Решение № 195 от 06.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. С.З., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000123 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 7/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 3520/2023 г. по описа на Районен съд - С.З., с което З."Д.Ж.З." АД е осъдено да заплати на Н. Н. Г. сумата от 1 740, 56 лв., явяваща се частичен иск от сумата 5 000лв., представляващи неизплатени имуществени вреди по отношение на собственото му МПС марка: „Фолксваген“, модел: „Пасат ТДИ“, с peг. № **, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 24.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението и направените деловодни разноски в размер на 929,42лв.

Въззивникът З."Д.Ж.З." АД излага съображения, че присъденият размер на обезщетението не кореспондира с приноса на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносните последици. Твърди се, че са допуснати нарушения на процесуалния закон, като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които съдът се е позовал в решението си са обсъдени едностранчиво, като е игнорирана част от установените по делото обстоятелства.Твърди се, че мотивите на решението са неправилни, неясни, противоречиви и непълни. Направено е искане обжалваният акт да бъде изцяло отменен и да се отхвърлят ищцовите претенции, в условията на евентуалност делото да се върне на първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В условията на евентуалност се иска съдът да намали 1 присъденото застрахователно обезщетение, тъй като размерът му е завишен.

Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. Н. Г., с който е взето становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно, тъй като решаващият съдебен състав стриктно е спазил процесуалните правила за неговото издаване, както и правилно е приложен материалния закон. Направено е искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Няма искания за събиране на доказателства.

Претендират се сторените по делото разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът Н. Н. Г. моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З.“ АД да заплати сумата в размер на 500 лева, която се явява частичен иск на сумата от 5 000 лева, представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка: „Фолксваген“, модел: „Пасат ТДИ“, с peг. № ** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция 23.08.2023г. до датата на окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание от 04.12.2023 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск като същият се счита предявен за сумата в размер на 1740,56 лв. явяваща се частичен иск от сумата от 5000 лв. представляваща претърпени имуществени щети по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат ТДИ“, с рег. №**, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба 23.08.2023г. до датата на изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от З."Д.Ж.З." АД, в който взема становище, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

По делото не е спорно, че на 28.06.2023 г. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Саксо“ с рег. № ** с водач П.Й.Т., и лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № **, собственост на ищеца, като това обстоятелство се установява от приложения по делото 2 протокол за ПТП № 1 827323/28.06.2023 г. В същия е посочено, че П.Т., поради движение с несъобразена скорост с пътните условия на мокра и хлъзгава пътна настилка излиза вдясно по посоката си на движение и с предна дясна част блъска паркирано МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № **, като вследствие на удара последното се предвижва напред и блъска друго МПС.

Не е спорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Саксо“ с рег. № ** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска Отговорност“ в З. "Д.Ж.З.", Видно от представените два броя описи на щети от 06.06.2023г. и 03.07.2023 г., представител на ответника - вещо лице К.А. извършил оглед на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № ** и констатирал конкретните имуществени вреди по отношение на процесния автомобил.

От страна на ответното дружество е заведена щета под № 0801004214/2023- 01, по която първоначално на Н. Н. Г. е изплатено обезщетение в размер на 800, 26 лв. от Застрахователно акционерно дружество З.„Д.Ж.З." АД. Ищецът подал възражение на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като поискал да му бъде доплатена реално дължимата сума. Поради това с писмо изх. № 3903/01.08.2023 г., ответното дружество е заявило, че ще заплати допълнително сума в размер на 1 079 лв.

Видно от заключението по допуснатата и изслушана авто-техническа оценителна експертиза е, че технически е правдоподобно вредите разчетени на л.6 и 7 по делото-посочени в Опис-заключение по повод МПС „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ** от 06.06.2023г. и от 03.07.2023г.- а евентуално и останалите да са в причинно –следствена връзка с процесния пътен инцидент.

Стойността на описаните вреди по процесния лек автомобил по средни пазарни цени с части от алтернативни доставчици е около 4 836, 84 лв.

Калкулацията на вредите по процесния лек автомобил „Фолксваген“ съгласно Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане според вещото лице е от порядъка на 3 619, 82 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че сочените стойности приема за окончателни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и 3 застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП - 28.06.2023 г., по силата на което З."Д.Ж.З." АД е поело задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Саксо“ с рег. № ** трети лица.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От представените доказателства и заключението на автотехническата и оценителна експертиза безспорно е установено, че имуществените вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № ** се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Саксо“ с рег. № **.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за имуществени вреди се явява доказан по основание.

Основният спорен въпрос претендираното обезщетение. между страните е размерът на

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ , съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната 4 стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят в хипотеза на предявен иск от увредения собственик, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (в този смисъл Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО).

Видно от заключението на автотехническата и оценителна експертиза пазарната стойност на щетите по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № ** вследствие на ПТП, настъпило на 08.06.2023 г. е равна на 3 619, 82 лв. От тази сума следва да се приспадне, изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 879, 26 лв., поради което З."Д.Ж.З." АД следва да заплати на Н. Н. Г. сума в размер на 1 740, 56 лв., за колкото е предявен искът за имуществени вреди.

По отношение на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № ** в насока, че същият бил паркирал на забранено за това място.

Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установява, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат ТДИ“ с рег. № ** е паркирал на забранено за това място. Поради това въззивният съд счита, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото З."Д.Ж.З." АД следва да заплати на Н. Н. Г. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 3520/2023 г. по описа на Районен съд - С.З..

5

ОС Ъ Ж Д А З."Д.Ж.З." АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Н. Н. Г. ЕГН ********** с адрес с. Б.** направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6