Протокол № 7 от 17.01.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 330/2022
- Вид
- Протокол № 7
- Подписан
- 17.01.2023
- В сила
- 17.01.2023
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.92 · Наказателен кодекс
- чл.92, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 353, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.432 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№7 гр. Варна, 13.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. К.а при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. К.а Наказателно дело за възобновяване № 20223000600330 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К.
Осъденото лице М. К. Б., редовно призован, води се от органите на Съдебна охрана, явява се лично.
Доколкото лицето е задържано да търпи наказание съдът е преценил, че в случая защитата е задължителна, за което е отправил писмо до АК – Варна за определяне на служебен защитник, който да защитава интересите на лицето в днешно съдебно заседание в рамките на производството по възобновяване. За такъв от Варненска адвокатска колегия е определен адв. Н. Б. Б..
АДВ. Б. – Запознат съм с делото
СЪДЪТ намирайки, че защитата е задължителна на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъденото лице М. К. Б. – адв.
Н. Б. Б. от АК – Варна.
1
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Осъденото лице – Да се разгледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ К.А
СЪДЪТ дава възможност на защитата да разговаря с осъденото лице Б..
Осъденото лице Б. – Намирам се в затвора Ловеч, настанен съм в психиатрична клиника от 23 август 2022 г.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, с оглед изложеното от осъденото лице и неговото твърдение, че не страда от каквито й да е психични проблеми и алкохолна зависимост аз считам, че с оглед изясняване на фактологията по делото следва да бъде назначена СПЕ, която да даде заключение относно това същия страда ли от някакво психично заболяване, което да налага лечение по реда на чл.92 от НК.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че така направеното искане е неоснователно, тъй като в момента сме в съвсем различна процедура, която не изисква назначаването на тази експертиза. Тази експертиза е по-скоро от компетентността на Районен съд – Ловеч, който трябва да се произнесе по принудителното лечение, неговата основателност и евентуално отмяната на допълнителната медицинска мярка.
СЪДЪТ намира, че не са налице предпоставки за назначаване на СПЕ.
На първо място съобразно разпоредбата на чл. 353, ал.5 от НПК в касационното производство, по чиито правила се движи производството по възобновяване, не се допуска събирането на доказателства. На второ място, което е по-важно, в рамките на ДП е назначена СПЕ, която е дала отговор на въпросите, които адв. Б. би желал да бъдат изяснени, тоест по отношение 2 актуалното психично състояние на осъденото лице, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на СПЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам направеното искане за възобновяване на производството. Считам, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като определеното му наказание намирам за явно несправедливо. Няма спор, че на същия са наложени наказания за три отделни престъпления, но съдът следва да има предвид, че едно от престъпленията, а именно това по чл.345 от НК е с предвидено наказание лишаване от свобода до една година, наказанието по чл.343в е до три години лишаване от свобода и за другото му престъпление е предвидено наказание от една до пет години. Установената практика е, че при сключване на споразумение една от целите на сключване на споразумение е възможността за прилагане на разпоредбата на чл.55. Считам, че наложеното му наказание, което е в размер към средния такъв за най-тежко наказуемото престъпление се явява явно несправедливо. По делото липсват такива отегчаващи вината обстоятелства, които да сочат необходимостта от толкова тежко наказание с оглед поправянето на дееца.
В този смисъл аз ще Ви помоля да уважите искането и да възобновите производството по НОХД 243/2022 г. на Районен съд – Силистра.
Осъденото лице – Няма какво да добавя. Моля да се намали присъдата.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, така направеното искане от осъденото лице М. Б. за възобновяване на наказателното производство е допустимо, доколкото е направено от процесуално легитимно лице, в 6 месечен срок от влизане в сила на споразумението, с което е бил осъден, т.е в срока по чл.421, ал.3 от НПК.
В искането не се сочат конкретни основания за възобновяване, а допълнително предоставеното искане се свежда единствено до премахване на принудителното лечение, наложено от съда при дадено негово съгласие за срока на изтърпяване на наложеното общо наказание.
В този вид искането е неоснователно.
Не е нарушен закона.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение.
3
Наложеното наказание не е явно несправедливо.
Искането за прекратяване на принудителното лечение не може да стане по реда на възобновяването.
Принудителното лечение се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо, съгласно чл.92, ал.5 от НК, за което съдът следва да бъде сезиран от прокуратурата или от директора на съответното лечебно заведение и задължително в случаите, когато е отпаднала причината.
В конкретния случай няма данни да е отпаднала необходимостта от принудителната мярка.
Освен това прекратяване на принудителната медицинска мярка е регламентирано в чл.432 от НПК, като след изтичане на 6 месеца от настаняването на принудително лечение съдът по местонахождение на лечебното заведение , в което е настанено лицето служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение като се взема мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещо лице-психиатър.
В конкретния случай 6 месечният срок изтича на 13.01.2023 г., т.е днес, поради което след днешната дата компетентен да се произнесе служебно е РС-Ловеч.
В същото време следва да се отбележи, че видно от сключеното споразумение е допусната грешка при определяне на наказанието по чл. 343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
На първо място от споразумението не е видно, по кое точно престъпление извършено от Б. е наложено това наказание. Същият е осъден по чл. 343,в ал.3 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 343б, ал.2 от НК. И по двата текста се изисква налагане на наказанието по чл.343г от НК.
Второ - наложените индивидуални наказания са различни: - по чл. 343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, наложено наказание - ЛС за 1 година; по чл. 343б, ал.2 от НК, наложено наказание ЛС за 2 години и 3 месеца.
По чл. 23 ал.1 от НК е определено общо наказание ЛС - 2 години и 3 месеца.
Съгласно съдебното практика - Решение №22/23.02.2022 год. по н.д. № 1118/2021 год., I н.о. на ВКС, наказанието лишаване от права, когато се налага заедно с наказанието ЛС не може да е със срок по - малък от срока на ЛС, защото срокът на лишаването от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК започва да тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да е изтърпял наказанието ЛС.
Тоест допуснато е нарушение на материалния закон съгласно чл.348, ал.1, т.1 от НПК при сключване на споразумението.
Въпреки установените факти обаче, няма как да се възобнови делото на 4 това основание, тъй като това би довело до утежняване на положението на осъдения.
Неправилното приложение на материалния закон е в полза на осъденото лице и няма как това да се коригира при инициираната настояща проверка по негово искане.
Предвид всичко изложено дотук моля да оставите искането на осъденото лице М. Б. за възобновяване на наказателното производство без уважение.
ПОСЛЕДНА ДУМА: