Определение № 1688 от 16.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688 гр. София, 16.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100542 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Предявените от „Елит - 94“ ЕООД [населено място] срещу „ПС Електрик“ ЕООД [населено място] искове за парични вземания, произхождащи от непозволено увреждане, се основават на твърдението, че в изпълнение на договор за покупка и доставка, сключен от ищеца с „Лидер Електро Груп" ЕООД, на 23.03.2018 г. на площадката на ищцовото дружество за компресиране на природен газ в [населено място] било доставено и монтирано от служители на ответното дружество съоръжение бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/. На 12.06.2018 г. служители на ответното дружество неправомерно демонтирали и отнесли съоръжението. В резултат ищецът претърпял редица имуществени загуби, чието репариране претендира.

С решение № 141/12.10.2022 г. по в. гр. д. № 251/2022 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил решение № R-10/26.04.2022 г. по гр. д. № 962/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди, както следва: 25 920 лв. - имотна загуба в размер на заплатеното на "Елком МД"' ООД за изработка и доставка на същото като демонтираното съоръжение; 11 160 лв. - имотна загуба в размер на заплатена цена на маслен трансформатор за функциониране на съоръжението;

70 367.23 лв. - имотна загуба в размер на разликата в цената на закупения от „Овергаз мрежи" АД природен газ и цените на "Б."АД, от когото ищецът щял да купува, ако съоръжението не било прибрано, за времето от 12.06.2018 г. до 24.10.2018 г.; 45 582.65 лв. имотна загуба в размер на разликата в цената на закупения от „Девогаз" ЕООД и цените на „Б." АД за същия период; 19 433.39 лв. - имотна загуба в размер на заплатени транспортни разходи за купените количества газ от „Девогаз" ЕООД; законна лихва върху вземанията от предявяване на исковете насетне; 23 522.04 лв. - обезщетение за вреди от забава, търсено в 1 размер на законната лихва от 12.06.2018 г. до 15.10.2019 г.

Въззивният съд е приел, че не се твърди и не се доказва между страните по делото да са налице някакви договорни отношения, съгласно които ответникът, който е собственик на вещта, да е имал някакви задължения към ищеца във връзка със същата - да я прехвърли, предаде, достави и т. н.

Налице е договор от 22.12.2017 г. за покупко-продажба, сключен между "ПС Електрик" ООД като продавач и "Лидер Електро Груп" ЕООД като купувач, съгласно който вещта е следвало да бъде закупена от дружеството-купувач. В чл. 4, т. 4 е посочено, че продуктът остава собственост на продавача до получаване на окончателно плащане на пълната му стойност. С допълнително споразумение от 11.06.2018 г. дружествата са развалили договора поради неплащане на цената от страна на купувача, който се задължил да я върне за своя сметка на продавача.

Дружеството-купувач по договора от 22.12.2017 г. не е страна и не участва по настоящото дело. Ищецът твърди, че с това дружество е имал устни договорни отношения.

С решение № 28/22.02.2019 г. по гр. д. № 84/2018 г. на Габровския окръжен съд във връзка с тези отношения между "Елит - 94" ЕООД и "Лидер Електро Груп" ЕООД, последното е осъдено да върне на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД полученото по разваления между тях договор с нотариална покана от 05.10.2018 г., в размер на 40 000 лв. Въззивният съд е приел, че не е установено какво точно е включвал този развален договор и какви са били уговорките между тези дружества, тъй като са били устни, но в нотариалната покана от „Елит - 94“ ЕООД до "Лидер Електро Груп" ЕООД е посочено, че последното е следвало да достави процесното съоръжение на обекта в [населено място] срещу договорена и платена цена 40 000 лв. /за изработка и монтаж/, но това не било направено до 15.08.2018 г., поради което за „Елит - 94“ ЕООД вече не представлявало интерес да получи въпросното съоръжение.

Въззивният съд е обсъдил показанията на св. Л. Н. - управител на "Лидер Електро Груп" ЕООД, който е посочил, че "Елит - 94" ЕООД не е заплатило на дружеството му процесната вещ, поради което то, като купувач, също не я е заплатило на продавача "ПС Електрик" ООД. Свидетелят е посочил още, че въпреки многобройните опити в продължение на месеци не получил плащане, поради което "предупредил ищцовото дружество, че ако не му заплати трафопоста, ще си го вземе", и след като "Елит - 94" ЕООД отново не превело парите, свидетелят и работници от неговото дружество демонтирали вещта, натоварили я на камион на "ПС Електрик" ООД, който организирали да дойде, и подписали протокол „че им го връщат“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че няма данни ищцовото дружество да е било някога собственик на вещта, която е собственост на ответното дружество. Ищецът е договарял и твърди, че е купил същата от "Лидер Електро Груп" ЕООД, но по делото няма данни последното да е станало неин собственик - да е заплатило цената на продавача "ПС Електрик" ООД. Дори "Лидер Електро Груп" ЕООД да е продало вещта на ищеца въпреки, че не е станало неин собственик, договорът за продажба на вещ, сключен от продавач-несобственик, не поражда целения вещно-транслативен ефект.

2

Купувачът не придобива правото на собственост върху вещта, поради което сделката е непротивопоставима на действителния собственик. Отговорността на продавача "Лидер Електро Груп" ЕООД е реализирана с решение № 28/22.02.2019 г. по гр. д. № 84/2018 г. на Габровския окръжен съд, с което е приложена хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. След като не е бил собственик на вещта, „Елит - 94“ ЕООД не може да претърпи имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от това, че е лишен от същата или от ползването й. Може да бъде увреден само собственик, чието имущество е намалено със стойността на негова вещ, ако в резултат на непозволено увреждане същата е отнета, унищожена и т. н., а в случая процесната вещ е собственост на ответното дружество, което като такъв я е прибрало, след като му е била предадена от купувача "Лидер Електро Груп" ЕООД, който не я е заплатил.

Въззивният съд е изложил и съображения за това, че по делото не е доказано ищцовото дружество да е претърпяло посочените в исковата молба загуби - имуществени вреди, които се претендира да бъдат присъдени като парична равностойност. Дори собственикът да не е прибрал вещта си, а тя да е ползвана от "Елит - 94" ЕООД, няма доказателства, че това дружество е щяло да получава от "Б." ЕАД по-евтин газ от този, който е закупувало от други доставчици, както твърди в исковата си молба. Не са налице категорични доказателства, че процесното съоръжение е щяло да започне да работи на определена дата и са били налице всички технически и законови предпоставки за това, нито че "Б." ЕАД е щяло да продава на ищцовото дружество газ на по-ниски цени. В представения по делото предварителен договор с "Б." ЕАД от 21.06.2017 г. се сочи, че едва със сключването на окончателен такъв ще се определят цени, а окончателен договор ще се сключи, когато доставчикът има възможност да осигури съответните количества природен газ за нуждите на клиента - чл. 2.1, 2.2, 2.3. Т. е. нито датата на сключване на окончателен договор е определена, нито цената, на която ще бъде продаван и купуван газ, като няма доказателства, че тази цена е щяла да бъде по-ниска от тази, на която "Елит - 94" ЕООД е закупувало газ. Не представлява имуществена вреда и претенцията за сумите: 25 920 лв., заплатена на друго дружество - "Елком МД" ООД, за изработка и доставка на същия вид съоръжение; сумата 11 160 лв. - цена на маслен трансформатор за функциониране на съоръжението, тъй като същите са заплащане на цена по договор от 06.08.2018 г. с това дружество за закупени стоки и извършени услуги.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ищецът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ответник по исковете, е получен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

3

1. Задължена ли е въззивната инстанция в решението си да обсъди всички събрани в хода на делото доказателства, относими към релевантни за спора факти, и може ли въззивната инстанция да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, без да изложи мотиви защо приема едни доказателства за достоверни и защо отхвърля други - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със следните решения на състави на ВКС: решение по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то г. о., решение по гр. д. № 4744/2010 г. на I-во г. о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на IV-то г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на II-ро т. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на II-ро г. о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на IV-то г. о., и решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на IV-то г. о.; в касационната жалба касаторът се позовава на следните решения на ВКС, IV-то г. о.: решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г. и решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г.

Като необсъдени касаторът е посочил платежни нареждания от 03.01.2018 г. и 09.02.2018 г., от които се установява, че е изпълнил задължението си към продавача да заплати пълния размер от 40 000 лв. цена на процесната вещ, и писмените доказателства за готовността за въвеждане в експлоатация към момента на отнемане на вещта, както и доказващи, че имотното състояние на ищеца е намалено след и в резултат противоправното поведение на служители на ответното дружество; приетата счетоводна експертиза, от която се установява размерът на претендираните вреди; съдът се е позовал на показанията на с Л. Н., които дори са възпроизведени погрешно, като не са обсъдени останалите гласни доказателства и имената на свидетелите дори не са споменати в решенията на двете инстанции; въз основа на оплакванията във въззивната жалба въззивният съд е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства, носещи информация за релевантните факти, в т. ч. и всички свидетелски показания;

2. Задължен ли е въззивният съд въз основа на чл. 236 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора- твърдението е за противоречие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, Постановление № 1/1985 г. на Пленума на ВС, т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и следните решения на състави на ВКС: решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II-ро т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II-ро т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV-то г. о., и решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV-то г. о.

Въпросът е мотивиран с твърдението, че в обжалваното решение изобщо липсват мотиви относно това дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане.