Определение № 4222 от 21.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 850/2023
- Вид
- Определение № 4222
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Здравка Първанова, Емилия Донкова, Веселка Марева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79,ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4222 гр. София, 21.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка Първанова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002100850 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 72593/02.11.2022 г. на С. С. И., И. П. С. и С. П. И., [населено място], подадена чрез адвокат С. Б., срещу въззивно решение № 1994/22.07.2022 г. по в. гр. д. № 5870/2021 г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.В компетенциите на въззивния съд ли е да отмени цялото решение, при подадена жалба само за конкретна част от него, в настоящия случай – допълнително решение; 2. Налице ли е непрекъснато и необезпокоявано владение на един имот, след като е налице държане само част от дните през седмицата, а не непрекъснато и когато имотът не е бил обособен изцяло; 3. Само асфалтиране на част от терена дава ли основание да се приеме, че е налице завземане на имота, като основание за придобиване на имота по давност; 4. Може ли да се завладее улица-тупик; 5. Може ли да се приеме, че е налице необезпокоявано владение, след като са били сезирани държавни и общински органи, включително и административния съд.
Ответникът по касация „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, гр. София, чрез адвокат Т.
З., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Претендира сторените разноски в настоящото производство.
1
Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 228100/29.09.2019 г. по гр. д. № 87790/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С.
С. И., И. П. С. и С. П. И., че „Централна енергоремонтна база“ ЕАД е собственик на имот с площ от около 214 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], район „С.“, [улица], с площ от 565 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за производство, складова база, с номер по предходен план – 734, квартал 2, при съседи: ***, ***, който имот е идентичен с имот с пл. № * от квартал 2 по плана на [населено място], местност „НП Военна рампа – изток“, с площ от 576 кв.м., при граници: от три страни имот пл. № *, оцветена в жълт цвят на приложение 1 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от решението, на основание чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-69/12.11.2001 г. Отменено е и решение № 20021825/25.01.2021 г., постановено по чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение № 228100/29.09.2019 г., като е отхвърлен искът на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД срещу С. С. И., И. П. С. и С. П. И. за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на имот с идентификатор ***, с административен адрес:
[населено място], район „С.“, [улица], целият с площ 565 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за производство, складова база, с номер по предходен план – 734, квартал 2, при съседи: ***, ***, който имот е идентичен с имот с планоснимачен 734, квартал 2 по плана на [населено място], м. „НПЗ В. – изток“, с площ от 576 кв.м., при граници: от три страни имот пл. № * за размера над 214 кв.м. Вместо тях е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, срещу С. С. И., И. П. С. и С. П. И. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „ЦЕРБ“ ЕАД е собственик на процесния недвижим имот за частта от 214 кв. м. на основание чл. 17а и чл.
25, ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор за приватизационна продажба на акции № РД-0169/12.11.2001 г. и е признато за установено по предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Централна енергоремонтна база“ ЕАД е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е констативен нотариален акт № 111, том I, рег. № 6729, д. № 98/2005 г. на нотариус с рег. № 104 на НК, поправен с нотариален акт № 47, том II, рег. № 12542, д. № 214/2005 г. на нотаритус с рег. № 104 на НК, издаден в полза на наследодателя на ищците П. И. И. в частта му за разликата на 214 кв.м. от процесния имот. В останалите части, с които са отхвърлени предявените на основание чл. 108 ЗС от С. И., И. С. и С. И. срещу „ЦЕРБ“ ЕАД искове за признаване в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния имот, 2 както и за осъждане на ответника да предаде владението му и да заплати обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД за ползването му в периода от 15.12.2012 г. до 15.12.2017 г. в размер на 1200 лв за всеки ищец, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел за установено, че И. Н. И. e бил собственик на нива в землището на [населено място], Столична община, местността „О.“, сега представляваща дворно място с площ 627 кв.м., част от парцел * от кв. 233 по регулационния план на селото. Същият имот, с отреден пл. № *, кв. 2, бил отчужден по реда на ЗПИНМ /отм./ по регулационна преписка № 498/1959 г. за Ремонтна база на Комитета по промишлеността/ ДИП „О.“. Със заповед № РД-43-155/24.08.2000 г., по искане на П. И. И. на основание чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е отменено отчуждаването на част от процесния имот, от около 550 кв.м., съгласно приложена скица към заповедта. На 26.10.2000 г. е възстановено обезщетението в размер на 0.81 деноминирани лева и заповедта е влязла в сила. Имотът е деактуван и отписан от актовите книги. Със заповед на кмета на Столична община, район „С.“ е одобрено попълване на кадастрална основа с нов урегулиран поземлен имот с пл. № *, кв. 2, м. „НПЗ В.-изток“. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че И. Н. И. е починал на 20.05.1996 г., оставяйки сина си П. И. И. за наследник.
Последният е починал на 25.09.2006 г., наследници по закон на когото са ищците. С констативен нотариален акт № 11/2005 г., поправен с нотариален акт № 47/2005 г., П. И. И. е признат за собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], представляващ имот пл. № * от квартал 2 от плана на [населено място], м. „НПЗ В.
– изток“, с площ по скица 576 кв. м., при граници: от три страни – имот пл. № *, път. В действащата кадастрална карта имотът е нанесен с идентификатор ***, с площ 565 кв.м.
Приет като доказателство по делото е договор № РД-01-69/12.11.2011 г. за приватизационна продажба на пакет от 48 826 броя акции, представляващи 52% от капитала на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД. Процедурата е започнала с решение на Агенция за приватизацията № 1037/07.09.1998 г. Съгласно приетия АДС № 11477/18.08.1987 г. имот, находящ се в [населено място], район II, квартал 2, парцел *, м. „В.-изток“, [улица], с площ на терена от 13 804 кв. м, е бил предоставен за оперативно управление на държавна организация „Централна енергоремонтна база“, а съгласно АЧДС № 03333/13.02.2003 г., процесният имот е включен в капитала на „Централна енергоремонтна база“ АД на основание разпореждане на МС и решение от 10.06.1994 г. на СГС по ф.д. № 8387/1994 г.
От събраните гласни доказателства е прието за установено, че имотът попада в част от паркинга на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, ограден от 1996 г. от три страни, а от четвъртата страна достъпът е свободен за служители и гости на „ЦЕРБ“ ЕАД, като непосредствено до сградата имал и бариера, видеонаблюдение, а достъпът е контролиран от охранител. Имотът е асфалтиран след приватизацията на дружеството, паралелно с реновиране на сградите и създаване на КПП до сградите на фирмата. От приетата по делото СТЕ съдът е установил, че процесният имот се ползва като паркинг, представляващ част от по-голяма площ, обособена като паркинг, който не е заграден откъм [улица]и до него има свободен достъп. Имотът е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с пл.
№ *, попадайки в УПИ * от кв. 2 с площ от около 206 кв.м., а останалата част върху 3 предвидена по регулационния план улица-тупик, която не е реализирана към момента. От приетото допълнително заключение на вещото лице по назначената СТЕ е установено, че процесният имот е частично идентичен с имотът, предмет на АДС № 0333/2003 г. Тази част е в размер на 214 кв. м., намираща се в западната част на имота на дружеството.
Съществуващата на място улица, водеща към портала на завода не съвпада с регулационното предвиждане за улица, а е успоредна на нея. Теренът, възстановен на ищците, на място представлява асфалтирана площадка, разграфена като паркинг и с надпис „паркинг за служители на ЦЕРБ“. При тези фактически данни въззивният съд е направил извод, че ищците – физически лица, по първоначалния ревандикационен иск са доказали възникването в техния патримониум на правото на собственост върху процесния имот на соченото от тях придобивно основание – чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Констатирал е наличието на всички предпоставки за отмяна на отчуждаването на незастроения имот – към влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. имотът е бил собственост на държавата, отчужден е преди 21.04.1990 г. по реда на ЗПИНМ /отм./ за мероприятие по уличнорегулационния план, което не е реализирано при влизане на закона в сила. Заплатеното на праводателя на ищците обезщетение за отчуждения имот е възстановено на 26.10.2000 г., с което заповедта на органа по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е породила вещнопрехвърлителния си ефект. Разпоредбите на чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОбП /отм./ не уреждат колизията между приватизация и реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Нормата на §6, ал. 6 ЗППДОбП /отм./ касае само реституция по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. Ето защо държавата не е могла при преобразуването на ДП „ЦЕРБ“ през 1994 г. да включи в капитала на „ЦЕРБ“ ЕАД частта от 214 кв.м. от процесния имот, тъй като тя е била възстановена на правоимащите по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
С оглед очертания от въззивните жалби на ищците по първоначалния иск и на дружтвото – ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния, предмет на въззивното производство, съдът е разгледал и насрещните искове. Отменил е първоинстанционнното решение в частта, с която е уважен предявеният от дружеството главен насрещен иск за собственост на основание чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор за приватизационна продажба на акции, както и допълнителното решение по чл. 250 ГПК, поради което е разгледал заявения при условията на евентуалност насрещен иск за признаване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност. Въззивният съд е приел от събраните по делото доказателства за безспорно между страните, че процесният имот се владее от ответника от 12.11.2001 г., когато е сключен приватизационният договор. Имотът се намира във фактическа власт на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, което го асфалтирало и разчертало, за да се ползва за паркинг от служителите и гостите на дружеството. Съдът е констатирал, че е изпълнена и втората предпоставка за упражняване на владение върху вещта, а именно намерението за своене, като от 2005 г. дружеството е демонстрирало, че счита процесният имот за свой пред ищеца С. И.. Депозирани са множество жалби, сигнали, искания пред различни институции от страна на ищците, вкл. и нотариална покана до дружеството, но нито едно тези действия 4 съгласно чл. 81 ЗС, чл. 84 ЗС и чл. 116 ЗЗД не представляват основания за прекъсване на давностния срок. Съдът е посочил, че още в края на 2011 г. имотът е придобит от дружеството по давност. С тези доводи съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск от ищците. Постановено било друго решение, с което е ужавен предявеният насрещен иск за собственост на основание изтекла придобивна давност. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен изцяло констативен нотариален акт за собственост в полза на праводателя на ищците.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a072469-2d81-4430-9adc-78fb19bc40dd