Решение № 619 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

София, ……….. г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Е. Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 3222 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 490927 от 19.09.2018 г., постановено по гр. д. № 76015/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, са частично уважени предявените от Е.Е.М. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и А.В.П. като са осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата в размер на 9 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, болка и страх да не загуби крака , причинени от извършена на 04.04.2013 г. операция във Втора травматологична клиника, секция Ортопедична травматология при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 04.04.2013 г., като исковете са отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. Решението е постановено при участието на З. „А.Б.“ като трето лице помагач на страната на ответника А.В.П..

Срещу решението на СРС, в частта с която са отхвърлени исковете е подадена въззивна жалба от ищеца Е.Е.М.. Въззивникът - ищец твърди, че решението не неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и че правните изводи на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че от ищцата не били ангажирани доказателства, установяващи причинна връзка между увреждането на десния тибиален нерв като дългосрочна последица от операцията и обсъждане на неврологичния статус на ищцата и по конкретно състоянието на десния тибиален нерв преди операцията. Поддържа, че посоченото не е в доказателствена тежест на ищцата, тъй като тя не носи доказателствената тежест за установяване на отрицателния факт, че увреждането не е било съществуващо преди операцията. Във въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е приел, че ищцата била претендирала неимуществени вреди поради доказана по делото липса на информирано съгласие и ненадлежно документиране и диагностициране, което нейно право било преклудирано. Поддържа, че в противоречие със смисъла на закона съдът е приел, че претенцията за вреди поради липса на информирано съгласие следва да бъде заявена като отделна претенция, а фактът, че не е било налице информирано съгласие има самостоятелно правно значение, което сочи на по-тежка форма на нарушение, съответно на отговорност на делинквента. Въззивникът излага доводи, че съдът необосновано е приел, че ищцата не е доказала наличието на причинно-следствена връзка между извършената операция и засягането на десния тибиален нерв като дългосрочна последица от уреждането. Поддържа се, че съгласно заключението на СМЕ изготвено от специалист ортопед – травматолог с хирургическа специалност д-р С.С., такава връзка е налице, което се потвърждавало и от обясненията на вещото лице дадени в открито съдебно заседание проведено на 27.06.2018 г., което посочва, че болките в гръбначния стълб на ищцата, от които последната е страдала и страда понастоящем, са свързани с протрузия и дискова херния, но не могат да предизивкат аксонална дегенерация на това ниво, на което за първи път е открито увреждането чрез ЕМГ три месеца след операцията. Поддържа се, че посоченото разколебава категоричността на комплексната СМЕ, според което оплакванията на ищцата за болка в дясното стъпало са същите, каквито са били преди операцията и могат да се дължат на състоянието на гръбнака. Поддържа, че следва да бъдат кредитирани изводите на вещото лице по допуснатата единична СМЕ относно това, че евентуалното наличие на марлен тампон в ходилото би могло да предизвика увреждане на nervus plantaris medialis, който е разклонение на десния тибиален нерв, започва от глезена и продължава по цялото стъпало. Отделно се посочва, че в статуса на ищцата в история на заболяването е описано „без съдови и неврологични проблеми“, което на самостоятелно основание обосновава извода, че тя не е имала такава симптоматика към момента на операцията. Въззивникът релевира оплаквания, че съдът не е обсъдил важното за наличието на причинно-следствена връзка обстоятелство, че е установено по делото с писмени доказателства, че за първи път увредата на десния тибиален нерв е констатирана чрез електро-миографско изследване на 17.06.2013 г. – три месеца след опреацията и половин месец след изваждане на чуждото тяло от стъпалото. Във въззивната жалба са направени и оплаквания, че съдът необосновано е приел, че ищцата не е доказала неимуществени вреди, изразяващи се в настъпила промяна в нейната професионална реализация. Поддържа, че промяната е доказана с писмени и гласни доказателства по делото в смисъл, че ищцата е преустановила упражняваната от нея частна лекарска практика, защото била свързана с домашни посещения, а ищцата е имала ограничение в движението и била принудена да смени профеисионалното си попричще като постъпи на работа с по-ограничен двигателен режим. Във въззивната жалба се поддържа, че съдът не е взел предвид констатациите от експертините решения на ТЕЛК и придобитата от ищцата нетрудоспосочбност. Искането към съда е да отмени решението на СРС в отхвърлителаната му част и да уважи изцяло предявените искове.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата от страна на ответниците УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ и А.В.П., както и от страна на третото лице – помагач З. „А.Б.“.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, с която се обжалва решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск.

Поддържа се, че размера на присъдената сума е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, както и че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между направената интервенция и настъпилата увреда. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищцата и другия ответник А.В.П., както и от страна на третото лице – помагач З. „А.Б.“.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба и от ответника А.В.П., с която се обжалва решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск. Въззивникът – ответник поддържа, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че необосновано съдът е приел, че е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, както и че в оперативната рана е забравено парче марля, както и наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и операцията от 04.04.2013 г. и постоперативното лечение. Излага съображения, че по отношение на твърдяната марля , свидетелят Б. изрично сочи, че не сигурен за точните й размери. Поддържа, че самият амбулаторен лист, от втората манипулация, не съдържа никакви данни за размера на твърдяната марля и за нейните характеристикиПоддържа се, че вещите лица д-рК.и д-р Н.изразяват категорично мнение, че в оперативната рана на ищцата не е възможно да се забрави марля. Излага се становище, че изводите на съда в този смисъл не почиват на безспорни медицински заключения, а следва да се има предвид, че операцията е извършена от медицински екип, като разпитания по делото свидетел, присъствал на операцията, категорично е посочил, че при и по време на оперативната интервенция в раната на операцията не е „забравяно“ каквото и да е чуждо тяло. Излагат се подробни съображения, че по делото е безспорно доказано , че увреждането на ищцата се дължи на общото й здравословно състояние, дългата история и клинична хронична картина на всичките й съпътстващи заболявания. Релевират се доводи, че видно от амбулаторен лист № 2506 от 04.12.2015 г. съставен от лекаря Е.Г., в анамнезата е посочено, че „Оплакванията са от болки в кръста и в двата крайника, от около 12-13 години с рецидивиращ характер, бодежи и игли в дясното ходило.

Поддържа се, че здравните проблеми на ищцата са налични много преди 04.04.2013 г., за което по делото има множество доказателства. Във въззивната жалба се твърди, че всички медицински документи по време и след операцията, удостоверяват нормално протекъл оперативен и следоперативен период, без каквито и да е усложнения.

Излагат се съображения, че дори и да се приеме, че ищцата е претърпяла болки и страдания във връзка с извършената операция, то това не се дължи на виновно или противоправно поведение на ответника. Въззивникът-ответник поддържа, че гласните показания на свидетелите за характеристиките на марления тампон, неговата форма, размери, индивидуализация и т.н., както и че същият е изваден от раната са дадени от изцяло заинтересовани лица – близки или колеги на ищцата, като по делото е установено, че д-рЛ.Б. е бил колега на ищцата и с нея са работили в една болница. Поддържа се, че показанията на свидетеля Я. относно оплакванията на ищцата са в противоречие с медицинските документи по делото. Навеждат се доводи, че твърдяната от ищцата повторна медицинска хирургична интервенция в кабинет на д-в Л.Б., е извършена извън всякакви нормативно установени правила и медицински стандарти за планиране, провеждане и документиране, липсва оперативен протокол и епикриза, както и предварително извършени изследвания – рентгенови и други медицински изследвания. Поддържа се пълното съпричиняване на вредите и негативните последици за здравето на ищцата от самата ищца. Излагат се доводи, че в епикризата от проведената операция на ищцата са насрочени два контролни прегледа, на които тя недобросъвестно не се е явила, отделно при втората манипулация раната била отворена изцяло, при съмнителни стерилни условия. Във въззивната жалба се поддържа още, че във времето което ищцата твърди, че е нетрудоспособна е получавала трудово възнаграждение, а професионалната реализация на последната няма каквато и да е причинно-следствена връзка с твърдените вреди или с действия на ответника, а е неин личен избор. Поддържа се, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, евентуално да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В законоустановени срок е постъпил отговор от въззивника – ищец, с който оспорва подадената от ответника А.В.П. въззивна жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че показанията на двамата свидетели – очевидци са непротиворечиви и последователни, а към датата на събиране на гласните доказателства в откритото съдебно заседание по делото, първият от давмата свидетели – д-р Б. работи по основен трудов договор в Клиниката по гнойно-септична хирургия в лечебното заведение на втория ответник УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, което е самостоятелно основание да се приеме, че показанията му не са дадени при условията на заинтересованост, а наличието на чуждо тяло е било докуменирано и чрез издаването на амбулаторен лист от свидетеля Б.. В отговора са изложени подробни съображения по доводите на въззивника ответник - А.В.П.. Искането към съда е да бъде оставена без уважения жалбата, а решението в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено.

В законоустановения срок не е взето становище по въззивната жалба на въззивника – ответник А.В.П. от другия ответник - ответник УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ и от третото лице помагач - З. „А.Б.“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.