Определение № 1094 от 15.05.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3916/2022
- Вид
- Определение № 1094
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 15.05.2023
- Състав
- Емил Томов, Геновева Николаева, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл.333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 335 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1094 гр. София, 15.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20228002103916 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. М., представлявана от адв.
Е. С., срещу решение № 488 от 23.05.2022 г. по в. гр. дело № 294/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което се потвърждава решението от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1991/2021 г. на Бургаския районен съд.
В проведеното производство по трудов спор са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението поради съкращаване на щата, извършено със заповед № ЛС-07-114/14.01.2021 г. на директора на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар“.
За да постанови обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд приема за установено, че ищцата К. М. е заемала горепосочената длъжност при ответника по силата на безсрочен трудов договор от 09.03.2020 г.
Съгласно заповед на работодателя от 11.12.2020 г. е утвърдена промяна в длъжностното щатно разписание, изразяваща се в закриване на единствената щатна бройка за длъжността „административен секретар“, считано от 15.12.2020 г. В мотивите си въззивният съд приема, че е извършено реално съкращаване на щата, при отпадане на трудовата функция на горепосочената длъжност, поради което и за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор.Съответно е сметнал за ирелевантни наведените оплаквания, че ищцата е по-високо квалифицирана от други останали на работа служители, които доводи биха имали значение единствено при извършването 1 на подбор.
От фактическа страна е установено още, че на 14.01.2021 г. на ищцата е връчено предизвестие,с което е уведомена за предстоящото уволнение на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2-ро КТ, както и че следва да представи информация дали попада в някоя от категориите за защита по чл. 333 КТ.
Предвид констатацията, че ищцата е членувала в КТ „Подкрепа“, съдът е изследвал и спазването на изискването по чл.333, ал. 4 КТ. Приел е в тази връзка, че в случая процедурата е спазена, като предварително е поискано и получено съгласие от синдикалния орган, обективирано в писмен документ, подписан еднолично от председателя на КТ „Подкрепа“. При това положение е формиран извод за наличие на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, без да предмет на съдебно изследване дали е спазена вътрешноорганизационната форма на синдикалния орган при вземане на решение. Като недоказани са отхвърлени и доводите за „тенденциозност“ на извършеното уволнение. Що се отнася до оспорените от ищцата писмени документи от значение за изхода на спора, обосновавайки се с изслушаната СТЕ по делото,съдът приема за недоказани твърденията същите да са антидатирани и манипулирани.
На последно място е съобразено и че с процесната заповед за уволнение е разпоредено на служителката да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск, както и за неспазен срок на предизвестие, доколкото правоотношението е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 19.01.2021 г. /5 календарни дни след предизвестието/.
Гореизложените обстоятелства са мотивирали извод за законосъобразност на извършеното уволнение, поради което и предявените от ищцата искове са отхвърлени като неоснователни.
Според касаторката, решението е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.
В изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване при формулирани многобройни правни въпроси, които настоящата инстанция намира за необходимо да обобщи и конкретизира съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Освен това се позовава на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
В писмен отговор ответната по касация ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ изразява становище за необоснованост на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по същество.
Претендира разноски за адвокатска защита в касационното производство.
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира постъпилата касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок,от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По основанията за допускане на касационно обжалване намира , че такива не се обосновават .
2
Първата група въпроси касае задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Отговорът на тези въпроси е утвърден в практиката на ВКС, като по тях, в правния им аспект, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Задължението на съда е е да обсъди фактическите твърдения , доводи и възражения на страните, които са правно релевантни за решаващите изводи по предмета на спора /в този смисъл решение № 34 от 08.06.2022 г. по гр. д. № 2447/2021 г. ІІ г. о., решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/ 2020 г., ІV г.о. и др./ На поддържана от жалбоподателя теза,която се основава на неотносими факти въззивният съд съответно дава отговор като посочи именно кои са правнорелевантните факти,обсъди събраните във връзка с тях доказателства и се произнесе по наведените по отношение на тях доводи като инстанция по същество. случая съдът е формирал собствени констатации за установената фактическа обстановка на база на събраните в хода на делото относими доказателства, като е изложил кратки и ясни мотиви по приетите за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми, съобразно предявените искове и очертания от въззивната жалба предмет на делото.С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 г. и т. 1, т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се явяват изпълнени.Не съставлява противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК такова произнасяне от въззивния съд по исканията, доводите и възраженията на страните, каквото те считат за неправилно.
Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Формулираните в изложението към касационната жалба доводи по така повдигнатите процесуални въпроси се свеждат именно до оплаквания за необсъждане на неотносими факти и обстоятелства, както и до оспорване на фактическите изводи на съда, които не могат да бъдат проверявани в хода на настоящото производство.Относно твърденията за порочност на връченото на ищцата предизвестие са изложени подробни мотиви още в първоинстанционното решение. Прието е, че в него са посочени фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, без да съществуват каквито и да било неясноти в тази насока. А когато срокът на предизвестието не бъде спазен, санкцията за работодателя е да заплати предвиденото в чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение, което в случая е сторено. Както следва от текста на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Когато първоинстанционният съд вече е изложил в мотивите си съображенията по доводите във въззивната жалба, тъй като тези доводи са били изтъкнати още в първа инстанция и жалбоподателят само ги преповтаря във въззивната жалба, 3 въззивният съд може да възприеме изцяло изводите на първоинстанционния и да препрати към тях без да излага доводи – решение № 186 от 02.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2014 г., IV г. о.
Съобразена е и трайно установената съдебна практика /в това число цитираната от касаторката/ по приложението на разпоредбата на чл. 335 КТ.
Съгласно приетото в нея, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието /така напр. решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1222/2015 г., IV г. о., решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1793/2020 г., IV г. о./ В хипотезата на неспазване срока на предизвестието обаче, заповедта за уволнението придобива конститутивен характер, като прекратяването на правоотношение настъпва с връчването на служителя, а вместо реално отработени дни се заплаща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – решение № 22 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3146/2013 г., III г. о.
В разглеждания случай съдът се е произнесъл в пълно съответствие с така изложената съдебна практика,като е преценил законосъобразността на извършеното уволнение към съответния правнорелевантен момент и след като е констатирал, че не са налице основания за неговата отмяна е отхвърлил исковете като неоснователни. Фактическите му констатации в тази връзка могат да бъдат проверявани за обоснованост единствено в производството по чл. 290 ГПК, едва след допускане на жалбата до касационно разглеждане по същество.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси за дължимия контрол за законосъобразност в хипотезата на съкращаване на щата ,при извършване на подбор. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата и решение за реално съкращаване на щатната бройка за опредЕ. длъжност.
Реално съкращаване на щатна бройка за опредЕ. длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности /така решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о./В случая функциите на съкратената длъжност са преминали към по-вишестояща длъжност. Именно в този смисъл е и произнасянето на въззивната инстанция, поради което не може да 4 се приеме, че не е осъществена дължимата преценка за законосъобразното извършване на съкращаването на заеманата от ищцата щатна бройка.
Съответно не е налице противоречие с цитираните решения на ВКС № 152 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 215/2020 г., III г. о., № 210 от 08.10.2018 г. по гр. д.
№ 4971/2017 г., I V г. о. и т. н Изследвана е идентичност на трудовите функции с тези на други служители, като отрицателният извод на въззивния съд по този въпрос не обективира противоречие с решение № 246 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/ 2010 г., III г. о., съгласно което работодателят има задължение за подбор и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Както следва от ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, при съкращаване на единствената или всички щатни бройки за длъжността,за работодателя не съществува задължение да извърши подбор .
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените въпроси, касаещи приложението на законовата уредба относно предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, за характера и доказателствената стойност на изходящ от председателя на синдикалната организация удостоверителен документ. Въззивното решение е съобразено и с дадените задължителни указания по приложението на закона в ТР № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГК. Съгласно дадените задължителни разяснения, решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, както в случая .След като е обективирано съгласие по този ред,то изводът за законосъобразност на извършеното уволнение поради преодоляване на закрилата на синдикални членове не противоречи на цитираната практика на ВКС. Закрилата по чл.333, ал. 4 КТ не се преодолява тогава, когато уведомлението до работодателя явно не се засвидетелства взето решение на колективния орган , а се изразява воля еднолично .
Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a091fd6-d3ed-4a08-851e-32b45ad87c14