Решение № 7835 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7835 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100505897 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата Н. П. С. - Д. срещу решение № 4611 от 17.03.2025 г., постановено по гр. дело № 52346/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 6917,98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб. № 109049, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и за сумата от 61,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21894/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по делото липсват доказателства за отопляемия обем на топлоснабдения имот, както и за идентичност на адреса на жилището, доколкото посоченото от първоинстанционния съд удостоверение от 1

31.03.2025 г. не било приложено по делото. Въззивницата счита, че общият топломер в сградата не е преминал метрологична проверка в законовите срокове, което обосновава наличие на съмнение в точното изчисляване на количеството топлинна енергия в имота. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че потребител на топлинна енергия в описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 109049, е Н. П. (С.) Д. – от представения по делото нотариален акт № 90, том XXXI, дело № 4722/1981 г. е видно, че същата е призната за собственик на апартамент № 98, находящ се във вх. Д на жилищната сграда на ул. ****. Противно на доводите във въззивната жалба, по делото е представено и прието като доказателство удостоверение с изх.

№ 68-00-384/31.03.2015 г., издадено от ГИС – София (л. 18 от делото на СРС), от което се установява, че имотът по нотариалния акт е идентичен с посочения в исковата молба ап.

2

****, т.е. налице е идентичност между собствения на ответницата имот и този, за който се претендира стойност на потребена топлинна енергия, като това е видно и от подписания и неоспорен от ответницата протокол от ОС на ЕС (л. 27 от делото на СРС), в който за апартамента на Н. С. е посочен цитираният в исковата молба абонатен номер на партида в топлопреносното дружество – 109049. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, Н. П. С. – Д. се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е видно, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за пет броя отоплителни тела (радиатори) с поставени уреди за индивидуално измерване, за един водомер за топла вода, както и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 3238,34 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 3832,92 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по 3 един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.

74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в сградата в края на отчетните периоди, поради неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп до имота, видно от изводите на СТЕ, поради което топлинната енергия за отопление на имота е определена на база „служебен отчет“ съобразно инсталираната мощност и максималния специфичен разход за отопление на сградата, а енергията за битово горещо водоснабдяване – на база брой лица (1 потребител) при определен разход на денонощие от 140 л. на лице. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната в жилището топлинна енергия, изчислена съобразно изискванията на нормативната уредба и при липса на осигурен от ответницата достъп за отчет на уредите в имота, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 3099,54 лв.

(след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 138,80 лв.), а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 4014,43 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 181,51 лв.).

Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 7113,97 лв. за двата отчетни периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес искът за главница се явява изцяло основателен за предявения размер от 6917,98 лв. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че общият топломер на абонатната станция за процесния период е преминавал редовно метрологични проверки на всеки две години, като обстоятелството, че вместо през 2023 г. дължимата проверка е извършена година по-късно през 2024 г., не опровергава изводите за точно извършено отчитане и дялово разпределение, тъй като при проверката е установена годността на уреда и фактът, че същият е технически изправен и мери в класа си на точност. Неоснователни са и възраженията на въззивницата относно липсата на доказателства за реалния отопляем обем на жилището й – данни за същия се съдържат в цитираните от вещото лице по СТЕ документи (съобщения по данъчни фактури), като ответницата не твърди отопляемият обем да е в по-малък размер, нито представя доказателства в тази насока, които да разколебават експертните изводи.

4

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу стойността и дължимостта на таксата за дялово разпределение, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.