Решение № 1468 от 12.11.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА

БАХЧЕВАН при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2042/2021г.

Производството е по реда на чл.107 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.156 от ДОПК. Делото е образувано по жалбата на К.Н.М. срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-2145/01.07.2021г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Акт за установяване на задължения

№МД-АУ-2145/01.07.2021г., издаден от орган по приходите при община Варна е бил съобщен на К.Н.М. на 09.07.2021г. видно от приложената обратна разписка. В 14-дневния срок за обжалване по чл.107 ал.4 от ДОПК на 23.07.2021г. е изпратена по пощата жалбата на К.Н.М. до директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Във връзка с разпореждане на съда с

№11947/16.09.2021г., постъпи административната преписка с придружително писмо вх.№14318/30.09.2021г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, от което е видно, че К.Н.М. е обжалвала по административен ред акт за установяване на задължения №МД-АУ-2145/01.07.2021г., издаден от орган по приходите при община Варна с жалба до директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с рег.№МД-Т21007885ВН, но липсва писмено произнасяне от решаващия орган.

Следователно, на основание чл.156 ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждение на акта в обжалваната част, поради което като ответник в настоящото съдебно производство е конституиран директора на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Жалбоподателката оспорва акта, поради материална незаконосъобразност. Изтъква, че промяната на устройствената зона, в която се намира имота не е от обстоятелствата, които са декларират от собственика, поради което неправилно е прието, че е налице несъответствие на декларираните данни и недопустимо са определени задължения за предходен период и лихви за забава. Подчертава, че служебно се извършват промени на декларираните данни само, ако се установят различия в данъчната основа и неправилно са изчислени декларираните задължения, на които самото лице се позовава. Смята, че незаконосъобразно са установени задължения въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация, с която се установяват нови факти и обстоятелства и се дава нова и различна правна квалификация на установените факти /решение №10321 от 07.10.2015г. по адм.дело №9823/2014г. на Върховния административен съд/. Оспорва и компетентността на органа издал АУЗД, като смята, че това не може да бъде главен или старши инспектор, а орган по приходите, предвид чл.4 ал.4 във връзка с ал.3 от ЗМДТ. Иска отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените по делото разноски.

В хода по устните състезания, пълномощника на жалбоподателката адв.Б. подчертава, че погрешно посочване на устройствената зона след изтичане срока за промяна, единствения способ според ДОПК е чрез ревизионен акт, защото грешката не е допусната от декларатора.

Ответникът

– директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна чрез юрисконсулт Х. изразява становище за основателност на жалбата.

Актът за установяване на задължения по декларация е обжалван в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК. В производството по обжалване на актове по чл.107 от ДОПК, доколкото няма специални разпоредби се прилагат тези от глава 12 „Обжалване на ревизионния акт“ на ДОПК и съгласно чл.156 ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.107 ал.3 от

ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Срокът по чл.107 ал.3 от ДОПК считано от 01.07.2021г. е изтекъл на 01.09.2021г. Жалбата е постъпила в съда на 13.09.2021г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване след изтичане срока за произнасяне на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, поради което е процесуално допустима.

Следователно, предмет на делото е жалба акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-2145/01.07.2021г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Страните нямат спор по фактите и ответникът не оспорва жалбата.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С обжалвания акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-2145/01.07.2021г. са доначислени публични задължения за 2020г. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, както следва: за данък върху недвижимите имоти – дължима главница за довнасяне 570.90 лева и лихви за забава в размер на 48.13 лева; за такса за битови отпадъци – дължима главница за довнасяне 1056.16 лева и лихви за забава – 89.04 лева или общо публични задължения за довнасяне в размер на 1627.06 лева и лихви за забава – 137.17 лева.

Жалбоподателката е съсобственичка на имота с идентификатор *****по наследство от Н.П.М., видно от нотариален акт *****************, както и по силата на нотариален акт *****************и удостоверение за наследници с изх.№ РСЦ16-УГ01-3231/21.06.2016г. Имотът е бил е деклариран от Т.Д.В./наследодател на Н.П.М./ пред община Варна с декларация по чл.14 от ЗМДТ заведена под вх.№ **********/04.11.2005г. и партиден номер 3910126587002. И деклариран от К.Н.М. с декларация по чл.14 от ЗМДТ заведена под вх.№ **********/15.03.2005г. в район „Приморски“, гр.Варна. За същия недвижим имот е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от Р.Т.В.заведена под №**********/29.07.2020г. в район „Приморски“ на гр.Варна. Декларацията е представена във варианта на заверено с печата на „Местни данъци“ – община Варна копие и страницата озаглавена

„Информацията се попълва служебно“ е непопълнена включително е празна таблицата за зоната, в чийто строителни граници се намира имота. В административната преписка е налична и страница „Информацията се попълва служебно!“, попълнена на 15.09.2020г. от служители на район „Приморски“ – община Варна и подпечатана с печата на общината, в която е отбелязана зона І за имот ******. Същият е с площ от 6220 кв.м е нанесен в кадастралната карта на район „Приморски“ и се намира в

Приморски парк --------, видно от скица на СГКК с

№15-1148902/09.12.2020г. Според заповед

№1336/12.08.1998г. на кмета на община Варна, територията на Приморски парк от Морска гара до спирка „Почивка“ е Първа зона, което обстоятелство остава непроменено, видно от протокол №14/19.12.2012г. на Общински съвет – община Варна.

Ответникът чрез юрисконсулт Х. в съдебното заседание на 20 октомври 2021г. заявява, че жалбата е основателна. Не оспорва, че К.Н.М. е заплащала ДНИ и ТБО за 2020г., но определени за друга зона, а не за зона І, в която се намира недвижимия имот, който факт не се отрича от жалбоподателката.

Допълва, че АУЗД е издаден въз основа на запитване от служителите по местни данъци в община Варна до район „Приморски“ с рег.№ МД-Т20006365ВН от 09.09.2020г. Отговорът по него е получен с вх.№МД-Т20006365ВН_004ПР от 21.09.2020г. и е във връзка с проверка и попълване на служебната страница относно зоната, в която попада имота на жалбоподателката.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:

І.

Относно компетентността на органа:

Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община Варна с негова заповед № 2888/15.07.2019г. въз основа на заповед за заместване от заместник кмета П.П.с № К-056/19.09.2019г. на кмета на община Варна. Изложеното сочи, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган.

ІІ. Спазване на процесуалните правила:

В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:

1. Задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, като подава декларация по реда на чл.105 от ДОПК;

1.1.

При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.

101, ал. 4 и чл. 102, ал.4 от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;

1.2.

На основание чл.103 ал.2 от ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК;

1.3.

В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;

1.4.

След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването ѝ, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, съгласно чл.104 ал.1 от ДОПК.

Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация по чл.104 ал.2 от ДОПК.

2. Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в 14-дневен срок от подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.

3.

Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.

Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.

Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК). Следователно, поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, при служебно установяване на несъответствия, актът за установяване на задължения се издава служебно от приходната администрация на съответната община.