Решение № 135 от 04.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Кюстендил, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. К. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500538 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С постановеното от Районен съд – Дупница решение №483/02.10.2025г. се отхвърля предявения от З. К. Ш.,ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН **********, З. Д. П., ЕГН **********, П. Д. К., ЕГН ********** с общ съдебен адрес:гр.Дупница, ул.*** срещу И. В. К.,ЕГН **********, с адрес: с.Сапарево, ул.***3 положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици (З. К. Ш. на 1/3 ид.ч., И. Й. К. на 1/3 ид.ч., З. Д. П. на 1/6 ид.ч. и П. Д. К. на 1/6 ид.ч. от реална част от 382 кв.м., намираща се в дясната част от Поземлен имот с идентификатор №***, КККР на с.Сапарево, общ.Сапарева баня, обл.Кюстендил, одобрени със заповед №РД 18-247/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на имота: с.Сапарево, общ.Сапарева баня, ул.***, целият с площ 799 кв.м.: урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 2246, квартал Іа, парцел ХІV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, на основание наследствено правоприемство. З.

Ш., И. К., З. П., П. К. са осъдени да заплатят на И. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за производството възлизащи на 800.00 лв.

1

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от З. Ш., И. К., З. П. и П. К. представлявани от адв.О. П.. В подадената жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Повторени са доводите от първоинстанционното производство, според които отсъствието на скица към решението на ПК- Сапарева баня от 1993 г. не е пречка за уважаване на иска, тъй като имотът е индивидуализиран по местност, площ и съседни имоти, представлява годен обект на право на собственост. Сочи се посоченото решение, с което съдът е определил площ 600 кв.м., в м.“Старио камък“ – достатъчно за индивидуализация. Реституцията е започнала с решение №2268Р от 07.10.1993г. на ПК Сапарева баня, но в закона липсва срок за завършването й. Постановявайки оспорваното решение, ДнРС е поставил ищците в неблагоприятна ситуация, като е прието, че решението има само признаващ характер и реституцията не е приключила. Неправилно е игнорирано заключението на вещото лице вместо да бъде назначена допълнителна експертиза, за уточняване дали възстановения имот попада в имота на ответника. Терминът „предполагаем имот“, използван от вещото лице, според въззивника, не доказва връзка да се упражни следващото им се право на собственост.Съдът е трябвало но не е обсъдил защо е постановено второто допълващото решение от 1993г. Този пропуск според въззивника сочи на нарушена нормата на чл.235, ал.2 ГПК.Съдът не е взел предвид писмо ОСЗГ- Сапарева баня, сочещо, че част от имота 382 кв.м. попада върху имот 000056 – жилищна територия, идентичен с ПИ с идентификатор ***, От показанията на свидетелите е установено, че ответникът никога не е владял тази площ от 382 кв.м. Обстоятелството, че свидетелите идентифицират имота, като принадлежащ на К.ите следва да бъде разгледано с оглед на обстоятелството, че се касае за лица от една и съща фамилия. При разглеждане на нотариалния акт на ответника, съдът не е дал отговор на въпроса, дали към датата на придобиване ответникът е можел да владее с необходимото намерение за своене – „animus domini“ за който има висяща и незавършена процедура. Съдът според въззивниците е следвало да укаже на ищците да представят доказателства за придобиване на имота на друго основание – но това не е сторено. Сочи се Тълкувателно решение №8/2016г.на ВКС, според което липсата на материално отразени граници не прави имота негоден обект, ако те могат да бъдат определени въз основа на други данни. Считат, че дори и без скица решението от 1993г. е годен документ за собственост, особено след локализирането на предполагаемата част в границите на имот ПИ ***.

В допълнение към изложените съображения се сочи и постановеното решение №248/21.07.2010г. по гр.д.№58/2020г. ГО на ВКС. В съответствие с изложеното е заявено искане за отмяна на решението и произнасяне по същество на спора, а при условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В законоустановения 2 срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв. К. И. Н., упълномощен представител на И. В. К.. В подадената жалба са изложени съображения за правилно и законосъобразно решение и искане за потвърждаването му, съответно за неоснователност на доводите за неправилност на решението. Доколкото ищците са посочили като основание за придобиване на собствеността решение №2268 от 07.10.1993г. ПК Сапарева баня и Решение №06/09.11.2006г. ПК Сапарева баня, то тези решения според ответника не доказват твърдяното право на собственост, тъй като в решенията имотът не е индивидуализиран в степен като самостоятелен обект на право на собственост. Претендираната площ е отразена, като „паразитна“ – площ, която не съществува като самостоятелен реален обект на права в никакъв съществуващ план – било то КВС, регулационен, кадастрална карта и т.н. За тази площ липсва позитивно решение на ПК следователно тя и не би могла да бъде отразена като самостоятелен обект на права. С назначената експертиза е установено, че „предполагаемият имот“ попада в границите на регулационния план на с.Сапарево. В тези случаи на основание чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за въстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5,6 и чл.13а. ППЗСПЗЗ. По силата на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, издава се скица от техническата служба на Общината. ПК може и служебно да изиска издаване на удостоверение и скица от техническата служба на Общината, независимо от направените постъпки от собствениците.

Представеното решение на Поземлена комисия, на което ищците се позовават, не е в съответствие с изискванията на чл.18ж ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр.72/1993г., в това решение не е посочено от коя категория е имота, негового местоположение, граници, съседи както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Решението на ПК постановено преди изменението на чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ ДВ бр.47/1995г. в което имотът подлежащ на възстановяване не е индивидуализиран според ответника представлява само предварително решение, с което се признава правото на възстановяване на собствеността. Органът на поземлена собственост е следвало да довърши процедурата по възстановяване на собствеността и да индивидуализира възстановения имот според сегашните му граници респ. да бъде заснет по плана на възстановяване. Индивидуализацията на възстановения имот е извършена по кадастрален план, чието изработване на територията на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено с изменението на чл.28 ППЗСПЗЗ ДВ бр.34/24.04.1992г., а доколкото решението на ПК от 1993г. има характер на предварително решение, то ищците няма как да се легитимират като собственици на процесната реална част от имота. Изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ ДВ бр.68/30.06.1999. рефлектира върху вече неприключила реституционна процедура за възстановената реална част.

Индивидуализирането на ревандикираната площ, като „предполагаем имот“ със заключението на вещото лице, като част от имота, който е бил показан за възстановяване, е установило, че имотът попада в строителната част. Това 3 припокрИ.е със заключението на вещото лице е определено на 295 кв.м.

Доказателства, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила не представени. Съгласно разясненията дадени в т.2 Тълкувателно решение №8/ 23.02.2016г. на ВКС тълк.д№8/2014. ОСГК предявените искове са допустими, достатъчно е административния акт да посочва границите на имота, така, че те да могат да бъдат определени. Искът не може да бъде квалифициран като иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР а разясненията дадени в т.4 от Тълкувателното решение да бъдат приложени.

Признатото с това ТР право на ищеца да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание, независимо дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не , не обуславя годен предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. В отговора е обосновано становище, че това не е направено, при съпоставяне на двете групи доказателства представени от страните. С нотариален акт №179, том 8_, дело №1281/2024г. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот *** КККР на с.Сапарево, общ.

Сапарева баня с площ 799 кв.м. Представен е препис извлечение от емлячен регистър в който е отразена „нива – Старио камък – 0.6 дка“.С решение №2268Р от 07.10.1993г. ПК Сапарева баня се възстановява на н-ци В. Х. К. право на собственост нива от 0.600 дка, в землището на с.Сапарево, м.“Старио камик“, с решение №06 от 09.11.2006г. на ПК Сапарева баня , са възстановени 264 кв.м., възстановени от бившия имот в частта извън урбанизираната територия. Предявената претенция е за 382 кв.м. ,без да са направени конкретизации и изложени аргументи на база на какво е направено заключение относно размер на претендираната площ и нейното точно местоположение. Имотът е индивидуализиран с т.нар „паразитни линии“ без да е ползвано никакво правно основание за изходна база, от заключението на вещото лице е видно, че върху част от земеделския имот попада и улица. До предявяване на иска ищците не са предявявали претенции за този имот, който видно от показанията на разпитаните свидетели е ползван и стопанисван единствено и само от ответника и неговото семейство, без владението му да е оспорвано от когото и да било. Имотът е ограден, засаден с овошки, засаждан ежегодно с други земеделски култури - правото на ползване, собственост и владение не му е оспорвано до предявяване на иска. Ответникът твърди, че е придобил имота на основание изтекла давност, като подържа наличие на всички предпоставки от фактическия състав за това: владение, постоянно, непрекъснато , явно, спокойно в необходимия срок за това, повече от 10 години, респ.5 години, когато владението е добросъвестно, осъществено чрез действия, отричащи недвусмислено правата на друг собственик или владелец, т. е владението не е установено по скрит начин и е упражнявано със съзнание за притежание на правото на собственост. Такива именно факти са установени със заключението на вещото лице. В съответствие с изложеното е заявено искане за постановяване на решение, с което подадената въззивна жалба да 4 бъде оставена без уважение респ. обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и присъдени разноски.

На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.