Решение № 200 от 24.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600785 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 40/ 18.03.2024г. по НОХД № 1399/2023г., Районен съдБургас е признал подсъдимия Б. Е. Б., ЕГН **********, за виновен в извършване на престъпление по чл.281, ал.2, т.1 предл. първо, и т.5, вр. чл.281, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и наказание „глоба“ в размер на 5000.00 лева.

Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3, вр. чл.23, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 500.00 лева. На основание чл.23 от НК съдът е определил и наложил на подсъдимия Б. Б. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален „общ“ режим, а на основание чл.23, ал.3 от НК към така наложеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5000.00 лева. Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. Б. е бил задържан по ЗМВР 1 или по НПК /по реда на чл.64, ал.2 от НПК или е бил с МНО „задържане под стража“ или „домашен арест“/, във връзка с горните деяния.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по наказателното производство, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд-Бургас. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил лек автомобил марка *******, модел „********“, с рeг. № ******, червен на цвят, 1 брой талон за регистрация част I на лек автомобил „*******“, модел „*********“ с рeг.№ ********, 1 брой оригинал и 1 брой копие на договор за покупко-продажба на МПС, 1 брой полица за застраховка гражданска отговорност към „Лев инс“, касаеща лек автомобил марка „*********“, модел „********“ с рeг. № ********, ведно с 2 броя сметки към застрахователната полица, 2 броя зелени карти за автомобила с номер ******** и с номер ********, 3 броя контролни талона към застраховката гражданска отговорност с номера *********, ********* и ********, стикер от застраховка гражданска отговорност с номер **********, 1 брой касова бележка от бензиностанция „Шел България“ от дата 01.04.2022г. за сумата от 15 лева, да се върнат на правоимащото лице И.

Д. А., ЕГН **********, един брой тест касета от техническо средство „Dreger Drug Test“, като вещ без предназначение и стойност, да се унищожи след влизане в сила на присъдата по реда на ПАС, а веществените доказателства – мобилен телефон „Нокиа“, черен на цвят, модел RM-1137, ведно с една сим карта на мобилен оператор „VIVACOM“, един брой карта пластика към „А1“, да се върнат на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Б. Б., чрез неговия защитник адв.Т. Д. от АК-Бургас. Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Твърди се, че в съдебно заседание на 18.03.2024г. съдът бил дал ход на делото и провел съдебно следствие с разпити на свидетел и вещи лица чрез видеоконференция, въпреки възраженията на прокурора и защитника. Според защитника съдът е ограничил правата на подсъдимия, тъй като в негово отсъствие е провел съдебноследствени действия, лишил го от право на последна дума по чл.297 от НПК и е произнесъл присъда, независимо, че подсъдимият бил уведомил съдебния състав за невъзможността да се яви, като бил представил болничен лист. Изложено е също и неаргументирано оплакване за прекомерност на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, като при определяне на наказанието за престъплението по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5 вр. чл.281, ал.1 от НК районният съд не бил съобразил смекчаващите обстоятелства. С жалбата се иска изменение на постановената присъда, чрез намаляване срока на наказанието „лишаване от свобода“ до предвидения минимум. Не са отправени доказателствени искания.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като атакуваната присъда била правилна, наказанието било справедливо, а при разглеждането на делото по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК не били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия Б.. Предлага съдебният акт да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Б., редовно призован, не се явява. Защитникът му - адв.Т. Д. от АК-Бургас, поддържа жалбата и счита, че размерът на наказанието „лишаване от свобода“ 2 за срок от 1 година и 6 месеца бил прекалено висок, поради което настоява за неговото намаляване, като на подсъдимия Б. се определи и наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предвид изрично отправените с въззивната жалба възражения, според настоящия състав при разглеждането на делото районният съд не е допуснал нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия Б.. От материалите по делото е видно, че на подсъдимият е бил връчен препис от обвинителния акт и след като е бил редовно призован, той е взел участие в проведеното на 06.07.2023г. разпоредително заседание. Впоследствие съдебното заседание, в което е бил даден ход на съдебното следствие и са били разпитвани свидетели, е било насрочено за 14.07.2023г. и подсъдимият отново е участвал в него. На 14.12.2023г. подсъдимият Б., редовно призован, не се е явил в насроченото за същата дата заседание, като по делото е бил представен болничен лист за периода от 12.12.2023г. до 15.12.2023г. В следващите две съдебни заседания, проведени на 29.01.2024г. и 19.02.2024г., подсъдимият за пореден път не се е явил, като отново чрез защитника му били представени болнични листи, а за заседанието на 19.02.2024г. били представени документи за оказана на подсъдимия Б. медицинска помощ в спешен кабинет по урология към УМБАЛСМ „Н. „И. Пирогов“ ЕАД. На 18.03.2024г. било насрочено поредното съдебно заседание, за което подсъдимият бил уведомен по телефона от съдебния секретар, видно от приложения на л.133 от първоинстанционното производство протокол, но той отново не се явил, като от защитника му бил представен болничен лист, в който било посочено, че Б. имал „увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. Предвид поредното неявяване на подсъдимия, делото е било разгледано в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК. В тази връзка настоящият състав счита, че при проведеното първоинстанционно производство не са налице нарушения на процесуалните правила, тъй като районният съд е положил достатъчни усилия и е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, като многократно е осигурил възможност на подсъдимия да вземе лично участие в процеса.

Правилно е било констатирано от съда, че в нито един от представените болнични листи за временната неработоспособност на подсъдимия не е посочено, че той не може да се яви пред съда, съответно представените документи не отговарят на изискването на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Освен това, при призоваването по телефона за съдебното заседание на 18.03.2024г., подсъдимият Б. е заявил, че бил с остра бъбречна криза, а в представения болничен лист, в графа „диагноза“ е вписано „увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. Така описаното поведение на подсъдимия сочи на извод, че целта му е била единствено забавянето на производството и осуетяване реализирането на наказателната му отговорност за деянията, за които е предаден на съд. След като на Б. е бил връчен препис от обвинителния акт, и е участвал в някои от заседанията по делото, включително и в разпоредителното такова, бил е редовно призован за всяко от посочените съдебни заседания, и е отсъствала основателна причина за неявяването му, имал е защитник и обективната 3 истина би била разкрита и без неговото участие, правилно съдът е дал ход на делото и е провел производството, тъй като макар и подсъдимият да е обвинен за тежко престъпление, изискващо личното му участие в делото, то правата му са били обезпечени в пълна степен.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият Б. Е. Б., ЕГН ********** е роден в гр.****** и е с постоянен адрес в същия град, ж.к.„************“, част *, бл.***, вх.„*“, ет.*, ап.*. Той е ********, ******** гражданин, с ***** образование, *********, ************ и е *******.

На 12.04.2022г. подсъдимият Б. се намирал в кв.“**********“, гр.******. С управлявания от него лек автомобил марка „********“, модел „*********“, с рег.№ **********, собственост на И. А. се отправил към гр.Созопол. Той подминал намиращата се на пътя, на входа на гр.Созопол бензиностанция „Петрол“ и продължил в посока гр.Малко Търново. По пътя, на неустановено по делото място, той спрял автомобила, а от намиращите се в непосредствена близост храсти, излезли шест лица – М. Е. А. М., С. С. С., С.

С. А., О. Ж. С., А. Ш. Н. – всички от ***********************, и К. Ф. М. от *****************, качили се в автомобила му, след което подсъдимият Б. се отправил по същия път в посока гр.Бургас. Той отново преминал през горепосочената бензиностанция, в чийто район се били позиционирали свидетелите А. К.. и Г. В. – двамата служители в Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас, осъществяващи наблюдение над автомобила на подсъдимия и други лица, за които имало данни, че превозват чужденци, намиращи се нелегално в страната. Тъй като при първоначалното преминаване подсъдимия Б. бил сам в автомобила си, а на връщане – около 20 минути покъсно, в превозното средство имало множество лица, полицейските служители го последвали с управлявания от тях служебен автомобил, без налични отличителни знаци, с цел да го спрат за извършване на проверка.

Свидетелите К. и В. наблюдавали управлявания от подсъдимия Б. автомобил през целия път от гр.Созопол до гр.Бургас. Навлизайки в гр.Бургас, полицейските служители решили да спрат подсъдимия, като за целта включили светлинната и звукова сигнализация на автомобила. Подсъдимият Б. ги възприел, но първоначално не спрял на така подадените сигнали. Малко след това, по бул.„Т. Александров“, в гр.Бургас, в близост до бензиностанция „Лукойл“, преустановил движението си, а свидетелите К. и В., с управлявания от тях автомобил, препречили пътя му отпред. Свидетелят Д. Ж. – служител в Регионална Дирекция „Гранична Полиция“ – Бургас, който се движел зад горепосочените автомобили и също участвал в провежданата акция по линия „Противодействие на незаконна миграция“, спрял непосредствено зад автомобила на подсъдимия. Към последния било отправено разпореждане да излезе от автомобила, но той отказал и се държал за волана. В кратък период след това, заедно с пътниците бил изведен от превозното средство. Чуждите граждани не притежавали документи за самоличност, поради което всички те били задържани. В хода на извършваната проверка и на зададените му въпроси, подсъдимият Б. споделил, че бил употребил наркотични вещества, поради което било поискано съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР-Бургас. На място пристигнал служителят К. М., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“, който извършил проверка на 4 подсъдимия с техническо средство дрегер „Dreger Drug Test 5000”, с фабр. № ARPM-0024. Уредът отчел положителен резултат за употреба на два вида наркотични вещества – кокаин и амфетамин. При така полученият резултат, свидетелят М. съставил в присъствието на Б. акт за установяване на административно нарушение Серия АД, бланков № 001376/12.04.2022г. за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – кокаин и амфетамин. Актът бил предявен и връчен на дееца срещу подпис, без възражения. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване на кръв № 118532, и съответно бил отведен в отделението по спешна медицина към „УМБАЛ Бургас“АД, където му била взета кръвна проба, видно от приложения на л.87 от досъдебното производство протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, серия А, № 0012086/12.04.2022г. Така иззетата кръвна проба била обект на химикотоксикологична експертиза рег. № 11-5914 от 13.07.2022г., екз. № 2 на Химикотоксикологичната лаборатория към Военномедицинска академия София, от заключението по която се установява, че в кръвта на подсъдимия Б. било установено наличието на кокаин.

Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a0335fd-190a-4d0d-a926-602e4cac5b11