Решение № 192 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902431 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 1037 / 06.04.2026г. по к.т.д. №2431/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 778 /06.06.2025г., постановено по в.т.д. № 935/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. № 143/2023 г. на Окръжен съд - Видин, искът на М. Ц. П., с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й - Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., е отхвърлен за разликата над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.

Касаторката М. Ц. П. поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че определеното като справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й е несъответно на обстоятелствата по делото и силно занижено с оглед практиката на съдилищата по сходни казуси. Изтъква, че изложеният от въззивния съд довод, че тя имала други близки, които я подкрепяли, е неотносим. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира присъждане на допълнително обезщетение и разноски по представен списък 1 по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователна компания Лев инс“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 27.08.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение на водача на автомобила, вина, причинна връзка между деянието и травмите на починалия, както и претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт за съпругата на починалия – ищцата М. П.. САС е отчел наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и водача на МПС, предизвикал сблъсъка с локомотива на влака, при който на 07.06.2022г. е починал машинистът Ц. С. М., на 57 години.

По отношение на справедливия размер на обезщетението, посочвайки критериите по чл. 52 ЗЗД и постановките на ППВС № 4/1968г., апелативният съд е приел, че между починалия и ищцата е съществувала близка връзка.

Съдът е отчел внезапната загуба, оставането на ищцата М. П. без съпруга й след дълъг съвместен живот, но е посочил и че тя се ползва от подкрепата на близките си – останалите три ищци – дъщеря й, свекърва й и сестрата на съпруга й. Въззивният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2022г. възлиза на сумата от 130 000 лева. Приел е за неоснователни доводите на застрахователя, свързани с обявен настоящ адрес на П. в Испания, тъй като от свидетелските показания е установено, че двамата съпрузи са живеели заедно с дъщеря си в гр. Видин, а не в чужбина. САС е приел, че не следва да подценява мъката на близките, за която разказват свидетелите, но по делото не били доказани особено интензивни страдания, нехарактерни за други случаи на такава житейска драма. С така изложените мотиви е счел определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 200 000 лв. за завишено, поради което е отменил решението в частта за разликата над 130 000 лв. до горепосочения размер и е отхвърлил претенцията на М. П. за сумата над 130 000 лв.

С определение № 1037/06.04.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът на М. П. за разликата над 130 000 лв. до сумата от 200 000 лв., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото 2 обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и много други. Съгласно горните актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело.

Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта на загиналия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. Тази преценка изисква и отчитане на общественото разбиране за справедливо обезщетение въз основа на социално-икономическите условия към датата на деликта. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/24.07.2025г. по т.д. № 1850/2024г. на ВКС, 2 т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. Както се посочва в решение № 28/27.02.2024г. по т.д. № 2250/2022г. на ВКС, 2 т.о. справедливото възмездяване на настъпилите вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за спора правнорелевантни факти, така както са установени и доказани от ангажираните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По същество на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.

52 ЗЗД. В мотивите съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е изложил кои са събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата М. П. неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен претърпените от нея болки и страдания в резултат на загубата на съпруга й. Апелативният съд е посочил, че тя се ползвала от подкрепата на другите си близки – останалите 3 три ищци / дъщеря й, свекърва й и сестрата на починалия/, но без да отчете внезапната загуба на нейния спътник в живота, с който е споделила дълги години съвместен живот. Наред с горното въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетението в размер, който не съответства на икономическата конюнктура към момента на деликта – 2022г. Ориентир за размера на обезщетенията следва да са и нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към относимия момент – настъпване на ПТП, които не са съответно отчетени от въззивния съд.

С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.

При преценка на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази възрастта на загиналия – 57 години към датата на ПТП, дългото съвместно съжителство между починалия и ищцата – повече от 35 години, установеното от събраните гласни доказателства, че са били задружно семейство, отгледали дъщеря си с много любов и взаимно разбирателство. Свидетелите С. П. и П. П. сочат в показанията си, че Ц. е бил опора на съпругата си и имали много силна връзка, а ищцата М. П. първоначално не могла да приеме новината за смъртта му, била съкрушена, станала като „сянка“, опитвала се да се заеме с работа, за да не се поддаде на негативните емоции от загубата. Следва да се отчете внезапната загуба на съпруга й, с когото ищцата е можела да сподели живота си още дълги години занапред. Установи се, че и към момента болката и скръбта не е отшумяла и ищцата страда от загубата. Според настоящия съдебен състав, отчитайки всички горепосочени обстоятелства, доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 150 000 лв.

Предвид горните съображения съдът намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от М. П. иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 130 000 лв. до размер от 150 000 лв., като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на 10 225,84 евро / с левова равностойност 20 000 лв./, а следва да бъде оставено в сила в останалата обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до размера от 200 000лв.

На касационната жалбоподателка се следват разноски за настоящото производство съобразно изхода на спора, а именно за допълнително присъденото обезщетение спрямо обжалваемия интерес. Предвид горното от заплатеното в брой на процесуалния представител на М. П. по представения договор за правна защита и съдействие №000576/04.06.2026г. адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 200 евро, следва да й бъдат присъдени 915, 4

20 евро.

С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта относно разноските за първоинстанционното и въззивното производство, присъдени на ответника, съответно на изхода на спора, което за първата инстанция води до отмяна на присъждането на сумата 58,63 лв., като част от общо присъдените разноски в размер на 205 лв., а за втората инстанция – за сумата от 390,48 лв. – част от присъдените общо 4 100лв., възложени на трите ищци.

С оглед изхода на спора следва да бъде отменено въззивното решение и в частта, с която е отменено осъждането на застрахователя да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на адв. Д. за сумата от 1266,40 лв., представляваща част от разликата над 8 222 лв. до 12650 лв. На процесуалния представител следва да бъде присъдено възнаграждението за въззивната инстанция съобразно изхода на спора, а именно с оглед допълнително присъдената сума от 20 000лв., но и като се съобрази и че за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. решението е оставено в сила. Предвид горното се следва допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата в размер на по 646,74 евро - за първата и въззивната инстанция, или общо сумата от 1293,48 евро за двете производства.