Решение № 864 от 22.05.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 864/22.5.2020г. гр. Пловдив, 22.05.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:

ЯНКО АНГЕЛОВ,

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря

Г.Г. и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №840 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Териториална дирекция

(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрисконсулт В.П.- пълномощник, обжалва Решение №294 от 24.02.2020г. по Н.А.Х дело №5395 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., VІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №337709-F369330 от 17.05.2018г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на Н.А.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП, както и присъждане на юрисконсултски възнаграждения за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по делото- Н.А.И. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура-

Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът наМ. за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 08.01.2018г. в ТД- Пловдив на НАП е подадена декларация за възобновяване на трудова дейност от страна на ответника И., в качеството му на собственик (едноличен собственик на капитала и управител) на “ИНЕС – 93“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 20.01.2017г. Подадената декларация е входирана в регистъра на самоосигуряващите се лица с Вх.№********** от 08.01.2018г. Прието е за установено, че декларацията е следвало да бъде подадена до 27.01.2017г. включително, което обаче е направено едва на 08.01.2018г. На 12.01.2018г. се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F369330, с който деянието на ответника И., изразяващо се в подаване на декларацията за възобновяване на трудова дейност от 20.01.2017г. на 08.01.2018г. вместо в срок до 27.01.2017г. включително, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Според разпоредбите на чл.40, от ЗАНН, 1) АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението; 2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

В случая, както правилно приема районният съд, процесният АУАН не е съставен в присъствието на ответника И., нито пък на същия е направена покана да се яви за съставянето на акта. Вярно е, че процесният АУАН е съставен в присъствието на М.Р.Д.- упълномощено от Н.И. лице, за което по преписката е налично нотариално заверено пълномощно от 06.06.2016г., но пък това пълномощно не оправомощава Д. да представлява И. в рамките на евентуално образувани административнонаказателни производства. Разбира се, по преписката е налично и друго пълномощно, по силата на което М. Д. е упълномощена да представлява Н.И., в качеството му на управител на “ИНЕС – 93“ ЕООД, пред НАП във връзка с подаване на декларации за самооосигуряващо се лице, в това число подписване на АУАН и наказателни постановления, но пък последно посоченото пълномощно не е датирано и не позволява формирането на еднозначен извод дали същото е изготвено към 12.01.2018г. или на по-късна дата.

Посоченото до тук, представлява нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което нарушение е съществено такова, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, противно на направеното в касационната жалба възражение в тази насока.

На следващо място, според

Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая, както правилно е прието от страна на районния съд, обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път; че по делото не са ангажирани доказателства ответникът Н.И. да е наказван за нарушения на други разпоредби на данъчното или осигурителното законодателство; че процесното нарушение, изразяващо се в неподаване на декларация за възобновяване на трудова дейност, е инкриминирано от пенсионер, който дължи само здравни осигуровки; че все пак е подадена декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, макар и със закъснение; че наказаното лице е на 74-годишна възраст; както и че наказаното лице е с трайно увредено здравословно състояние (62% степен на увреждане, пожизнено), считано от 25.09.2013г., позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения и съответно е налице маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултски възнаграждения в полза на жалбоподателя за двете съдебни инстанции също се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№294 от 24.02.2020г. по Н.А.Х дело №5395 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., VІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №337709-F369330 от 17.05.2018г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на Н.А.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

2………………