Акт № 35 от 21.03.2011, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№…35/21.03.2011г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,

ІІ-ри търговски състав, на първи март две хиляди и единадесетата година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

Секретар: В.Б.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

СЕРАФИМОВА т.д.№ 66 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.

Производството е образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от търговските дружества „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”Стефан Пешев”№87, представлявано от управителите Д. Б., Л. Р. и В.. К. и „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД съществуващо в съответствие със законите на Република Иатлия, с адрес на управление: Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта” №4, представлявано от Председателя на управителния съвет С. Б. чрез процесуалния представител адв.Р.А. от САК, със съдебен адрес:*** против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча, ул.”Рудник Фелдшпати” №1, представлявано от ИД Г.С..

В молбата си за откриване на производство по несъстоятелност „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ

БЪЛГАРИЯ” ООД (МИБ) и „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД (МР) чрез процесуалния си представител твърдят, че първото е акционер в ответното дружество„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД (БМС) като притежава 2500 акции с номинална стойност 100 лева, представляващи 25% от капитала, а второто дружество е съдружник в МИБ, в което притежава 460 дяла, представляващи 92% от регистрирания капитал на същото. Твърди се, че МИБ има изискуеми и забавени вземания от БМС на стойност повече от 3 408 735,44 лева, ведно със законната лихва за забава, които са възникнали на основание: договор за заем от 07.10.2008г. за сумата 600 000 евро за срок до 31.12.2013г., договор за заем от 22.10.2008г. за сумата 40 000 лева за срок до 31.12.2009г., договор за заем от 14.07.2008г. за сумата 100 000 лева за срок до 31.12.2009г., договор за заем от

05.02.2009г. в размер на 1 500 000 лева, договор за консултански услуги за периода септември – декември 2009г., за което има издадена фактура №212/22.12.2009г. на стойност 17 784,61 лева, сумата 500 000 лева, преведена по сметки на БМС във връзка с процедура по увеличението на капитала на дружеството, в която обаче МИБ не е участвало, доставка от Минарални ресурси, както и разработване, инсталиране и подържане на оборудване за осъществяване дейността на фабриката в гр.Стрелча на обща стойност 1 286 868 лева; предоставяне на експерти услуги от служители на Минерални ресурси, за стойността на които е издадена фактура №V2-8/28.02.2010г. общо за сумата 103 847 евро. Освен това се твърди, че БМС има изискуемо парично задължение към „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ” АД, а именно неизплащане цената на закупен от БМС недвижим имот – фабриката в гр.Стрелча. Изложеното мотивира изводът, че молителите са титуляри на вземания спрямо ответното дружество, произтичащи от търговски сделки, които вземания били ликвидни и изискуеми, както и не заплатени от длъжника БМС. В този смисъл последния като не е способен да изпълни свои изискуеми задължения по търговски сделки, е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Налице била и хипотезата на чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял плащанията, както било и в настоящия случай. Молителите претендират, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2008г., тъй като към тази дата длъжника не е бил в състояние да заплати задълженията си по търговските сделки свързани със закупуването на машини от „Минерални ресурси” по фактури №V2-33/30.09.2008г. на стойност 237 000 евро, №V2-34/30.09.2008г. на стойност 10 500 евро и №V2-35/30.09.2008г. на стойност 9 765 евро. Наред с това молителите твърдят, че длъжникът е и свръхзадължен по смисъла на 742 ал.1 от ТЗ, тъй като не разполагал с имущество за покриване на паричните си задължения, без опасност за интересите на кредиторите.

С молба от 17.06.2010г. молителите са уточнили, че претенцията на „Минерални ресурси” за неплатена цена за продажба и доставка на машини на обща стойност 531 063,20 евро съгласно фактури подробно описани в таблица на стр.137-138 том І от делото.

Съобразно изложеното се иска от съда, след като констатира неплатежоспособността, евентуално свръзадължеността на длъжника, да постанови решение, с което да обяви неговата неплатежоспособност, евентуално свръзадълженост; да определи началната дата на неплатежоспособността, евентуално свръзадължеността; да открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД; да назначи временен синдик; да допусне обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху имуществото на длъжника и да определи датата на първото събрание на кредиторите. Сочат се доказателства.

В отговора си, ответното дружество „БУЛГАР МИНЕРАЛИ –

СТРЕЛЧА” АД оспорва и допустимостта, и основателността на молбата за обявяване на неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост на същото.

Твърди се, че молбата е недопустима, тъй като посочените като „изискуеми и забавени задължения” на длъжника към молителите са по търговски сделки, които са недействителни или не съществуват или ако някои от задълженията съществуват, то те не са търговски дейности. Развиват се подробни съображения в този смисъл.

Длъжникът твърди и, че молбата е неоснователна, тъй като „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД не е неплатежоспособно и не е свръхзадължено, тъй като посочените в молбата задължения, които съществуват не са изискуеми, а и дружеството разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Несъстоятелно било и твърдението, че началната дата на неплатежоспособност била 30.09.2008г., тъй като към тази дата длъжника е разполагал най- малкото със сумата 500 000 лева, представляваща регистрирания капитал, а отделно от това и по сметките му е имало значителни парични постъпления макар и в по – късен момент, с които би могло да заплати стойността на доставените машини. И в този смисъл се излагат подробни съображения в отговора.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

Молителите „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД и

„МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД претендират откриване на производството по несъстоятелност за длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД поради неговата неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ евентуално неговата свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ал.1 от ТЗ.

По допустимостта:

Така подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ и при спазване изискванията на чл.626 ал.4 от ТЗ. Към същата са приложени изискуемите се по чл.628 от ТЗ документи. Подадена е от процесуален пълномощник адв. А., който е преупълномощен от упълномощеното с нарочно пълномощно от законните представители на дружествата – молители Адвокатско дружество „БОЯНОВ И Ко”. Направеното от дружеството – длъжник възражение, че „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД не е упълномощило надлежно процесуалния си представител се опроверга от представените и приети по делото писмени доказателства – удостоверение за вписване в редовния раздел на Търговска, промишлена, занаятчийска и селскостопанска палата в Новара, на дружеството МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ ( стр.337-343, том І-ви от делото). От същото се установява, че С. Б. е Председател на УС, назначена е с акт на 10.06.2010г. като правомощията й предоставени с протокол от заседание на УС от 10.03.2006г. са потвърдени. Следователно същата е надлежно упълномощен представител на посоченото дружество респективно надлежно упълномощени са и процесуалните представители Адвокатско дружество „БОЯНОВ И Ко”.

Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.

Доводите на длъжникът, че действията на молителите срещу „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД във връзка с и при подаването на молбата представляват злоупотреба с правото да се подаде молба за обявяване неплатежоспособността на търговец са несъстоятелни. „Злоупотребата с право” не е от категорията процесуални предпоставки обуславящи процесуалната допустимост на иска съгласно действащите процесуални норми визирани в ТЗ и по силата на препращата норма на чл.621 от ТЗ, и в ГПК. В този смисъл съдът подробно обсъди и посочи по горе в решението защо приема, че са налице всички предпоставки обуславящи процесуалната допустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Останалите наведени от ответника доводи относно процесуалната недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а именно, че „изискуеми и забавени задължения” на длъжника към молителите са по търговски сделки, които са недействителни или не съществуват или ако някои от задълженията съществуват, то те не са търговски дейности, съдът приема, че са доводи по същество, поради което и ще ги обсъди по долу в мотивите на настоящето решение.

По основателността:

За откриване на производство по несъстоятелност е необходимо да са налице предпоставките визирани в чл.608 ал.1 от ТЗ, а именно да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно към държавата и общините свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни.

Предвид изложеното съдът съобразявайки приетите по делото доказателства, приема за безспорно между страните е, че същите са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ.

Вторият, релевантен за неплатежоспособността критерий е търговския характера на сделката, от която произтича вземането. За да се приеме, че една сделка е търговска то следва да се изходи или от вида на сделката – чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 от ТЗ, или тя да е извършена от търговец в това му качество при осъществяване на неговата дейност по занятие, като при съмнение законодателя регламентира оборимата презумция по чл.286 ал.3 от ТЗ ( р№436/2003г. на ВКС по гр.д.№2745/2002г.; р№5/01.03.2005г. на ВКС по т.д.№535/2004г.; р№806/11.12.2006г. на ВКС по т.д.№476/2006г. и др.).

В конкретният случай „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ”

ООД и „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД претендират откриване на производството по несъстоятелност за длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД поради неговата неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ като твърдят, че последното има изискуеми и забавени задължение произтичащи от търговски сделки, както следва:

Договор за заем от 07.10.2008г., по силата, на който МИБ е предоставил в заем на длъжника сума в размер на 600 000 евро.

Не се спори между страните, че тази сума е получена от БМС. Последното оспорва, че това задължение има търговски характер, тъй като същото е във връзка с изпълнение на задълженията на молителя МИБ за финансиране на БМС определено в други договори: Договор за съвместна дейност от 20.03.2008г.; Договор от 21.09.2007г. между „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ” ООД, „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ВАТИЯ ХОЛДИНГ” АД и Договор от 31.10.2007г. между „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ВАТИЯ ХОЛДИНГ” АД, които договори имали значение на подготвителни договори по см. на чл.66

ТЗ за учредяването на БМС и на договор в полза на трето лице, поради което и не представлявали седлик имащи търговски характер.

Съдът приема за несъстоятелни тези доводи. На първо място защото между страните не е уговаряне безвъзмедно предоставяне на тези средства, а обратното сумата е предоставена с уговорка за нейното връщане като наред с това ответното дружество ще дължи и лихва в размер на 6% годишно. Тези договорености са постигнати, както и с Договора за съвместна дейност – чл.7, така и с Договора от 07.10.2008г. . На второ място, съдът прилагайки разпоредбата на чл.9 и чл.20а от ЗЗД приема, че действителната воля на страните е възмездно предоставяне на сумата от 600 000 евро, която съгласно чл.3 от Договора от 07.10.2008г., ще послужи единствено за закупуване на недвижим имот – промишлен обект „ Рудник Фелдшпати” находящ се в гр.Стрелча(стр.53 от делото). В този смисъл следва да се приеме,че предоставянето на заема е свързан с търговската дейност на дружеството – длъжник, което се установява от вписания в ТР предмет на дейност на същото, а от това пък следва, че сделката е търговска.