Решение № 1699 от 13.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Варна, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110203928 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. Н. Л. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Гларус“ № ***, против Заповед № 365зз-577/14.09.2022г. на полицейски инспектор от сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна – В. Г. В., с която на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Сочи се, че в заповедта липсвали каквито и да било фактически основания за издаването й – не било посочено нито какво предупреждение е било отправено от полицейските служители нито с какви свои действия жалбоподателят бил попречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Липсвала мотивна част. От друга страна се сочи, че жалбоподателят не бил извършвал каквито и да било действия с които да пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Отправя се искане за отмяна заповедта, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

1

Представлява се от надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. М.П. от АК Шумен, който заявява че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, пол. инспектор в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна – В. Г. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от ю.к.

Г.Г. редовно упълномощен, който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че събраните по делото доказателства сочели на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, а именно че лицето не било изпълнило разпореждане на полицейски орган. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2022год., около 17:00ч., жалбоподателят се намирал на строителен обект находящ се в гр.Варна, на бул. „Сливница“ № 54. На същият обект по същото време били още и свидетелите И. И. и И. П.. До обекта св. И. П. отишъл малко преди това с лек автомобил управляван от друго лице, което спряло автомобила на пътното платно на бул.“Сливница“ в дясната лента в близост до строежа, в зоната на действие на ПЗ В-27 “Забранени са престоят и паркирането”. По същото време ответника В. Г. В. и Й. Д. И. полицейски служители в Сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна при обход на бул. „Сливница“ видели спрелия в нарушение на ЗДП лек автомобил. Св. Й. И. който управлявал служебния полицейски автомобил, спрял пред спрялото в нарушение на закона МПС и слязъл от полицейския автомобил. Насочил, че се към другото МПС и в този момент до автомобила пристигнал мъж. Св. Й. И. му се представил, попитал го дали той е паркирал автомобила и след като мъжа потвърдил му казал, че ще му състави глоба с фиш за неправилно паркиране. Ситуацията била възприета от жалбоподателя, който информирал за това св. И. П. и отишъл при полицаите за да ги уведоми, че водачът е спрял за малко и е спрял на пътя защото тротоара е разкопан. Уведомен бил от св. Й. И., че няма право да спира и върху тротоара, а св. Й. И. започнал да съставя глоба с фиш. Жалбоподателят реагирал емоционално изказвайки мнение, че така се процедира (глобяват се) само по отношение на бедни лица и посочил човек с патерица. След като св.

Й. И. съставил фиша и го връчил на водача жалбоподателят решил да му плати глобата. Попитал шофьора колко е размера на глобата, а след това извадил 20лв. и отишъл да ги даде на водача. В този момент ответникът В. Г.

В. излязъл от полицейския автомобил и поискал личната карта на жалбоподателя. Последният казал, че не е у него, а е в автомобила му 2 паркиран наблизо и се насочил към свидетелите И. И. и И. П. които били до строежа. Тогава полицейските служители го задържали. Поставили му белезници и го отвели в І РУ при ОД на МВР Варна. Там срещу жалб. Л. била съставена Заповед № 365зз-577/14.09.2022год. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 17:05ч. От жалбоподателя били снети писмени сведения и в 18:10ч. на същата дата той бил освободен.

Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-577/14.09.2022год. е била издадена на 14.09.2022год. от В. Г. В.– пол. инспектор в сектор „Общинска полиция“ пир ОД на МВР Варна, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя П. Н. Л. ЕГН **********, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ Варна. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят Л. е освободен на 14.09.2022год. в 18:10ч.

Жалбата е подадена на 28.09.2022год. чрез директора на ОД на МВР Варна.

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР Варна ведно с писмото с което е препратена жалбата, се съдържат преписи от заповед за задържане на лице № 365зз-577/14.09.2022год., декларация от 14.09.2022год. изходяща от П. Н. Л., протокол за личен обиск на лице от 14.09.2022год., докладна записка УРИ 365р-53805/15.09.2022год. изходяща от В. Г. В. адресирана до началника на сектор „Общинска полиция“; доклад УРИ 365р-53808/15.09.2022год. изходящ от В. Г. В. и адресиран до началника на Сектор „Общинска полиция“, сведение от П. Н. Л., месечен график № 365р-50371/30.08.2022год., копие от книга за задържани лица водена в І РУ, Удостоверение за заеманата длъжност № 365р474044/03.10.2022год.

Допълнително в хода на съдебното следствие е постъпило и съответно прието писмо рег.№ ЗК22002389ВН 001В от 31.10.2022год. изходящо от зам. кмета на Община Варна, ведно с приложени към него Заповед № 365з8095/22.12.2021год. на директора на ОД на МВР Варна и предложение за промяна на месечен график за месец септември с рег.№ 365р57504/03.10.2022год.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали И.

Ж.И. и Ив. В. П. (ангажирани от страна на жалбоподателя), както и Й.В. И.

(ангажиран от страна на ответника).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на 3 различни правни изводи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

Същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал.3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.

4

В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2 т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От фактическа страна в заповедта е посочено „съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“. Преченето на полицейски орган да изпълни задължението си по служба обаче само по себе си не представлява законово регламентирано материалноправно основание за налагането на ПАМ по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР (в която хипотеза е постановено задържането) от една страна, а от друга не се свързва и с друго нормативно предвидено основание за постановяване на задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал.1 от ЗМВР. В контекста на горното така даденото фактическо описание следва да бъде приравнено на липса на посочени съгласно нормата на чл. 72, ал.2, т.2 от ЗМВР фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ.

Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и Пр. срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.