Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2426 от 14.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13373/2024
Вид
Решение № 2426
Подписан
14.04.2026
Състав
Елена Маврова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2426 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100113373 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищецът Л. Г. Ж. поддържа в исковата молба, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9, том I, рег. № 0424, дело № 9 от 2013 г. на нотариус М.В., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 292 на Нотариалната камара, синът му Д.Л. Ж. е прехвърлил на АРМС“ ЕООД, в несъстоятелност, следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищната сграда на ул. ********, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 124,87 кв. м., заедно с мазе № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 134.301.340.2.9.

Съгласно договора, уговорената продажна цена възлиза на 136 250 лв., като същата е платима от купувача на продавача на 10 вноски, с краен срок за плащане 30.03.2013 г. Тъй като цената не е платена при прехвърляне на имота, с отделно тристранно споразумение между ищеца, Д.Л. Ж. (негов син) и купувача „АРМС“ ЕООД, са се уговорили, че владението върху гореописания имот ще бъде предадено на купувача след пълно изплащане на продажната цена, а ищецът ще живее в апартамента. До крайния срок за плащане (30.03.2013 г.) продажната цена не е била заплатена от купувача „АРМС“ ЕООД, поради което ищецът продължил да владее апартамента от този момент до днес. В исковата молба се поддържа, че настоящето производство е допустимо, на основание чл. 637, ал.6, т. 1 от ТЗ, независимо, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност.

Ето защо, Л. Г. Ж. моли съда на основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, да 1 бъде признато за установено правото му собственост по отношение на ответното дружество АРМС“ ЕООД, в несъстоятелност, на основание давностно владение, осъществявано от 29.01.2013 г. до настоящия момент, по отношение на следния имот: апартамент № 5, находящ се в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищната сграда на ул.

********, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 124,87 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре, коридор и две тераси - лоджии, заедно с мазе № 12, находящо се на сутеренния етаж на сградата, с площ от 4,17 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 134.301.340.2.9 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 17.11.2023 г.

Ответникът „АРМС“ ЕООД, в несъстоятелност сочи в отговора, че признава иска, като действително владението не му е предадено при закупуване на апартамента и не е платил цената за апартамента.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 637, ал. 6, т. 1 от ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността.

В тежест на ищеца (доколкото става въпрос за вещен иск, независимо от депозирания отговор по реда на чл. 237 ГПК) е да докаже, че е придобил правото на собственост на твърдяното в исковата молба основание, а именно, че е осъществен фактическия състав по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Видно от нотариален акт № № 9, том I, рег. № 0424, дело № 9 от 2013 г. на нотариус М.В., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 292 на Нотариалната камара е сключен на 29.01.2013 г. договор за покупко-продажба, по силата на който Д.Л. Ж. е прехвърли правото на собственост на „АРМС“ ЕООД на процесния апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********. Договорената цена на недвижимия имот е в размер на 136 250 лева, която купувачът се задължава да изплати на 10 равни месечни вноски, с краен срок на плащане – 30.03.2013 г.

По делото е представено споразумение от същата дата – 29.01.2013 г., между Д.Л. Ж., „АРМС“ ЕООД и Л. Г. Ж., видно от което процесния имот е предаден на Л. Г. Ж., като страните са се съгласили имотът да бъде предаден на купувача („АРМС“ ЕООД), след пълното изплащане на продажната цена. Видно от съдържанието на споразумението, страните са сключили споразумението, тъй като купувачът (собственикът) на процесния имот не е заплатил продажната цена по договора за продажба от 29.01.2013 г., сключен в нотариална форма.

В тежест на ищеца Л. Г. Ж. (доколкото става въпрос за вещен иск, независимо от 2 депозирания отговор по реда на чл. 237 ГПК) е да докаже, че е придобил правото на собственост на твърдяното в исковата молба основание, а именно, че е осъществен фактическия състав по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Свидетелката Ж.Я.К. сочи, че познава ищеца от 2015 г., като са били съседи – тя живее в бл. 141, а ищеца – в бл. 143 , това са два съседни блока, но с един вход на ул. „Овчо поле“. Ходила е в апартамента веднъж, правила е изследване свързано с когнитивната наука (психология) когато е посетила същия е нямало друг човек, само ищеца. Свидетелката сочи, че началото на годината вече не живее на този адрес, но често ходи.

Свидетелят К.Й.В. сочи, че познава Л. Ж., той е баща на негов приятел. Ходил е в апартамента на ул. „Овчо поле“ още през 2008 г. – 2009 г., когато Д. Ж. го е взел. Намира се в центъра, близо до ул. „Симеон“ . Апартаментът е бил чисто нов, помагал му е за строителни материали, които трябва да се качат там и за ремонти на апартамента. През 2013 г. Д. Ж. се е изнесъл, имат друг апартамент, който се намира в кв. „Полигона“ и е отишъл там да живее.

Продават го на фирма „АРМС“ и оттогава знае, че баща му живее в апартамента. Помагали са на баща му за ремонти. Освен Л. Ж., в апартамента е заварвал и майка му, но не всеки път. Последно е ходил в апартамента преди половин година.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време, като фактическият й състав включва два елемента: 1/ владение и 2/ изтичане на определен срок.

Владението има два елемента: обективен елемент (corpus)- упражняване на фактическа власт и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта, като в случая ищцата се позовава на изтекла десет годишна придобивна давност, като недобросъвестен владелец. Съгласно показанията на разпитаните в настоящето производство свидетели, действително ищецът живее в процесния апартамент, но не се установява, че същият осъществява владение – а именно приема вещта за своя. От съдържанието на същите не може да се извлече информация относно наличието на субективния елемент на владението, като те не дават информация в тази насока. Аргумент в тази насока, е и представеното по делото тристранно споразумение, видно от съдържанието на което ищецът Л. Ж. живее в апартамента със съгласието на собственика, купувач по договора за продажба от 29.01.2013 г., т.е. владението на собственика не е отблъснато и не е осъществено самостоятелно владение от ищеца.

Действително, от страна на купувача не са ангажирани доказателства за заплащане на продажната цена, а в отговора е налице признание, че такава не е заплатена, но това обстоятелство, представлява основание за разваляне на договора за продажба, но не рефлектира върху вещноправния ефект на продажбата. В случая, доколкото са касае за договор, с предмет недвижим имот, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, развалянето на договора става по съдебен ред, като няма данни за инициирано съдебно производство от продавача, поради неизпълнение от страна на купувача (ответник в настоящето 3 производство) на задължението за плащане на продажната цена, уговорена между страните по договора за покупко-продажба.

Следователно, не се установява, че ищецът е упражнявал владение върху процесния имот, като събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до извода, че е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС. Доколкото не е налице субективния елемент от владението, следва да се приема, че ищцата Л. Ж. не е придобил правото на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност в негова полза и предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу „АРМС“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК 201348652, представлявано от синдика З.З.Х., гр. София, район „Възраждане“, ул. „********., за признаване за установено по отношение на ответника „АРМС“ ЕООД, в несъстоятелност, че ищеца Л. Г. Ж. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищната сграда на ул. ********, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 124,87 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре, коридор и две тераси - лоджии, заедно с мазе № 12, находящо се на сутеренния етаж на сградата, с площ от 4,17 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 134.301.340.2.9. по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 17.11.2023 г., който се намира на етаж 4 от сграда с идентификатор 134.301.340.2, заедно със 7,7435% идеални части от общите части на сградата, по давност.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4