Решение № 396 от 22.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Благоевград, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Вера Коева

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261200500365 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.

№ 14469/27.11.2025 година, подадена от И. Г. В., ЕГН **********, адрес: с. Ж., общ.

Кюстендил, махала „В.“ № 23 против Решение № 568/4.11.2025 година, постановено по гр.дело № 2111/2023 година по описа на Районен съд – Дупница.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Жалбоподателят сочи, че в казуса е налице злоупотреба с право, доколкото ответниците са унищожили материалите по НОХД № 1150/2017г. на Районен съд Кюстендил и по ВЧНД № 565/ 2018г. на Окръжен съд - Кюстендил. Твърди се, че исковата претенция е била предявена пред Районен съд - Кюстендил преди да изтече давностният срок за съхраняване на делата, още с исковата молба е направено искане за представяне на тези материали като доказателства.

С жалбата се оспорва извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по отношение на Районен съд-Кюстендил. Твърди се и се сочи, че неправилно съдът е приел, че доколкото Районен съд – Кюстендил не е последна инстанция не следва да носи отговорност за вреди. Сочи се в жалбата, че е неоснователно заключението за липса на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответниците. Твърди се, че СЕС 1 многократно е постановявал, че посочените от ищеца норми - чл. 19 §1 ал.2 от ДЕС и нормите от Хартата - имат директен ефект, създават ясни задължения за държавата и предоставят съответните права на частноправните субекти, поради което самото позоваване на тези норми сочи на съществено нарушение на правото на ЕС, като сочи и съдебна практика.

Прави се оплакване в жалбата, че неправилно и противоречащо на практиката на СЕС и на националната съдебна практика е заключението, че държавата не носи отговорност за нарушения при администриране и разглеждане на съдебните дела и че влезлите в сила съдебни актове не подлежат на инцидентен контрол за такива нарушения. Поддържа се в жалбата, че при воденето на делата пред ответниците, освен посоченото, са били извършени и процесуални нарушения, които са лишивли ищеца от право на защита, изключили са състезателността в процеса и равенството на страните, и са довели до непризнаване на очевидната в производството и многократно доказана от всички приложени материали обективна истина. Твърди се в жалбата, че обжалваното решение противоречи и на релевантната национална съдебна практика, която се цитира.

Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и уважи предявените искови претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Районен съд – Кюстендил и от Окръжен съд – Кюстендил. С отговорите въззиваемите оспорват твърденията в жалбата и искат от въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Сочи се от въззиваемите, че постановените съдебни актове от съдилищата за прекратяване на наказателното производство са били правилни и законосъобразни и не е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС за да бъде ангажирана отговорността на ответниците – въззиваеми за такова твърдяно нарушение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в една част, а в друга следва да се обезсили като постановено по непредявен иск.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по 2 начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.

Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум.

Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала решението му, като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съгласно т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС като недопустимо и подлежащо на обезсилване следва да се преценява и решението на въззивния съд, постановено по нередовна искова молба, когато дефектът, обусловил нередовността се отнася до съществото на делото и е неотстраним пред касационната инстанция.

Решението на районния съд следва да се отмени в една част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция се уважи частично по размер при следните аргументи на настоящия въззивен състав:

В производството пред Районен съд – Дупница е предявен и разгледан осъдителен иск с правна квалификация чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, с твърдения, че в хода на наказателно производство спрямо него като пострадало от престъплението лице е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което иска да бъдат осъдени ответниците – въззиваемите да му заплатят солидарно следните суми:: - 10 (десет) лв., представляващи имуществени вреди за платени държавни такси за издаване на две съдебни удостоверения, заедно с обезщетение за забава от 27.11.2017 г. до окончателно изплащане на дължимото; - обезщетение в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство, изживяване на негативни емоции - гняв, разочарование, недоверие в държавните институции в лицето на съда поради липсата на справедливост и невъзможност да защити правата си, заедно с обезщетение за забава от 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на дължимото.

С Решение № 568/4.11.2025 година, постановено по гр.дело № 2111/2023 година по описа на Районен съд – Дупница, заявената искова претенция е отхвърлена.

Първоинстанционният съд е приел, че актовете на Районен съд – Кюстендил по посочените дела не са на окончателна съдебна инстанция, поради което предявеният иск срещу Районен съд Кюстендил е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Приел е, че по отношение на актовете и на двамата ответници по делото не се установи възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца.

Районният съд е приел, че не представляват такива факти твърденията за допуснати от ответните съдилища нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на описаните в исковата молба дела (чл. 76 НПК, чл. 79 НПК, чл. 84 НПК и др.), 3 тъй като тези пороци се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила, те не могат инцидентно да се проверяват. В този смисъл и районният съд е приел, че твърденията на ищеца са свързани именно с допуснати според него нарушения при администриране и разглеждане на описаните дела първоначален отказ да бъде конституиран като частен обвинител, несъгласие на ищеца с начина на ръководене и протичане на съдебни заседания, както и с отхвърляне на негови доказателствени искания.

В мотивите си районният съд е посочил, че неустановяването по делото на конкретни, пряко приложими норми от правото на ЕС, които ответниците да са нарушили, води до липса на установени обстоятелства, обосноваващи квалифициране на нарушението като достатъчно съществено, както и на такива, обосноваващи причинната връзка между нарушението и претендираните вреди.

За настоящия съдебен състав е доказано от фактическа страна, че пред Районен съд Кюстендил било образувано НОХД № 1150/2017г., което било прекратено на основание чл.

289 НПК с определение, потвърдено от ОС - Кюстендил с решение по ВЧНД № 565/2018 г.

Установява се от доказателствата по делото събрани пред първата инстанция, че въззивникът е имал качеството на пострадало от престъпление от общ характер лице.

Доказва се, че наказателното производство е било образувано срещу В.О., за това, че на 19.9.2012 година в град Кюстендил пред надлежен орган на власт – Районна прокуратура – Кюстендил е набедила И. В. в престъпление, като е знаела, че е невинен. Не се спори и съдът приема за доказано, че срещу о. е било повдигнато обвинение за престъпление по смисъла на чл.286, ал.1 от НК, съгласно който: „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.“.

Установява се от анализа на доказателствата, събрани пред районния съд, че още на фазата на досъдебното производство И. В. е бил уведомен за правата си като пострадал в хода на наказателното производство – така видно от писмо пр.вх.№ 2297/2013г. от 7.10.2014 година – лист 64 от делото пред районния съд. В този смисъл прокурорът е изпълнил задължението си по смисъла на чл.75, ал.2 от НПК.

Доказва се, че И. В. е депозирал заявление – вх.№ 22424/22.9.2017 година пред Районен съд – Кюстендил, с което е поискал да му бъде издадено удостоверение относно съществуването на нох дело № 1150/2017 година по описа на Районен съд – Кюстендил, кои са страните по това дело, с какъв предмет е делото.

Доказва се, че такова удостоверение е било издадено за да послужи на въззивника по гр.дело № 1947/2017 година по описа на Районен съд – Кюстендил. От съдържанието на същото е видно, че те пред Районен съд – Кюстендил е било образувано нох дело № 1150/2017 година с подсъдима В.О. за престъпление по чл.286, ал.1 от Наказателния кодекс.

Удостоверението е издадено на 28.11.2017 година, като е очевидно, че към тази дата производството по нох дело № 1150/2017 година по описа на РС – Кюстендил вече е било 4 образувано.

Установява се, че преди получаване на съдебно удостоверение И. В. е депозирал заявление вх.№ 24520/20.10.2017 година – лист 71 от делото пред районния съд, с което е поискал по нох дело № 1150/2017 година по описа на РС – Кюстендил да бъде конституиран като частен обвинител.

Установява се, че с молба от 9.5.2018 година, И. В. е заявил във връзка с изпратеното му съобщение по чл.247б от НПК, желанието си да бъде конституиран като частен обвинител по делото. От анализа на собственото му заявление - в което е цитирал нормата на чл.247б от НПК, въззивният съд прави извода, че съдията – докладчик по нох дело № 1150/2017 година по описа на Районен съд –Кюстендил е изпълнил задължението си по смисъла на чл.247в, ал.3 от НПК и е уведомил пострадалия за насроченото разпоредително заседание по нох дело № 1150/2017 година по описа на РС – Кюстендил.

Доказва се, че първоначално искането на И. В. за конституирането му като частен обвинител е било отхвърлено от РС – Кюстендил, по жалба на И. В., като с Определение от 5.2.2018 година, постановено по в.ч.н.дело № 67/2018 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил е отменено определението от 6.12.2017 година, постановено по нох дело № 1150/2017 година по описа на РС – Кюстендил и делото е върнато на районния съд за изпълнение на дадените указания – такива за преценка относно процесуалната допустимост на молбата за конституиране на И. В. като частен обвинител по делото.