Решение № 699 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 161 от 30.03.2023 г. по н.о.х.д. № 9448/2022 г. на СРС, НО, 99-ти състав, подсъдимата Х. Л. П. е призната за виновна в това, че на 05.09.2021 г., около 02:46 часа, в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул.

„Иван Странски“ към ул. „Околовръстен път“ управлявала лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-30“ с ДК № ******* с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда, а именно – 1,25 промила на хиляда, установена по надлежния ред – НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., чрез химико-токсикологична експертиза № И-81/06.01.2022 г. на ВМА-София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, като на основание чл. 343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимата от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила жалба от Х. Л. П., подадена чрез упълномощения й защитник, адв. Й. Н.. Постъпила е по делото и 1 допълнителна жалба от адв. Н.. В същите се иска за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимата да бъде признат за невиновна по повдигнатото й обвинение. В жалбата и допълнението към нея се изразява становище, че при установяване на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата са налице две изследвания, които отчитат различни стойности. На следващо място защитата поддържа тезата, че от фактите по делото не се установява с категоричност подсъдимата Х. П. да е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта към инкриминирания час посочен от държавното обвинение.

Във въззивната жалба и допълнението към нея не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В закрито заседание, проведено на 07.08.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.

В публично съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимата поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебната химикотоксикологична експертиза, като счита, че следва да бъдат зачетени изготвените резултати от химическите изследвани на двете кръвни проби /основна и контролна/ които водят до извода, че се касае до административно-наказателна отговорност по отношение на подсъдимата Х. П.. Излага аргументи, че обясненията дадени от подсъдимата П. в хода на съдебното производство пред първата инстанция и обсъдени след това в мотивите към атакуваната присъда, не би следвало да бъдат тълкувани в нейна вреда. Моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да приеме, че извършеното от подсъдимата не съставлява престъпление, а административно нарушение.

Представителят на държавното обвинение намира постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, поради което моли същият да бъде потвърден. Счита, че изключително подробно районният съд е коментирал спорният по делото момент, а именно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата, като споделя изцяло направените изводи. По отношение на направеното от защитника възражение, относно обясненията на подсъдимата, прокурора счита, че същите не са били обсъдени в нейната вреда, като твърди, че районният съд аргументирано е посочил защо не кредитира обясненията П..

В последната си дума, подсъдимата Х. П. моли съда да уважи подадената от 2 защитника жалба срещу първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав след като обсъди доводите в депозираната жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е съобразил депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата Х. Л. П., както и приобщените по предвидения за това процесуален ред показания на свидетелите А.Т. и Ц.В.. Първоинстанционният съд е съобразил и се е позовал на заключението на съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза от досъдебното производство, както и на приобщените от досъдебното и съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, Акт за установяване на административно нарушение № 453635 от 05.09.2021 г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество Лаб. № 6020/10.09.2021 год. /л. 20 от ДП/, талон за медицинско изследване № 087208 от 05.09.2021 год. /л. 51 от ДП/, справка за изправността на Алкотест Дрегер 7510 с № АRBA 0069 към датата на взимане на пробата, справка картон на водача на името на подсъдимата Х. П..

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга - същата е правилно установена от първостепенния съд на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимата Х. Л. П. е родена на ******* г. в гр. София. Същата е българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******, вх. 1, ет. 8, ап. 31 и настоящ адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ******* с ЕГН: **********.

На 05.09.2021 г., около 02:46 часа, подсъдимата Х. Л. П. управлявала лек автомобил марка „Мазда“, модел „CX-30“ с рег. № *******, като се движела в гр.

София, по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул. „Иван Странски“ към бул. „Околовръстен път“. Преди отбивката за бул. „Околовръстен път“ автомобилът бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители при ОПП-СДВР свидетелите А.Т. и Ц.В.. В хода на проверката полицейските служители усетили лек мирис на алкохол и се усъмнили, че водачът П. може да е употребила такъв, поради което тя била тествана с дрегер, който отчел положителен резултат от 1.26 промила. На 3 подсъдимата Х. П. бил издаден талон за медицинско изследване и тя била транспортирана от служителите на реда до УМБАЛ „Св. Анна“, където дала кръв за изследване, след което била задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

В хода на образуваното досъдебно производство, с протокол № 6029/10.09.2021 г. на ВМА, при изследване на дадената от подсъдимата П. кръвна проба било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта й е 1.20 промила на хиляда, но това била концентрацията към момента на вземане на кръвната проба в болницата в 03:30 часа на 05.09.2021 г. Въз основа на данните, получени от протокола и от тестването с техническо средство, след изследване на контролната проба кръв, дадена от подсъдимата П., при съпоставяне на момента, в който е бил употребен алкохолът и времето за елиминация на същия, с назначената и изготвена комплексна химикотоксикологична експертиза № И-81/06.01.2022 г. на ВМА, се установил резултат от 1.25 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата П. към момента на проверката от полицейските служители.

При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция споделя основните фактически изводи на първоинстанционния съд. Фактите по делото са установени в тяхната пълнота и при стриктното съблюдаване на процесуалния ред за събиране на доказателствата.

В подкрепа фактологията на събитията също както първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите А.Т. и Ц.В.. При извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като обосновано последните са оценени като достоверни от съда и са били ползвани при формиране на фактическите му изводи. Същите са еднопосочни, кореспондиращи си, без наличие на противоречия между тях. Това е така, тъй като не са събрани доказателства по делото за наличието на каквато и да е било причина посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от крайния изход на делото, да познават подсъдимата или да са в лоши отношения с нея и да са искали по този начин с поведението си и показанията си да й навредят. Същите освен това са категорични в показанията си, че подсъдимата е управлявала моторното превозно средство с алкохол в кръвта, установено по надлежния ред, вследствие проверка с алкотест Дрегер 7510 с номер ARBA 0069, който отчел положителен резултат от 1,26 промила.

На следващо място, посочените свидетели са категорични, че по време на проверката подсъдимата е лъхала на алкохол. Следва да се акцентира и на обстоятелството, че показанията на свидетелите А.Т. и Ц.В. са в синхрон и кореспондират с останалите доказателства по делото. Ето защо и правилно първата 4 инстанция е кредитирала техните показания.

Така депозираните от двамата свидетели показания се намират в корелация с останалите налични писмени доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение № 453635 от 05.09.2021 г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л. 20 от ДП/, талон за медицинско изследване № 087208 от 05.09.2021 год. /л. 51 от ДП/, справка за изправността на Алкотест Дрегер 7510 с № АRBA 0069 към датата на взимане на пробата.

Аналогично на първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция не кредитира с доверие обясненията на подсъдимата в частта, в която заявява, че е консумирала алкохол 15 минути преди проверката с дрегер. На първо място следва да се акцентира върху двуяката роля на обясненията на привлечен ата към отговорност П., които съставляват основно доказателствено средство, но и средство за защита на лице, пряко заинтересовано от благоприятен за него изход на делото. Аргумент в подкрепа на извода, че обясненията на подсъдимата не следва да се кредитират в посочената част, се явява обстоятелството, както правилно е посочил районният съд, че същите се явяват единствено защитна версия, с която се цели да бъде констатирана по-ниска концентрация на алкохол в кръвта й към момента на проверката. Действително подсъдимата П. е могла да даде такива сведенията както на фазата на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие при проведените заседания пред районният съд, а не след изслушване на вещите лица, подробно изложили своите експертни становища по отношение фазата на резорбиране на алкохол в човешкия организъм след преустановяване консумация на същия.

Също така подсъдимата в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество Лаб. № 6020/10.09.2021 год. /л. 20 от ДП/, изготвен непосредствено след като същата е бяла спряна за проверка, е отбелязан и часът в който тя заявява, че е консумирала алкохол. Настоящият въззивен състав акцентира върху това обстоятелство, тъй като тогава спомените на П. са били най – пълни, точни и конкретни, поради което и по-достоверни от това, което заявява подсъдимата в един много по-късен период от време.