Решение № 14352 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14352 гр. С, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110103937 по описа за 2026 година

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД от М. С. М.,ЕГН **********,и Н. И. М.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С,срещу Ч,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,район И,представлявано от Д В,с искане за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците парична сума в размер на по 664,68 евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 26.01.2025 г. между страните е сключен договор за обучение,по който договор ищците са родители,а ответното училище е изпълнител. Ищците твърдят,че са изпълнили точно своите договорни задължения като са заплатили дължимата такса,както и са внесли депозит от 1329,36 лева. Сочи се,че функцията на заплащане на депозита е да обезпечава плащанията по договора. В исковата молба се поддържа,че на 03.10.2025 г. ищците отправили предизвестие за прекратяване на договора,при което прекратяването на договора е настъпило през м.ноември 2025 г. Сочат,че са формулирали искане да им бъде възстановена сумата,представляваща внесен депозит,впоследствие са изпратили и повторна покана,но ответното дружество не е превело паричната сума. Ищците предявяват искове за осъждане на ответника да им възстанови суми в размер на по 664,68 евро.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника Ч,с който ответникът не оспорва,че между страните е сключен договор за обучение на детето К Н. М.,както и не отрича,че депозит от 1329,36 евро е внесен от ищците. Според ответника спорът между страните е концентриран относно последиците от прекратяване на договора и възможността на 1 ответника да задържи депозита. Ответникът сочи,че при сключване на договора ответникът поема задължението да обучава детето за целия срок на договора и не може да бъде счетено,че при предсрочно прекратяване училището няма разходи,свързани с ученика. Твърди се,че училището носи риск от евентуални промени на наемна цена за материалната база,за осигуровки и възнаграждения на персонала. Твърди се,че клаузата на раздел пети т.3 от договора има неустоечен характер,защото е насочена към покриване разходите за обезпечаване на обучението за цялата учебна година.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Представени са: фактура № 6722/22.07.2022 г., издадена от Ч, за сумата 3300 лева, от които 2200 лева – депозит обучение 2022/2023 г. – К Н. М. и 1100 лева – първа вноска от месечна такса обучение 2022/2023 г. – К Н. М., м.09.2022 г., с получател М. С. М.; проформа фактура № 7338/21.07.2022 г. издадена от Ч, за сумата 3300 лева, от които 2200 лева – депозит обучение 2022/2023 г. – К Н. М. и 1100 лева – първа вноска от месечна такса обучение 2022/2023 г. – К Н. М., м.09.2022 г., с получател М. С. М.; фактура № 19259/24.09.2025 г., издадена от Ч, за сумата 400 лева - депозит 2025/2026 г., доплащане - К Н. М., с получател М. С. М.; проформа фактура № 16712/26.03.2025 г., издадена от Ч, за сумата 400 лева - депозит 2025/2026 г., доплащане - К Н. М., с получател М. С. М..

Приложени са: платежно нареждане от 21.07.2022 г. за кредитен превод, с наредител М. С. М. и получател Ч, за сумата от 3300 лева, с основание „проформа фактура 7338 К Н. М.“; платежно нареждане от 29.04.2025 г. за кредитен превод, с наредител М. С. М. и получател Ч, за сумата от 400 лева, с основание „проформа фактура 16712 К Н. М.“.

Представен е договор за обучение от 28.01.2025 г. за учебната 2025/2026 г., сключен между Ч /изпълнител/ от една страна и М. С. М. и Н. И. М., родители на К Н. М. /ученик/, от друга страна. По силата на договора, изпълнителят се задължил да обучава ученика през учебната 2025/2026 г. срещу заплащане от родителите. В параграф I V от договора е посочена таксата за обучение, срок за плащането , начин на формиране, както и какво включва същата /най-общо – разходи, свързани с обучителния процес/.

Посочено е и какво не включва годишната такса /извънкласни дейности, психолог, логопед и др./. В точка 11 от параграф I V е посочено, че с оглед обезпечаването на плащанията по договора, при сключването му, следва да се внесе депозит в размер на 2600 лева, като при изтичане на срока на договора, депозитът се пренася за следващата учебна година или се възстановява, ако ученикът продължава обучението си в друго училище, в случай че всички задължения към училището са платени – месечни такси за обучение, клубни такси, такси за транспорт и др. В точка 3 от параграф V, е посочено, че в 2 случай на прекратяване на договора /случаите по т.1, б. „г“ – „ж“/ с едностранно предизвестие от родителите, пълният размер на депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с цел обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година; посочено е, че неустойката е индивидуално договорена.

Представен е неподписан анекс към договор за обучение за учебната 2025/2026 г., от 03.10.2025 г., между Ч от една страна и М. С. М. и Н. И. М., родители на К Н. М., от друга страна, за прекратяване на договор за обучение за учебната 2025/2026 г., на основание раздел V, т. 1, буква „г“ едностранно от родителите, с едномесечно предизвестие, считано от 01.11.2025 г. В анекса е посочено, че пълният размер на депозита не подлежи на възстановяване. Във връзка с този анекс е приложен отказ от страна на ищците да го подпишат поради несъгласие с уговорката относно депозита.

Приложено е копие от имейл съобщение, подадено от ищците до ответника, на дата 03.10, видно от което първите са отправили едномесечно предизвестие за прекратяване на договор 2025/2026 г. относно детето им – К Н. М., както и покана за възстановяване на внесения депозит.

Представено е съобщение от ЧСИ Р М В., адресирано до М. С. М. във връзка с възлагане по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, от страна на последната, в което съобщение е посочено, че са връчени документи на Ч ЕООД, на 03.12.2025 г.

Приложени са и документите, удостоверяващи връчването. От представената покана за доброволно плащане, адресирана до ответника, е видно, че ищците са заявили искане за връщане на процесния депозит, тъй като същият представлява обезпечение на плащанията по договора, а не компенсация за бъдещи неизползвани услуги.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, е отделено обстоятелството, че същите са сключили договор за обучение на дете, както и че са внесли депозит в размер на 1329,36 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обусловено от доказване, че парична сума е заплатена, но след нейното плащане е настъпило основание, при което паричната сума се явява недължима и подлежи на възстановяване. С исковата претенция по чл. 55, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД се цели предоставяне на защита по отношение на неоправдано от гледна точка на закона имуществено разместване, когато след реализиране на плащането поради новонастъпило обстоятелство заплатената парична сума подлежи на връщане. За разлика от исковата претенция по чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, при която основание за плащането е липсвало към момента на реализиране на плащането, в хипотезата на предявена искова претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, основание за реализиране на плащането е съществувало към момента на престиране на паричната сума, а отпадането на основанието се дължи на обстоятелство, последващо 3 плащането. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните е бил сключен договор, съгласно който ищците възложили на ответника обучение на дете, за което се съгласили да заплатят възнаграждение, както и депозит в размер на 1329,36 евро /2600 лева/. Съдът приема, че ищците са доказали, че са заплатили паричната сума от 1329,36 евро, което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Страните не спорят и относно това, че ищците са изпълнили задълженията си за плащане по договора, че същият е прекратен, като спорният въпрос е относно последиците от прекратяването му и възможността на ответника да задържи депозита. В този смисъл ответникът поддържа, че училището носи риск от евентуални промени на наемна цена за материалната база,за осигуровки и възнаграждения на персонала, както и че клаузата на раздел пети т.3 от договора има неустоечен характер, защото е насочена към покриване разходите за обезпечаване на обучението за цялата учебна година. Съдът намира,че при съобразяване характера на депозита – да създаде гаранция за плащане на дължимите по договора суми,не се явява допустимо депозитът да служи за цели,различни от посочената в договора. В тази насока чл.4,ал.11 от договора предвижда,че депозитът се връща,ако са заплатени всички парични суми и ако ученикът продължава обучението си в друго училище. Съдът намира,че не може да бъде възприето,че училището има право да задържи депозита като неустойка за покриване на направени разходи за обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година като макар в договора да е посочено,че неустойката е уговорена индивидуално,ответникът не е провел доказване,че тази клауза е уговорена индивидуално между страните по този договор. Софийският районен съд приема,че всички разходи,необходими за осигуряване обучението на детето следва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимата такса за обучение. С оглед това,че е уговорено,че при прекратяване на договора преди края на учебната година подлежат на връщане частта от таксата за месеците след настъпилото прекратяване,както и като отчете,че не се явява доказано изпълнителят по договора да реализира предварително разходи,които депозитът да следва да покрие,съдът приема,че исковете по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД подлежат на уважаване. Съдът намира,че ако се цели неустойката да има обезщетителна функция,размерът на неустойката следва да бъде съизмерим с вредите,които евентуално биха настъпили,докато в конкретния случай липсват доказателства,че училището реализира бъдещи разходи за всяко дете,съизмерими с размера на депозита,чието задържане претендира под формата на неустойка. Предвид изложените съображения съдът, приема, че се установяват кумулативните материално-правните предпоставки на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което следва ответникът да бъде осъден да възстанови на ищците в пълен размер платения, на основание договор за обучение, депозит на стойност 1329,36 евро.

Ищците претендират да им се заплати сумата от по 664,68 евро на всеки, поради което ответникът дължи да възстанови на ищците на основание чл. 55, 4 ал. 1, пр. 3 ЗЗД депозита разделно – по равно.

При този изход на делото и като съобрази, че ищците претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че следва да бъдат присъдени такива в размер от 538 евро, от които 53,18 евро за държавна такса и 500 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ч,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,район И,представлявано от Д В да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на М. С. М.,ЕГН ********** и на Н. И. М.,ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С сумата от по 664,68 (шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента) евро на всеки, представляваща подлежащ на връщане заплатен от ищците депозит по сключен на 28.01.2025 г. договор за обучение на дете /К Н. М./, прекратен през м.ноември 2025 г., на основание пар. V, т. 1, б. „г“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 13.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.