Решение № 18708 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18708 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110112639 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

17.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Александра Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 12635/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу М. С. А., като се твърди, че страните са намирали в облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Л. 4“, бл. 464, вх. Б, ет. , ап. 349, аб. № .. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност от 963,17 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава, като дължала и мораторна лихва в размер на 155,76 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г. Навежда доводи, че освен това била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала цената на последната в размер на сумата от 32,61 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като поради незаплаащнето на услугата 1 ответнициата била изпаднала в забава, поради което дължала и мораторна лихва в размер на 7,98 лева за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като в същият обстоятелствата на които се основава претенцията се признават. Моли исковата претенцията да бъде уважена, като се присъдят минимално деловодни разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното 2 предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Между страните не се спори, което се установява и от представените по делото писмени доказателствени средства, като ответника изрично признава и наличието на облигационно отношение между страните по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Тоест, ответника извънсъдебно и съдебно признава по смисъла на чл. 175 ГПК, че между страните е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняването на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Следователно между страните безспорно се установява, че е налице възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и за процесния недвижим имот.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на 3 стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Следователно е необходимо по делото да се установи дали е доставена топлинна енергия до процесния имот в количествата, които ищецът твърди. Предвид признанията на ответника, вкл. формулира в отговора на исковата молба, съдът намира, че безспорно по делото е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия и услугата дялово разпределени в обем и качество достатъчно, за да се направи извод за точно изпълнение в количествен, качествен и темпорален аспект. Ето защо и настоящия съдебен състав намира, че всички материални предпоставки са налице, поради което претенциите за главниците и мораторните лихви следва да бъдат уважени в цялост.

В случая по делото е представено споразумение между страните от 26.06.2025 г., както и фискален бон за сумата от128,62 лева, като с изрична молба от 18.09.2025 г. ищецът признава, че ответникът е заплатил частично вземанията, като оставали незаплатени сумите от 26,50 лева – мораторна лихва върху главницата за цената на топлинна енергия и сумата от 995,78 лева – незаплатена цена на доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да вземе предвид плащането в хода на настоящото производство, което се признава и от ищеца с извършеното съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК (с молбата от 18.09.2025 г.), поради което същото следва да бъде взето предвид, като претенциите в платената си част следва да бъдат отхвърлени в останалата част частично уважени, съобразно извършеното в хода на настоящото производство плащане.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага единствено ищеца, тъй като ответникът е станал причина за производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 350,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 464, вх. Б, ет. 3, ап. 349, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 963,17 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Л. 4“, бл.