Решение № 1374 от 22.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11265/2024
- Вид
- Решение № 1374
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1374 гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110111265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 срещу „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к.
1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор *****.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 не дължи на „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, сума в размер на 112,33 лева, представляваща неустойка по Договор за паричен заем № **** от 14.08.2019г., сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател, поради нейната нищожност.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД с искане за осъждане на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 да заплати на „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, сума в размер на 128.59 лв. представляваща неизплатена главница, по Договор 1 за паричен заем № **** от 14.08.2019г., сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 06.11.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
В искова молба са изложени следните твърдения:
На 14.08.2019 г. бил сключен Договор за паричен заем № **** между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател.
С покани за доброволно изпълнение от 10.08.2020г. ищецът бил уведомен, че задължението му по кредита е цедирано на ответното дружество.
Било посочено, че остатъчните задължения по кредита били в общ размер на 344,33 лева, от които 174 лева – главница, 18 лева – лихва, 112,33 лева – неустойка и 40 лева – разходи.
Ответникът изпратил на ищеца покани за изпълнение на 06.08.2020г., 14.08.2020г., 13.11.2020г., 10.12.2020г.21.12.2020г., като в тях сочел, че дългът бил в размер на 350,64 лева. В последното си писмо от 22.04.2021г., сочел че дългът бил в размер на 357 лева.
Ищецът не дължал на ответника 112,33 лева – неустойка, тъй като клаузите в договора, при които била уговорена противоречали на ЗПК, добрите нрави и целели заобикаляне на закона при определяне на ГПР по договора.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
В него се излага, че таксата за експресно разглеждане на документи представлява услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия, а именно е свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление, като няма пряко отношение към съществените престации и не е свързана с предмета на договора, както неправилно е посочил съдът. Разпоредбата на чл. 19. ал. 3. т. 1 ЗПК. в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаша при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни. незадължителни услуги. предоставени на Кредитополучателя 2 по негово искане. Поради това тази такса не следвало да се включва в ГПР.
Таксата била начислена в съответствие с чл.10а от ЗПК.
Допълнителната услуга предоставя на потребителя право да получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със заплащането на такса експресно разглеждане, потребителят си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че същият си е гарантирал получаването на бързо крайно становище по искането му за кредит и е получил такова.
Уговорената неустойка по договора има обезщетителна и санкционна функции, тъй като Заемодателят се е съгласил да сключи процесния договор за заем и да предостави уговорената сума, при поетото от страна на Заемателя задължение да предостави обезпечение на получения заем именно в кратък срок, за да не бъдат накърнени правата на кредитора по правоотношението, като при неизпълнението на поетото задължение е уговорена неустойка, която да обезщети вредите, които видно от образуваното производство са настъпили, поради неизпълнението на задължението да върне получената сума, както и да санкционира заемателя за отклонението от точното изпълнение. В случай че Заемателя предоставил уговореното обезпечение, Заемодателят би имал възможността да насочи претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение, но поради неизпълнението от страна на Заемателя, Заемодателят е останал неудовлетворен, което е видно и от доказателствата по делото.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение в случая.
Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му била начислена. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението.
Преди получаване на настоящата искова молба, ищецът извършвал плащания към първоначалния кредитор по процесния договор в общ размер на 71.41 лева. След цедиране на задължението не били извършвани плащания към представляваното от мен дружество.
3
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск
В него се заявява, че на 14.08.2019 г. е сключен Договор за паричен заем № **** между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Получаването на заемната сума било удостоверено с разходен касов ордер № ** от 14.08.2019г.
Твърди се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.08.2020 г. между „****" ООД, ЕИК **** и „******" ООД, ЕИК *****, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „******" ООД (правоприемник на което е „******" АД, ЕИК: ****, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
„****" ООД упълномощило „******" ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д. Й. Й. било изпратено от страна на „****" ООД, чрез „******" АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 200 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, Д. Й. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от 200 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 303.10 лева, ведно с договорната лихва и таксата за експресно разглеждане на документи на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 21.65 лева. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, Д. Й. извършвал плащания в общ размер на 71.41 лв., с което са погасени: главница - 26.00 лева; договорна лихва - 6.00 4 лева; неустойки - 19.41 лева; такса - 20.00 лева.
Неизплатената главница по договора била в размер на 128.59 лв., която се претендира от ответника по насрещния иск ведно с разноските по делото.
В срокът за отговор на насрещната исковата молба е постъпил такъв.
В него оспорва, сключения договор за цесия, като навежда твърдения, че същия е нищожен поради липса на предмет. Договорът бил сключен на 01.12.2016г., а процесния договор за кредит бил от 14.08.2019г.
Иска прекратяване на производството по насрещния иск като недопустимо.
Не оспорва съществуването на договор за кредит. Твърди, че ищецът по насрещния иск неправилно е изчислил остатъка от дължимата му главница.
Имало начислени суми по неравноправни клаузи, които водели до незаконосъобразен ГПР и ГЛП. Такава била таксата за експресно разглеждане в размер на 79,10 лева. Таксите по кредита следвало да са част от ГПР, което водело до размер на ГПР по-висок от максимално допустимия по ЗПК.
Незаконосъобразна била начислената лихва в размер на 40,32 %. Счита, че клаузата в т.5 от чл.2 на договора, представлява нищожна договорна клауза, тъй като противоречи на закона и добрите нрави. Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаграднтелна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаграднтелна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нравя е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Договореният лихвен процент в процесния договор надвишавал трикратния размер на законната лихва за периода и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ад. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Начислената неустойка противоречала на закона и била в ущърб на потребителя. Тя също следвало да е част от ГПР.
Заявява, че претенцията на ищец по насрещния иск била недоказана по размер. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на 5 ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения иск, моли за отхвърляне на насрещния иск по съображенията изложени в отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещния иск на основанията изложени в отговора на исковата молба и насрещната искова молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Договор за заем № **** от 14.08.2019 г., Разходен касов ордер № ** 14.08.2019 г. се установява, че на 14.08.2019 г. между „****“ ООД и ищецът е сключен Договор за паричен заем № **** за сума в размер на 200 лева при действието на ОУ. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Получаването на заемната сума е удостоверено с разходен касов ордер № ** от 14.08.2019г. С подписването на договора, Д. Й. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от 200 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума – чл.2, ал.2 от договора. Съобразно чл.2 от Договора Заемателят се задължава да ползва и върне заемната сума на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 21.65 лева, включващи част от дължимата главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
По договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,32%, ГПР 49,27%. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 79.10 лева.