Решение № 27 от 20.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7560/09.08.2024г. от А. З.

Б., ЕГН **********, с адрес с. Г. № 23, чрез адвокат Х. против Решение № 251/05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20235200100719, по описа на Окръжен съд - П., в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска й за неимуществени вреди за разликата над присъдените 10 000 лв. (десет хиляди лева), до размера от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2023 г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се присъди на А. З. Б. допълнително сумата от 20 000 (двадесет хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие на деликт, осъществен на 15.08.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените 1 разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В законния срок, от ответника Г. И. Г. не е подаден отговор на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, прие следното:

Ищцата А. З. Б. е предявила иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за осъждане на Г. И. Г. с ЕГН **********, с адрес село Г.“ №20 да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени й по вина на ответника на 15.08.2023г., в с.Г. телесни увреждания, а именно: счупване на бедрената шийка на десния крак, наложило опаретивно извършване на подмяна на елементите на дясната тазобедрена става, което й е причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.

Предмет на разглеждане пред въззивния съд е искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 10 000 лв, до сумата от 30 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.08.2023г., до окончателното изплащане, тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, с която искът е уважен до размер от 10 000 лв, съответно от ищцата в частта, с която е отхвърлен искът й за разликата над 30 000 лв, до пълния предявен размер от 50 000 лв, както и в частта по отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от същия деликт в размер на 2000 лв, който е уважен в пълен размер.

Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер от 10 000 лв, поради необжалването му от ответника, той се явява доказан по основание и по размер до посочената сума. Съответно, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по част от правнорелевантните факти по спора, а именно:

На 15.08.2023 година, около 21.30 часа, в село Г., пред №20, възникнал конфликт между ищцата А. З. Б., живуща на №25 на същата улица и ответника Г. И. Г., живущ на горепосочения адрес, при който последният я блъснал силно в областта на гърдите, вследствие което ищцата загубила равновесие и паднал назад на земята. След случилото се, ищцата била транспортирана до спешното отделение на МБАЛ-П., прегледана, консултирана и настанена за лечение в 2

Отделението по ортопедия и травматология на болницата в 23:54 ч. Лекувана е с диагноза „Счупване на шийката на дясната бедрена кост“, на 18.08.2023г. е била оперирана, като е извършена тотална смяна на дясната тазобедрена става с анестезия- спинален блок и предно-латерален достъп до тазобедрената става.

След ексцизия на ставната капсула, е извършена резекция на шийката и екстракция на главата на бедрената кост, като е имплантиране изкуствена става с цементно стебло 12, глава 47, шийка +1,5. Ищцата е изписана от отделението на 22.08.2023 в 10:05ч. На 22.08.2023г., ищцата е постъпила за рехабилитация в ОФТР на МБАЛ-П., където е била провеждана ЛФК, поетапна вертикализация, обучение в ходене. След подобряване на състоянието, е изписана за домашно лечение. При освидетелстване от съдебен лекар на 22.08.2023г., при ищцата са констатирани мекотъканни увреждания кръвонасядане по гръдния кош в областта на лявата гърда - 16х10 см, кръвонасядания, охлузвания и рана по крайниците. Основното травматично увреждане при ищцата, а именно: счупването на шийката на дясната бедрена кост, е получено при падането на терена, вследствие блъскането й от ответника. От така полученото увреждане, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания вследствие получените телесни увреждания, неблагоприятното им отражение върху живота й по времена престоя в болницата и впоследствие в периода на възстановяването й.

С оглед възраженията във въззивната жалба, които съдът взе предвид на основание чл.269, изр.2 ГПК, спорни и непреклудирани от СПН на първоинстанционното решение, в частта, в която е влязло в сила, са фактите относно интензитета и продължителността на негативните преживявания на ищцата вследствие получените увреждания при инцидента с ответника, степента й на възстановяване от получената травма и последиците от същата, справедливият размер на следващото се на ищцата обезщетение, в аспекта на икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането и съдебната практика в подобни случаи.

Следва да се отбележи, че в отговора на ИМ, ответникът не е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – нито изрично, нито посредством излагане на фактически възражения в този смисъл, вкл. че е действал при условията на неизбежна отбрана, каквито доводи са 3 развити в първоинстанционното решение, в нарушение на процесуалните правила. Ответникът е поддържал в отговора на ИМ, че не е причинил сочените от ищцата телесни повреди и че по никакъв повод не й е нанасял побой. Признал е за възникнал словесен спор с ищцата на посочената в ИМ дата във връзка с техни трудови задължения, но посочва, че тогава не се е стигнало до побой и че причината за скандала било изключително наглото държание на ищцата. Следователно, доказателствата по делото относно поведението на ищцата при възникналия на посочената дата спор с ответника не могат да се преценяват в аспекта на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липсата на надлежно наведено възражение от ответника за съпричиняване от страна на ищцата, а и поради липса на въззивна жалба от самия ответник. За пълнота, следва да се посочи, че институтът на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 НК, съответно този на превишаването й по чл.12, ал.2 НК са предмет на преценка от наказателния съд, разглеждащ съответното виновността на извършителя на съответното деяние, поради което, без наличие на влязла в сила присъда, с която е постановено наличие на такива хипотези, съдът, разглеждащ гражданските последиците от деянието, не би могъл да формулира самостоятелни изводи в тази насока, тъй като се касае за въпроси извън компетентността му. Друг е въпросът, че с оглед диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес, съдът служебно няма правомощия да повдига и разглежда въпроси и възражения, които страните и в случая ответникът изобщо не са повдигнали в законоустановените срокове (в случая, в срока по чл.131 ГПК).

При преценката относно интензитета и продължителността на негативните преживявания на ищцата вследствие получените увреждания при инцидента с ответника, съдът взе предвид събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства относно инцидента с участието на страните на 15.08.2023г., в с.Г.. По делото са разпитани две групи свидетели, а именно св.Д.А. и Т.П., доведени от ищцата, както и св.Г. Г.а, разпитани по искане на ответника.

Св.А. посочва, че след като пострадала при инцидента с ответника на 15.08.2023г., А. била 15 дена в болница. Като й направили операцията, била на раздвижване. Сега А. ходела полека и с бастунче, пиела още лекарства за успокояване на болките. Според свидетелката, преди инцидента, А. не е ползвала бастун и не е имала проблеми със ставата на десния крак. Посочва, 4 че и понастоящем, А. изпитвала болки в оперираната става.

Св.П. посочва, че като дошъл на мястото на инцидента, заварил А. Б. на земята, не можела да стои права, боляла я ставата, не давала да я вдигнат, защото я боляло. Той я вдигнал и я закарал в дома й, а след това дошла линейка. През това време А. Б. викала, че й е счупена ставата и не може да ходи. Посочва, че след инцидента е срещал А. Б. в селото, придвижвала се с бастунче.

Св. Я. посочва, че след инцидента е виждала А., тъй като живеят къща до къща и че тя е добре, ходи без чужда помощ и без бастун, работи си вкъщи.

Св.Г.а посочва, че след инцидента с ответника е виждала А.. Тя се чувствала добре, миела си паничките, ходила из двора, понякога и за дърва ходела. Понякога била с бастун, понякога без.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и П. в тази част, тъй като са логични, безпротиворечиви и се подкрепят от заключението на приетата по делото СМЕ. Съдът не кредитира показанията на св.Я. и св.Г.а (разпитани около 9 месеца след инцидента), че понастоящем ищцата вече се чувствала добре, ходела без чужда помощ и без бастунче, а понякога и за дърва, тъй като не се подкрепят от данните по делото за претърпяната от ищцата тежка операция, дългият период на възстановяване (10-12 месеца) и останалите трайни последици и ограничения при използването на десния й крак

Според заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ, от материалите по делото и медицинската документация е видно, че при освидетелстването на А. З. Б., ЕГН ********** на 73 години от село Г., улица "П." № 25, на 22.08.2023г. са установени: Счупване на бедрената шийка на десния крак; Оперативно извършена подмята на елементите на дясната тазобедрена става; Разкъсно-контузна рана на левия лакът; Охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Така описаните травматични увреждания са причинени в резултат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. Счупването на дясната бедрена шийка и подмяната на елементите на дясната тазобедрена става чрез оперативна интервенция й е причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК. Разкъсно5 контузната рана е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Останалите травматични увреждания охлузвания и кръвонасядания, констатирани при ищцата, са й причинили болка или страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Според СМЕ, при ищцата е извършена тотална смяна на дясната тазобедрена става, което е метод на избор при счупване на бедрената шийка и възраст над 65 години. Посочено е, че при тази медицинска интервенция, възстановяването варира в широки граници - от 3 до 12 месеца, като с оглед възрастта на пострадалата и данните от прегледа, може да се приеме, че периодът й на възстановяване, до степен да може да извършва на обичайни дейности от ежедневието, ще продължи 10-12 месеца.

По отношение извършената на ищцата тотална смяна на тазобедрената става и последствията за здравето й, в СМЕ се посочва, че се касае за тежка оперативна интервенция, която при ищцата е преминала без развитието на усложнения към този етап. Независимо от това, смяната на тазобедрена става налага определени ограничения - забранено е свиването в ставата над 90 градуса /ищцата може да сяда на висок стол, не може на нисък/, сядането на тоалетна чиния трябва да става при ползването на специална подложка за повдигане, забранено е кръстосването на краката, забранено е въртенето на П. на оперирания крак и др.