Решение № 2204 от 02.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2204 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д. като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, срещу М. Я. С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 383,47 евро, представляваща главница по сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника Договор за потребителски кредит № ********* г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 45,10 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.04.2020 г. до 21.10.2020 г. и сумата от 153,65 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 31.05.2025 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2101/19.06.2025 г. по ч. гр. д. № 4400/2025 г. на РС Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № ********* г., по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 750 лева, който същата се е задължила да върне на 6 броя анюитетни месечни вноски всяка в размер на 229 лева, с падеж всяко двадесет и първо число на календарния месец и краен падеж 21.10.2020 г., ФЛП – 40,05 % и ГПР – 48,12 %. Поддържа се, че ответникът не е заплатил в срок задълженията по договора за кредит, поради което същите са прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022 г. /в който се съдържа клауза-пълномощно за уведомяване/. Сочи се, че длъжникът ще се счита уведомен за цесията с връчване на исковата молба, ведно с уведомлението. Изложено е, че длъжникът не е заплатил задълженията по договора за кредит. Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК и в дадените 1 от съда указания по чл. 415 от ГПК са породили правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който се оспорва сключването и усвояването на сумата по кредита.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, не изпраща процесуален представител.

Депозира становище от 15.04.2026 г.

В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответницата поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника Договор за потребителски кредит № ********* г., ведно с погасителен план, ОУ към договора, Тарифа на кредитодателя и разписка от 21.04.2020 г. за превод на заетата сума по Изипей. По делото са представени рамковия и индивидуалния договори за цесия. По делото са приети и пълномощно по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането, уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания (цесия) от кредитодателя чрез ищеца, адресирано до ответникадлъжник, с което длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането му по процесния договор и му се отправя покана за погасяване на вземанията, посочени в писмото.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоената от ответника сума е в размер на 383,47 евро, а платената е в размер на 260,25 евро.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 4400/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

2

От представения по делото Договор за потребителски кредит № ********* г. и договор за цесия се установява, че ответницата е обвързана от твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение по повод сключен със „Сити кеш“ ООД договор за кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца.

От представената по делото разписка /л. 23 гръб/ и заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по договора за кредит е усвоена.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези неустойката по чл. 6.2 от договора в размер от 260,93 евро. Уговорена в този размер, близък до размера на главницата, същата увеличава уговорения ГПР, с оглед което посочения в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнението, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното решение.

Клаузата за неустойка има неравноправен характер, тъй като общият размер е

3 аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл.

10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

Съобразно заключението на вещото лице усвоената от ответнцата сума е в размер на 383,47 евро, а платената е в размер на 260,25 евро и следователно непогасеният остатък, представляващ чиста стойност по кредита възлиза на 123,22 евро.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете и представените доказателства. В заповедното производство са направени разноски в размер от 31,42 евро и съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 6,60 евро. В настоящото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 61,64 евро, 115,81 евро за особен представител и 150 евро за депозит аз вещо лице. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер на 51,13 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 80,10 евро, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.