Решение № 20588 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20588 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря С. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110164312 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца З. В. С. срещу ответника Н. обективно кумулативно съединени искове: конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № . г. на Ректора на Н., с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „асистент“ по задължителните учебни дисциплини „Финансово право“ и „Данъчно право“ в Магистърски факултет в Департамент „Право“ на Н. и осъдителни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6166,18 лв., представляващо разликата в заплатите, които е получавал на предишната си длъжност и новата такава за периода от 08.04.2021 г. до 06.10.2021 г. и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 373,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, за периода от 08.04.2021 г. до 11.11.2021 г. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /11.11.2021 г./ до окончателното плащане.

Ищецът З. В. С. твърди, че с трудов договор № . от 12.10.2001 г. е бил назначен за неопределено време на академичната длъжност „асистент“ към Магистърски факултет по две от изброените в чл. 7, ал. 2 на действащата НЕДИПВОСППКЮ, приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г., задължителни учебни дисциплини – „Финансово право“ и „Данъчно право“ в Н.. Посочва, че нормалността и равновесието в съществуващото между него и работодателя индивидуално трудово правоотношение се нарушила от страна на работодателя след влизане в сила на ЗМДВИПОРНС 13.03.2020 г., ДВ бр. 28/24.03.2020 г. (Закон за извънредното положение) и последващото налагане с акт на държавен орган на дълговременна епидемична обстановка, непрекъсвана от месец май 2020 г. до датата на исковата молба. Твърди, че със Заповед № . г. било определено о.чението да се извършва в електронна среда, но о.чението по държавно регулираната специалност „Право“ задължително следвало да се провежда при спазване на одобрената от Националната агенция за оценяване и акредитация редовна образователна форма. Твърди, че изрично поискал от работодателя разяснение как точно занапред ще се провежда неприсъствено извън сградата 1 на висшето училище от разстояние о.чение в домашна онлайн среда и електронен формат за юристи, но не получил никакъв отговор.

Твърди, че за времето, през което действали установени по надлежния ред ограничения и забрани за провеждане на редовни присъствени учебни занятия в сградите на висшите училища, нямал задължение да е на разположение на работодателя и не бил длъжен да престира труд в негова полза. Твърди, че работодателят не му предоставил необходимите за провеждане от дистанция в електронна среда технически средства, нито му осигурил съпътстващата ги технологична свързаност, за да може да извършва в полза на работодателя трудова дейност от място извън сградата на висшето училище. Сочи, че е бил лишен от възможност да изпълнява трудовите си задължения като „асистент“ по задължителните учебни дисциплини „Финансово право“ и „Данъчно право“ от място извън сградата на висшето училище в електронна среда от дистанция между о.чаващ и студент за времето след месец март 2020 г. Посочва, че заради .жаване на противоепидемичните ограничения, работодателят със свои заповеди – Заповед № . г. и Заповед № . г. – за неопределен по продължителност времеви срок .жил провеждането в електронна среда на учебния процес в Н.. Твърди, че никога в периода между месец март 2020 г. до месец септември 2021 г. работодателят по отношение на него лично не бил упражнил правото едностранно да измени мястото му на работа. Отделно от това се позовава на нищожност на посочените заповеди, които били издадени в противоречие на чл. 30 от Закона за висшето образование от Ректора, който не бил орган по ръководство на учебната дейност, какъвто по смисъла на закона бил единствено Академичният съвет. Сочи, че след като в началото на месец юни 2021 г. се възстановили присъствените редовно провеждани от висшите училища учебни занятия е останал изненадан, защото при посещение на място в сградата на Н. му бил отказан достъп до учебния процес без да му бъде оказано никакво съдействие за изясняване на причините и основанията за недопускането му на работа. Твърди, че никога не е получавал заповед за уволнение, но при запознаване с книжа по гр.д. № 38653/2021 г. на СРС, 62 състав, в сградата на съда, на 17.09.2021 г. му е станала известна Заповед № . г., с която работодателят едностранно прекратил индивидуалното му трудово правоотношение, налагайки му предвидено в чл. 188, т. 3 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение“, за което нямал никаква вина, защото за времето през което по отношение на висшите училища са наложени ограничения и забрани, упражнявал правото си по чл. 267а КТ и не бил на разположение на работодателя. Сочи, че мотивите на обжалваната заповед, с която му е прекратено трудовото отношение, противоречали на обективните обстоятелства. Посочва, че размерът на последното му трудово брутно възнаграждение при работодателя му в последния пълен отработен месец март 2021г. е 1578,20 лв., като след уволнението започнал работа при друг работодател, където получавал по-ниска заплата, поради което и на основание чл. 225, ал. 2 КТ претендира разликата между двете за период от 6 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение. Поради горното иска съдът да признае за незаконно и да отмени прекратяването от работодателя с негова Заповед № . г. на индивидуалното му трудово правоотношение, да бъде възстановен на предишната му работа като „асистент“ по задължителните учебни дисциплини „Финансово право“ и „Данъчно право“ в Магистърски факултет в Департамент „Право“ на Н. да му бъде заплатено обезщетение, представляващо разликата в заплатите, които е получавал на предишната си длъжност и новата такава за периода от 08.04.2021 г. до 06.10.2021 г., в общ размер на 6166,18 лв., както и мораторна лихва в размер на 373,40 лв. за периода от 08.04.2021 г. до 11.11.2021 г., както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Н., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковата молба е подадена след изтичането на двумесечния преклузивен срок съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като прекратяването на трудовия договор било на 08.04.2021 г., а исковата молба била подадена на 11.11.2021 г. Твърди, че ищецът бил многократно търсен, за да му бъде връчена заповедта за уволнение. Сочи, че заповедта му била връчена на 17.03.2021 г. и на 07.04.2021 г. на електронната поща, но същата била блокирана. Посочва, че на адреса, посочен от ищеца и намиращ се в личното му трудово досие, било изпратено писмо с обратна разписка чрез Български пощи на 18.03.2021 г., съдържащо заповедта за прекратяване на трудовия 2 договор на ищеца, но писмото било върнато в Н. като непотърсено. Твърди също, че Заповедта за уволнение била изпращана и чрез куриерска фирма „С.“, като пратката била предадена и на 26.03.2021 г. била направена неуспешна доставка, тъй като получателят отсъствал. Наред с това връчване на заповедта било осъществявано и чрез куриерска фирма „Л.“, като на 01.04.2021 г. и на 02.04.2021 г. били направени опити за връчване, но без успех. Освен това, връчване на заповедта било осъществявано и чрез куриерска фирма „Е.“, като Заповедта била предадена на 18.03.2021 г., но не е била доставена на ищеца и била върната на подателя Н. на 23.03.2021 г. Твърди, че прекратяването било регистрирано в системата на НАП на 08.04.2021 г., тъй като ищецът недобросъвестно възпрепятствал получаването на обжалваната заповед, макар да е бил търсен на адреса, предоставен в Н., както и по електронната поща, предоставена от него. Сочи, че по гр. дело № 38653/2021 г. по описа на СРС, 62 състав, образувано по искова молба на ищеца, с писмения отговор, вх.

№ 39056/11.08.2021 г. обжалваната заповед била представена. Твърди, че оспореното уволнение било законно и не били налице сочените в исковата молба нарушения на закона.

Твърди, че след 08.04.2021 г. ищецът не бил работил като асистент в Н., не бил водил занятия. Посочва, че с писмо, изх. № . г. били изискани писмени обяснения във връзка с всички нарушения на трудовата дисциплина, описани в обжалваната заповед. Сочи, че обжалвана заповед била мотивирана, като били описани нарушенията на трудовата дисциплина съобразно закона, като било посочено времето и начина на извършване. Твърди, че на преподавателите била дадена възможност да работят и от място, извън Университета, от разстояние, като им било осигурено и оборудване, състоящо се от преносим компютър, програмно /софтуер/ осигуряване, устройство за комуникация с преподавателя, включително и интернет свързаност. Освен това не съществувала пречка преподавателите да водят учебните занятия и от сградата на Н.. Посочва, че ищецът бил поканен с изрична Нотариална покана с изх. № . г., за да му бъде връчено оборудване и информация за извършване на електронно о.чение, в онлайн режим на провеждане на студентите от програма „Право“. С нотариална покана с изх. № . г., изпратена чрез Нотариус В., ищецът изрично бил поканен в едноседмичен срок от получаване на поканата да се яви в Н. корпус 1, кабинет 317, между 9:00 ч. и 17:00 ч., за да получи оборудване за работа от разстояние.

Нотариус М. търсил ищеца в дома му на 25.11.2020 г., на 05.12.2020 г. и на 23.12.2020 г., но не го намерил. Посочва, че нотариусът оформил връчването на 07.01.2021 г. в условията на чл. 47, ал. 1, 2 и 5 вр. чл. 592 ГПК и информирал Н. за осъществените от него действия.

Твърди, че по повод провеждане на учебните занятия на студентите от специалност „Право“ в електронна среда, както на всички преподаватели, така и на ищеца било осигурено за сметка на Н. оборудване. В периода на обявеното от Ректора на Н. провеждане на учебния процес в електронна среда ищецът не бил провеждал о.чение на студентите, не се е явявал и в университета. Сочи, че въз основа на доклади, жалби на студентите и на изричния отказ на ищеца да провежда занятия в електронна среда, провеждането на упражненията със студентите по финансово и данъчно право били възложени на друг преподавател, който провел и оценяването на студентите. Твърди, че ищецът не провеждал занятия със студентите в електронна среда от момента на обявяване в страната на извънредно положение до датата на прекратяване на трудовия му договор. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлят предявените искове като неоснователни и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността длъжност „асистент“ по задължителните учебни дисциплини „Финансово право“ и „Данъчно право“ в Магистърски факултет в Департамент „Право“ на Н. както и че работодателят е издал процесната Заповед № . г., с която трудовото правоотношение е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, датата, на която твърди да е узнал за заповедта.

В тежест на ответника и с оглед очертаните с исковата молба основания за отмяна на уволнението е да докаже законността на уволнението, т.е. че е било налице твърдяното 3 основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание; че е съобразил вида на наложеното наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца.