Решение № 418 от 28.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Благоевград, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "А - СТРОЙ" ЕООД, ЕИК 101019435, подадена чрез адв. С. Л.-Н., срещу Решение № 149 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 931/2023 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила на *** г., при която е починал Ю. Б., ведно със законна лихва от *** г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е предявен като частичен от 200 000 лв. Районният съд се е произнесъл и по разноските, като "А - СТРОЙ" ЕООД е осъдено да заплати: на адв. М. Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв. в размер на 8650 лв.; на РС Гоце Делчев сумата от 4000 лв. за държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 1201,66 лв. за разноски за възнаграждение на вещите лица. Решението е било постановено при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че ищецът е претърпял вреди, които да следва да бъдат обезщетени със сумата от 120 000 лв. Счита, че за да определи тази сума, съдът се е позовал на показанията на свидетели, които не са били обсъдени в цялост. Намира, че тези свидетели са заинтересовани, както и че от показанията им не се установява близката връзка между починалия и неговия баща, която е била възприета в мотивите на съдебното решение. Поддържа, че ищецът е живеел в една къща с починалия, но е водил самостоятелен живот. Счита, че от доказателствата не може се изведе, че имало силна връзка между починалия и неговия баща, нито че бащата изцяло 1 е разчитал финансово на сина си. Изразява становище, че по делото не са събрани доказателства, сочещи наличието на силна привързаност между бащата и сина, освен че двамата са живеели в една къща. Поддържа, че скръбта на ищеца не сочи да са претърпени силни болки и страдания.

Свидетелите посочвали, че за около 3-4 месеца ищецът се е съвзел. Счита, че няма данни да са му предписвани успокоителни хапчета. Намира, че предвид доказаната връзка между ищеца и сина му присъденото обезщетение е твърде завишено и че то не отговаря на доказаните вреди. Поддържа, че от свидетелските показания се установява, че ищецът тъжи, но жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и необосновано, понеже намира, че интензитетът на претърпените от ищеца болки и страдания не обуславят присъдената сума. Навежда, че при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушил чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че няма данни състоянието на ищеца да е продължило относително дълъг период от време.

Въззивникът намира за незаконосъобразен определения от съда размер на обезщетението. Счита, че необосновано и незаконосъобразно съдът е определил обезщетение в размер на 120 000 лв., което е извън размера на предявения иск от 100 000 лв., тъй като няма данни неговият размер да е бил увеличен. Изразява становище, че според процесуалните правила съдът следва да обсъжда размера на обезщетението само в рамките на предявения иск.

Намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум, понеже е определил обезщетението в размер, който е над предявената сума, като от него е приспаднал приноса на ищеца за настъпването на трудовата злополука на осн. чл. 201, ал. 2 КТ. Сочи, че районният съд е приел възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за основателно, но намира, че в нарушение на материалния и процесуалния закон не е намалил обезщетението. Счита, че съдът незаконосъобразно не е отразил приноса на работника в размера на присъденото обезщетение. Намира, че от доказателствата се установява, че работникът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като не е спазил изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и самоволно, въпреки проведения инструктаж, не е извършил необходимото за цялостното укрепване на изкопа и не е изпълнил задължението си да пази своя живот и своето здраве, както и живота и здравето на останалите работници.

Поддържа, че без да му е било дадено разпореждане работникът е влязъл в изкопа преди поставянето на укрепението му. Позовава се на приетата по делото комплексна техническа експертиза и изразява становище, че работниците не са спазили изискванията за безопасна работа. Намира, че искът е бил уважен в предявения размер, без обезщетението да бъде намалено поради проявената груба небрежност от страна на работника. Счита, че съдът в нарушение на закона е приспаднал приноса на работника, но от размер, който не е предявен, поради което намира, че обжалваното решение следва да се отмени. Намира за незаконосъобразно определянето на приноса на работника на 15 %. Поддържа, че злополуката е настъпила в голяма степен от неговия принос. Счита, че в нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд работникът е влязъл в необезопасен изкоп, без да му е било наредено. Навежда нарушение на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, понеже работникът не е работил на нивото на терена, а е влязъл в изкоп, който не е бил обезопасен.

Счита, че са били спазени изискванията при направата на процесния изкоп, но работниците не са спазили изискванията да се работи от 2 повърхността, без да се слиза в изкопа. Сочи, че работниците не са носили предоставените им от работодателя лични предпазни средства. Счита, че синът на ищеца е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Намира, че той е бил длъжен да обезопаси изкопа, за да се избегне свличането на земна маса и да се предотврати настъпването на трудова злополука. Поддържа, че проявената груба небрежност е довела в голяма степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което счита, че приноса е по-голям от определените 15%. Моли решението да се отмени като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали размера на обезщетението.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от Ю. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв. М. Б., в който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се изразява становище за правилност на съдебното решение. Въззиваемият навежда доводи в подкрепа на определения размер на обезщетението. Поддържа, че свидетелите Е. Б. и Г. Д. не са заинтересовани.

Оспорва становището на жалбоподателя, че неправилно е бил определен размера на обезщетението, като въззиваемият се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС. Навежда, че определеният размер на обезщетението съответства на съдебната практика по сходни дела и на принципа за справедливост. Поддържа, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща, като се позовава на решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г., Г. К., III г. о., на ВКС. Моли да се определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Третото лице помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД е подало становище чрез юрк.

М. С.. Третото лице помагач се присъединява към изложеното във въззивната жалба. Счита, че от доказателствения материал не се установява, че ищецът е доказал по безспорен начин претендираните от него неимуществени вреди.

Намира присъденото обезщетение за прекомерно завишено. Поддържа, че не се установява особеност на изградената връзка, по-силна от обичайната.

Счита, че е установено поведението на работника, касаещо неспазването на изискванията за безопасност и представляващо съпричиняване на вредоносния резултат.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Районният съд е бил сезиран с частичен иск с правна квалификация по чл.

200 КТ, предявен от Ю. Р. Б. срещу "А - СТРОЙ" ЕООД. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава своя иск. Ищецът твърди, че е баща на Ю. Ю. Б., който е загубил живота си при настъпването на трудова злополука на *** г., около 14:30 ч. Поддържа, че работодателят е нарушил изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че злополуката е била приета за трудова с разпореждане на длъжностно лице на ТП на НОИ (чл. 60 КСО). Ищецът твърди, че с Ю. Б. са живеели в едно домакинство. Сочи, че много е обичал своя син. Разчитал е финансово на неговата помощ. След случилото се Ю. Б. загубил смисъл да живее, станал 3 тъжен и затворен. Трудно заспивал, плачел и не можел да приеме случилото се. Все още не може да преодолее загубата на единствения си син. Ищецът отправя искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане. Ищецът е посочил, че искът му е предявен като частичен от вземане, чийто общ размер е 200 000 лв.

Ответникът е оспорил размера на предявения иск. Той не оспорва твърдението, че ищецът е баща на Ю. Ю. Б. и че той е бил служител на ответното дружество към момента на настъпване на трудовата злополука - *** г. Не оспорва, че на *** г. Ю. Б. е претърпял трудова злополука, при която е починал. Твърди, че трудовата злополука е декларирана своевременно от работодателя и е издадено разпореждане № 5104-01-3/18.01.2023 г. на ТП на НОИ - Благоевград, с което претърпяната на *** г. злополука е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Навежда твърдения, че на работниците е бил проведен инструктаж и са им били предоставени лични предпазни средства. Счита, че в нарушение на закона починалият работник не спазил изискванията за безопасна работа и не е носил предоставените му лични предпазни средства, както и че е влязъл в изкопа преди да бъде поставено цялостното укрепване на изкопа, което било констатирано в съставения протокол № 5103-13-1/04.01.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Според ответника тези констатации сочили, че Ю. Б. е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при претърпяната трудова злополука, поради което той прави възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ. Намира размера на претенцията от 100 000 лв. за прекомерно завишен. Твърди, че ищецът не е живял в едно домакинство с починалия и че той не е издържал финансово своя баща. Прави възражение по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ и моли претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с размера на получената застраховка по риска „трудова злополука“ от ЗД "ЕВРОИНС" АД.

С определение № 756 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 931/2023 г. на РС Гоце Делчев ЗД "ЕВРОИНС" АД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника. То е депозирало становище, с което поддържа, че е недопустимо конституирането му като трето лице помагач. Твърди, че във връзка с трудовата злополука на *** г. е платило застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на Ю. Б. на тримата наследници по закон, които са призовани към наследяване – И. Б., Е. Б. и Е. Б., в размер на по 19 880 лв., съгласно предявени застрахователни претенции по образувана щета 4400077136. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, както и че размерът му е завишен и че не отговаря на реално претърпените от ищеца болки и страдания. Намира, че ищецът не е доказал претендираните от него неимуществени вреди, както и че същите са следствие от трудова злополука.