Решение № 143 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева в присъствието на прокурора М. Св. Т. като разгледа докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело № 20263110200202 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е на основание чл.156 и сл. от Закона за здравето.

Образувано е по искане на прокурор от ВРП, за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза и евентуално за задължително настаняване и лечение на Г. К.

К. с ЕГН: ********** от гр. Варна в лечебно заведение за психиатрична помощ.

В хода на съдебните прения представителят на ВРП излага становище, че са налице представките за настаняване на освидетелстваното лице за задължително лечение и моли съдът да го настани за лечение в психиатричното заведение и за срока, посочени от вещото лице.

Защитникът на Осв. К. – адв. Ч. поддържа становището на представителя на ВРП и предлага подзащитния му да бъде настанен за задължително лечение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Осв.

К. е познат на психиатричните служби в гр. Варна и държавните психиатрични болници във връзка с провеждани стационарни лечения по реда на чл.

146 от ЗЗ, поради зависимостта му към ПАВ, която определя психотично състоянието му.

Промени в психичното му състояние близките отчели около 2018 г. – имал лоша лична хигиена, споделял страхове, разбил съседна на дома си изоставена къща. През 2019 г. е стациониран след като си е изгорил ръцете с горелка, като твърдял че то лазят буболечки и от краката му излизат червеи.

През последните години Осв. К. приема безпазборно различни по вид ПАВ, предимно трева, кристали и фентанил.

1

След последната хоспитализация в психиатрична клиника К. продължил с приема на наркотични вещества и отказвал прием на предписаните му медикаменти.

Проявявал агресия към близките си, като отправял към същите заплахи срещу живота и здравето им, говорел си сам, самонаранявал се, почти не спял нощем. Споделял с близките си, че е подслушван и го следят хора по улиците.

Към момента на експертното изследване Осв. К. е страхово напрегнат, ориентиран цялостно, некритичен към употребата на ПАВ. Има косвени данни за разстройства на ВПД. Мисловният му процес е забавен, правилен по строеж, с съдържанието му са налични параноидни налудности за отравяне. Освидетелстваният е емоционално-гневен, волево – склонен към импулсивни отреагирвания, с клинични данни за физическа и психическа зависимост към ПАВ. Паметта и интелекта му са болестно затормозени.

В заключението си вещото лице сочи, че Г. К. К. страда от “Синдром на наркотична зависимост. Усложнено абстинентно състояние – с халюцинаторнопараноиден синдром. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ. Психотично разстройство.“

В заключението се сочи, че към настоящия момент Осв. К. отказва доброволно лечение и прием на медикаменти. Същият не може да изразява информирано съгласие за лечението си.

Според психиатъра по отношение на К. е налице медицинският критерий за приложение на разпоредбата на чл. 157 от ЗЗ за задължително лечение в психиатричен стационар и предлага лечението да се проведе в ДПБ – с. Карвуна за срок от три месеца.

Съдът намира, че с оглед събраните гласни доказателства по делото и приобщеното заключение по изготвената СПЕ, са налице социалният и медицинският критерий за настаняване за задължително лечение на освид. К., доколкото същият страда от психично заболяване от кръга, посочен в Закона за здравето, налице е активно действаща психотична продукция при лицето, поради което заболяването му представлява опасност за него и за околните. Налице е и социалният критерий за задължително лечение на освидетелствания, доколкото от гласните доказателства по делото се установява, че същият проявява агресия към близките си, не е критичен към заболяването си и не приема изписаната му медикаментозна терапия, поради което представлява опасност за себе си и околните.

Предвид изразеното становище от вещото лице, че К. не може да изразява информирано съгласие за лечението си, съдът намира, че следва на освидетелствания да бъде назначено като лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му, съответното длъжностно лице при Община Балчик.

СЪДЪТ намира, че освидетелстваният К. следва да бъде настанен за задължително лечение в психиатричното заведение, посочено от вещото лице, както и за срока посочен в експертното заключение по делото, а именно - в ДПБ „Карвуна“ за срок от три месеца.

Поради изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, СЪДЪТ РЕШИ:

НАСТАНЯВА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ Г. К. К. с ЕГН: ********** 2 от гр. Варна в лечебно заведение за психиатрична помощ – ДПБ - КАРВУНА, поради заболяването му “Синдром на наркотична зависимост. Усложнено абстинентно състояние – с халюцинаторно-параноиден синдром. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ. Психотично разстройство.“.

ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението – СТАЦИОНАРНО.

ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението – ТРИ МЕСЕЦА.

НАЗНАЧАВА определено от кмета на Община – Балчик лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. К. К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред ВОС в 7-дневен срок от днес, като евентуалното обжалване НЕ СПИРА неговото изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от ЗЗ.

Препис от решението да се изпрати на Психиатрична ДПБ - Карвуна, Психиатрична болница – Варна при МБАЛ „Св. Марина“ЕАД – гр. Варна за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3