Решение № 320 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500096 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат И. И., като особен представител на С. П. Х., с ЕГН: **********, срещу решение № 5 от 04.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1830/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК С. П. Х., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *** сумите, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ - сумата от 516,28 лева,представляваща главница за незаплатени „В и К” услуги за периода 17.11.2020 г. до 17.06.2021 г. в имот на адрес: ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 301/08.02.2022 г., по ч.гр.дело № 458/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, ведно със законна лихва, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 42,36 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2020 г. до 31.01.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 301/08.02.2022 г., по ч.гр.д. № 458/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Враца.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

1

Посочва се, че по делото не било установено по безспорен начин качеството на потребител на ответницата. Сочи, че не е доказано и качеството й на собственик към процесния период. Посочва, че предвид качеството му на особен представител, за него било невъзможно да изпълни указанията на съда по чл.190 ГПК, а предвид разпределението на доказателствената тежест ищецът следвало да представи доказателства за собствеността. Излага, че регистрацията по постоянен и настоящ адрес не е доказателство за собственост.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна - „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, чрез юрк. А. Б. е депозиран отговор. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Поддържа, че събраните по делото доказателства обуславят извода за наличие на облигационно отношение между страните. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът С. Х., се представлява от назначения по делото особен представител адв. И. И..

Въззиваемата страна - „Водоснабдяване и канализация” ООД се представлява от юрк. А. Б., който прави доказателствено искане да бъдат приети два броя справки от имотния регистър. Съдебният състав е намерил, че тези справки не представляват нови доказателства по смисъла на чл.266, ал. 1 и ал.2 ГПК и същите са могли да бъдат представени от въззиваемото дружество в производството пред първоинстанционния съд, като за обстоятелствата, които се установяват с тези справки на дружеството е била дадена възможност да сочи доказателства, поради което не е приел същите.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд Враца е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.79, ал. 1, вр.чл.86 ЗЗД.

По делото са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел и е приета съдебно-счетоводна експертиза.

От доказателствата в тяхната съвкупност се налага изводът, че ответницата е собственик на имота, за който са начислени претендираните суми.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.2, ал.1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора. По делото е представено копие от нотариален акт, от който се установява, че ответникът Х. е придобила през 2003 г. посоченият в исковата молба имот, а именно апартамент на адрес: ***., поради което е налице първата хипотеза от посочената разпоредба, а именно – ответникът е собственик на имота и в това си качество дължи на ищцовото дружество заплащане на начислените суми.

Не може да се приеме за основателно направеното в тази връзка оплакване във въззивната жалба, че не е доказана собствеността, тъй като към момента на открИ.е на партидата ответницата видно е била собственик и ако е настъпила някаква промяна, то в нейна тежест е да го докаже.

Настоящият съдебен състав счита, че сами по себе си регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата са ирелевантни за доказване на собствеността, което обаче не променя правния извод за наличието на облигационна връзка, предвид недоказаното възражение досежно собствеността.

Като собственик на процесния имот, ответницата се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Вещото лице по назначената ССчЕ е дало заключение, което първоинстанционният съд правилно е кредитирал като пълно и обосновано, че непогасените задължения за главница са в размер на 516,28 лева, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и искът по чл. чл.86 ЗЗД.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решениет о е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и 3 препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият. Такива са претендирани в срок и следва да се присъдят - 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лева - внесен депозит за особен представител на въззивника.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд – Враца РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 04.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1830/2022 г. по описа на Районен съд - Враца.

ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр.Враца, ЕИК: *** сумата от 300 лева, представляваща 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение и 200 лева разноски за внесен депозит за особен представител.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4