облигационно по своя характер, в случаите, в които е извършена доброволна ликвидация в хипотезите на чл. 154, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. В тези хипотези – при доброволна ликвидация – е приложима нормата на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, тъй като в основата на вътрешните отношения на ликвидатора със съдружниците и акционерите в търговско дружество в ликвидация стои договорът за поръчка (мандат) съгласно чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на това правоотношение на ликвидатора е възложено и той е приел да изпълнява задълженията по ликвидация, като носи същата отговорност за своите действия и бездействия спрямо акционерите и съдружниците в търговското дружество в ликвидация, като управителите и другите изпълнителни органи.

Съгласно външното правоотношение, спрямо всички трети лица ликвидаторите имат права и носят отговорност като управителните органи в търговско дружество.

При капиталовите търговски дружества е предвидено отклонение от доброволния характер на ликвидацията като производство, в хипотезата на принудителна ликвидация – чл. 155, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ и вписването на решението за назначаване на ликвидатор е условие за влизане в сила на това обстоятелство, с оглед действаща уредба към 2000 г., когато е било прекратено конкретното ТД. До заличаване на ликвидатора като такъв от ТРРЮЛНЦ ликвидаторът е единственият законен представител на търговското дружество в ликвидация. Напускането, респективно - освобождаването на ликвидатор, не са изрично уредени в ТЗ. Единствените относими разпоредби са тези на чл.

266 от ТЗ. Съгласно чл. 266, ал. 4 от ТЗ съдът по седалището на дружеството може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, респ. акционерите, които притежават повече от 1/20 от капитала. Това е и редът, по който в хипотезата на принудително прекратено дружество по реда на чл. 155 от ТЗ, би могло да се поиска смяна на ликвидатора, при наличие на важни причини, а не чрез отправяне на заявление от ликвидатора до Общото събрание на прекратеното дружество, чиито правомощия са прекратени още с решението за прекратяване на дружеството.

В случая производството по ликвидация е открито след принудително прекратяване на дружеството, поради което не общото събрание назначава ликвидатор, а такъв е определен от съда с постановеното решение за прекратяването му. Това обстоятелство изключват възможността след 3 първоначално назначаване на ликвидатор от съда да бъде освободен по негово искане отправено до Общото събрание на дружеството. Такава възможност няма нормативно предвидена. Изрично в чл. 266, ал. 4 от ТЗ е предвиден редът за смяна на ликвидатор, т.е. законът е предвидил специален ред за постигане на търсения от жалбоподателя резултат, като нормата на чл. 141 , ал. 5 от ТЗ не може да бъде приложена по аналогия. Предвид изложеното и при извършената проверка от окръжния съд за правилност и законосъобразност на обжалвания отказ съдът намира, че липсват предпоставките за извършване на исканото вписване.

По направеното искане за присъждане на разноски от страна на представителя на АВ, съдът намира, че същото следва да се остави без уважение. Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя –чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/ обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда н чл. 81 във вр. с чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Г. И., ликвидатор на „ Т и В – ООД“ ООД – в ликвидация, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията № 20240911113539/12.09.2024 г., с който е отказано вписването на заявеното искане за заличаване и освобождаване на ликвидатора Т. Г. И. направено по нейно искане на осн. чл.

141, ал. 5 от ТЗ, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 4

5