Определение № 2980 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2980 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501123 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 33236/10.04.2025 г. на Г. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. Аксаково, ул. “***” № 23 А, срещу oпределение № 3983/25.03.2025 г. по гр. д. № 14061/2023 г. по описа на Районен съд Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е допълнено Решение № 582/21.02.2025 г. по гр. дело № 14061/2023 год. на РС-Варна в частта м у за разноските и Г. Ж. Ж. е осъден да заплати на Х. Н. М., ЕГН **********, сумата от 860, 73 лева – разноски за производството, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателят обосновава неправилност на акта с твърдения за приложимост на правилата за разпределяне на разноските в делбеното производство, при което страните са едновременно активна и пасивна страна в процеса. В тази връзка сочи, че с отговора на исковата молба насрещната страна била изразила становище за основателност на иска за делба при изрично посочени квоти. Делото е прекратено още в самото си начало, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер.

Моли да бъде взето предвид Решение на СЕС по дело С-438/22 г. от 25.01.2024 г. във връзка с приложение на национална тарифа за минимални адвокатски възнаграждения – да се спазва принципа за пропорционалност между възнаграждението с фактическата и правна сложност на делото, за определяне на справедливо адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на oпределение № 3983/25.03.2025 г. на ВРС и оставяне молба с вх. № 18579/27.02.2025 г. без уважение. Евентуално претендира намаляване на присъдените разноски за един адвокат поради прекомерност.

Насрещната страна – Х. М., чрез адв. А. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че ВРС правилно е определил разноските 1 на ответника за адвокатско възнаграждение, като се е съобразил с фактическата и правната сложност на производството, проведените съдебни заседания и обстоятелството, че производството се е развило на две инстанции. Моли за потвърждаване на определението на ВРС. От Х. М. също е подадена частна жалба вх. № 31543/07.04.2025 г. срещу Oпределението № 3983/25.03.2025 г. на ВРС. В жалбата са наведени оплаквания, че определението в частта му относно размера на присъдените в негова полза разноски е неправилно. Твърди, че при определяне на размера на разноските за един адвокат съдът не е съобразил броя на проведените съдебни заседания; изготвените и подадени отговори на искова молба и на частна въззивна жалба и връщането на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Положеният труд не кореспондира с определения от ВРС адвокатски хонорар в размер на 860,73 лв. Редуцирането от страна на Районен съд - Варна от 1500 до 860, 73 лв. било направено при неспазване на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС – възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително при връщане на делото за ново разглеждане. Настоява на изменение на обжалваното определение, като бъде осъден Г. Ж. Ж. да плати на Х. Н. М. пълната сума от 1500 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Частните жалби са подадени в срок, срещу обжалваем акт и са процесуално допустими.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството по гр. дело № 14061/2023 год. по описа на РС-Варна е образувано по искова молба на Г. Ж. Ж. против Х. Н. М. за допускане до делба на поземлен имот – дворно място - с идентификатор ***, находящо се в гр. Аксаково, ул. „***“ № 23 А, с площ от 689 кв. м., номер на предходен план: 43, квартал: 10, парцел VI, съседи: ***, ***,

***, ***, ***, представляващо по предходен документ за собственост УПИ VI - 43, в кв. 10 по плана на гр. Аксаково, цялото с площ от 670 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 700 кв. м., представляващо УПИ VI - 43, в кв. 10 по плана за гр. Аксаково, при граници на цялото място: улица, УПИ №VII - 333, XXIV - 42, XXV - 44 и V 45 при квоти съответно: 7,14 % или 1/14 - за Х. Н. М. и 92, 86 % или 13/14 – за Г. Ж. Ж..

С отговор на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост и основателност на иска.

На 12.06.2024г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание .

С определение на ВРС, обективирано в протокол № 3539 от същата дата е прекратено производството на основание чл. 130 от ГПК. Съдът е приел, че доколкото страните твърдят, че в процесното дворно място има изградени постройки, собственост на повече от едно лице, не е допустимо извършване на делба. Приел е с оглед на извода, че по делото се дължат разноски на ответника. Тъй като доказателства не са представени от страните към този момент, такива не са присъдени.

2

На 14.06.2024 г. по делото е постъпило искане за допълване на прекратителното определение, чрез присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 1500 лв.

Представени са списък на разноските, датиран към 12.06.2024 г. и омастилен, незаверен за вярност с оригинала препис под индиго на договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г., подписан единствено от клиента – възложител. Липсва подпис от адвокат. Липсва също и следа от подписване под индиго от оригиналния екземпляр. Представен е и незаверен за идентичност с електронния документ препис, съдържащ екранна снимка от неизвестно електронно устройство с информация - уведомително кратко съобщение (SMS), написано на български език с латински символи, за постъпил от Hristomir Nikolaev Maleshkov превод в размер на 1600 лв. по неизвестна банкова сметка с неизвестен титуляр и без посочено основание (л.

110-111 по гр. д. № 14061/2023 г. на ВРС).

На 21.06.2024 г. е постъпила частна жалба от Г. Ж. Ж. срещу определението на ВРС от 12.06. 2024 г., обективирано в протокол № 3539, с което е прекратено производството по делото.

С разпореждане № 27824/09.07.2024 г., като е съобразил, че по искането за допълване на прекратителното определение е постъпил отговор от Г. Ж., а също - постъпилата частна жалба, е постановил делото да се докладва за произнасяне по чл. 248 от ГПК след влизане в сила на прекратителното определение.

С определение № 4864/06.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1986/2024 г. Окръжен съд – Варна е отменил определение от 12.06.2024 год. по гр. дело № 14061/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на предявения иск за делба, по съображения, че въведената в чл. 38, ал. 3 от ЗС забрана има отношение към основателността, а не към допустимостта на иска за делба. Върнато е делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на резултата от инстанционния контрол, ВРС е провел последващо открито съдебно заседание за събиране на доказателства. Даден е ход на устните състезания.

С решение № 582/21.02.2025 г. по гр. д. № 14061/2023 г. Районен съд – Варна е отхвърлил като неоснователен предявения иск за делба на гореописания поземлен имот.

На 27.02.2025 г. е постъпила молба от Х. Н. М. за допълване на решение № 582/21.02.2025 г. в частта му за разноските. Приложен е аналогичен списък по чл. 80 от ГПК от 12.06.2024 г. и заверен препис от същия договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г., също неподписан от адв. А. А., в който се посочва уговорено възнаграждение в размер на 1500 лв. за правна защита и съдействие – процесуално представителство по гр. д. № 14061/2023 г. на ВРС, платимо по банкова сметка. Друго, различно от посоченото по – горе доказателство за плащане на посоченото възнаграждение не е представено от страната.

3

В процедурата по чл. 248 от ГПК е постъпило становище от ищеца Г. Ж.

Ж., чрез адв. К. Т. за неоснователност на искането. Евентуално, ако се приеме, че разноски се дължат, същите да бъдат намалени поради прекомерност.

С oпределение № 3983/25.03.2025 г. Районен съд – Варна е допълнил по реда на чл. 248 ГПК Решение № 582/21.02.2025 г. по гр. дело № 14061/2023 год., като е осъдил Г. Ж. Ж. да заплати на Х. Н. М. сумата от 860, 73 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът извежда следните правни изводи:

Частната жалба с вх. № 33236/10.04.2025 г. на Г. Ж. Ж. е основателна, а частната жалба вх. № 31543/07.04.2025 г. на Х. Н. М. е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството за делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността за разноските не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск (макар че и това е възможно), а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг.

Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Изложеното се отнася и за първоинстанционното производство в първата фаза на делбата в случаите, в които ответникът оспорва основателността на иска за делба – било поради липса на съсобственост, било поради това, че вещта на която е поискана делба е неделима, т. е, че не подлежи на делба тъй като не е годен обект на правото на собственост.

В случая в проведеното на 22.01.2025 год. съдебно заседание (след отмяната от въззивния съд на прекратителното определение от съдебното заседание от 12.06.2024 год.) ответникът Х. М. чрез процесуалния си представител, изрично е оспорил основателността на иска за делба с доводи, че заявеният за делба имот не подлежи на делба.

Поради изложеното доводите на ищеца Г. Ж., наведени в частната му жалба, че разноски в негова тежест не следва да се възлагат, защото ответникът имал интерес и бил заявил, че делба следва да се допусне при посочените от ищеца квоти, са неоснователни.

Независимо от това обаче, съдът намира, че разноски на ответника за 4 първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат не се следват, тъй като липсват надлежни доказателства такива да са извършени, съобразно и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБългария.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път – задължително се представят доказателства за това.

Макар да е приобщен по делото незаверен по реда на чл. 32 от ЗАдв. и неподписан от адвоката препис от договор за правна защита и съдействие, съдът няма причина да се съмнява във възникването и съществуването на правната връзка между адвокат и клиент. По делото е представено и пълномощно, а с положителност се установява, че типичната престация от адвоката – правна защита и процесуално представителство – е реално предоставена. Договорът е изпълнен. Но от представените доказателства не е възможно да се установи с категоричност платена ли е изобщо сума и в какъв размер.

Разпечатката съдържа 43 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a02d057-9256-42e8-8258-5518dc8c8d1a