Определение № 353 от 15.08.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 297/2023
- Вид
- Определение № 353
- Подписан
- 15.08.2023
- В сила
- 15.08.2023
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353 гр. Бургас, 14.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Д.а Д. Щерева
Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно гражданско дело № 20232000500297 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, предл. ІІ от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частната жалба на З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.Н., кв. К.“ № *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес гр. П., бул. „П.“ № *, ет. *, ап.
* против Определение № 1608 от 16.06.2023 г. по въззивно гражданско дело № 20232100500974/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-714/2022, образувано по преюдициалното запитване на Софийския районен съд по гр.д.№ 24262/2022 г.
Окръжният съд е бил сезиран от жалбоподателката Ц. с въззивна жалба против Решение № 64 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 1133/2022 г. на РС-Н. в частта, с която е бил отхвърлен искът й по чл. 55, ал.1, предл.І от ЗЗД против ответника „К.“ ЕАД за връщане на сумата от 140,39 лева, представляваща платена без основание лихва - по нищожен договор за потребителски кредит от 30.11.2020г.
В жалбата са развити доводи, че въззивното производство неправилно е било спряно, тъй като не са били налице предпоставките по чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Отправеното до СЕС преюдициално запитване било без връзка с предмета на настоящия спор.
Ответникът „К.“ ЕАД е представил писмен отговор, с която е оспорил жалбата.
Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима. Тя е 1 подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275 от ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата молба са релевирани доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, по който жалбоподателката е плащала възнаградителни лихви. Едно от основанията за тази недействителност е по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК - поради невключване в годишния процент на разходите на кредитополучателя на дължимото от него възнаграждение на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Няма спор, че до Съда на Европейския съюз е било отправено преюдициално запитване по гр.д.№ 24262/2022 г. по описа на Софийския районен съд по дело С-714/22 по въпросите:
Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени по договор за потребителски кредит, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?
Следва ли чл. 10, параграф ІІ, буква „ж“ от същата директива да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит, се приравнява на липса на посочване на годишен процент на разходите?
Очакваното произнасяне на СЕС по тълкуването на цитираните норми от директивата ще има задължителен ефект по отношение на всички, а не само спрямо страните по делото пред съда, оправил запитването.
Тълкуването е от значение за разрешаването на настоящия спор, основан на твърдения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, сключен без надлежно описание на разходите на кредитополучателя.
Ето защо въззивното производство правилно е било спряно. В случая окръжният съд е упражнил правомощията си по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тълкуван във връзка с чл. 267 от ДФЕС и чл. 4, параграф 3 от ДЕС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение не подлежи на обжалване съгл.
Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1608 от 16.06.2023 г. по въззивно гражданско дело № 20232100500974/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3