Определение № 432 от 24.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Варна, 23.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500323 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Вратцата“ЕООД, гр.Поморие, чрез процесуалния му представител адв.О.Ш., против определение №4783/30.12.2022г., постановено по гр.д.№579/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Производството по гр.д.№579/22г. по описа на ВОС, гр.о., е образувано по предявен от „Вратцата“ЕООД, гр.Поморие против „Авто-Транс-В.И.“ЕООД, гр.Варна иск с пр.осн. чл.496, ал.3 от ГПК.В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 09.05.2022г. и 05.10.2022г. ищецът излага, че е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е „Петрол Холдинг“АД/в несъстоятелност/.„Вратцата“ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, к.к.“Чайка“, представляващ по КККР, одобрени 2008г., ПИ с идентификатори *** с площ от 10 432 кв.м., при съответни граници, ведно с изградените в него сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, придобит чрез договор за продажба от 04.03.1992г. с праводател ДФ „Социален отдих“, гр.София, за удостоверяване на което е съставен к.н.а.№103/97г., и част по регулация, за 1 което е съставен к.н.а.№74/98г.

За гореописания недвижим имот е проведена публична продан в периода 09.12.2016г.-09.01.2017г. по изп.д.№20167180400598, към което са присъединени изп.д.№20157180400563 и изп.д.№20177180400061, всички по описа на ЧСИ С.Данова, рег.№718, район на действие ОС-Варна, по които взискател е ответникът „Авто-Транс-В.И.“ЕООД.С протокол от 10.01.2017г. същият е обявен за купувач на недвижимия имот за сумата от 482 600лв.На 05.06.2017г. е извършено от ЧСИ разпределение на осн. чл.460 от ГПК, по което в полза на взискателя „Авто-Транс-В.И.“ЕООД е разпределена сумата от 336 934, 47лв./която впоследствие е приспадната от размера на дълга/, и е разпоредено да заплати остатъка от продажната цена в размер на 125 686, 52лв.След заплащането на този остатък с постановление за възлагане от 02.08.2017г., влязло в сила, недвижимият имот му е възложен.

Твърди, че взискателят „Авто-Транс-В.И.“ЕООД не е бил носител на парични вземания спрямо „Вратцата“ЕООД по издадените три изпълнителни листа, по които са образувани цитираните изп.дела, по подробно изложените в исковата молба съображения, всички основани на факти, настъпили преди приключване на производствата, по които са издадени изпълнителните основания.Тъй като не е имал вземания, вкл. за сумата от 336 934, 47лв., спрямо

„Вратцата“ЕООД

„Авто-Транс-В.И.“ЕООД е привиден кредитор.Предвид горното и следва да се приеме, че същият не е внесъл цената на недвижимия имот по публичната продан, поради което същата е недействителна на осн. чл.496, ал.3 от ГПК.По изложените съображения претендира да бъде обявена недействителността на публичната продан, проведена в периода 09.12.2016г.-09.01.2017г. по изп.д.№20167180400598, към което са присъединени изп.д.№20157180400563 и изп.д.

№20177180400061.

Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената.В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.Съгласно разрешенията по т.3 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.

Ищецът „Вратцата“ЕООД по същество няма твърдения за невнасяне на определената на публичната продан цена на недвижимия имот, която обявеният за купувач на проданта да е бил задължен да внесе и да не е внесъл.Напротив твърди, че определената в изготвеното от ЧСИ 2 разпределение, което е такова по чл.495 от ГПК, стойност, която „АвтоТранс-В.И.“ЕООД, като обявен за купувач взискател, е следвало да внесе/представляваща стойността, която надвишаваща сумата, която му е разпределена, и която стойност е сбор от вземанията, ползващи се спрямо неговото вземане с привилегии по чл.136 от ЗЗД/такси по ТТРЗЧСИ-чл.136, ал.1, т.1, данък сгради за община Варна-чл.136, ал.1, т.2 и държавни вземания-чл.136, ал.1, т.6/, а именно сумата от 125 686, 52лв., е внесена своевременно, след което е издадено постановление за възлагане.По същество твърдението на ищеца е, че ответникът е привиден кредитор, който не е имал вземания спрямо него, т.е., че изпълнителният процес е бил материално незаконосъобразен.В тази хипотеза, съгласно разрешенията по т.1 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, възлагането при публична продан не би породило вещнопрехвърлителен ефект, съответно имотът ще се счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността.Подобни твърдения обосновават защита по иск за собственост, какъвто, служебно известно е на съда, че „Вратцата“ЕООД е предявило против „Авто-Транс-В.И.“ЕООД по гр.д.

№1650/19г. по описа на ВОС, основан на идентични, като в настоящата искова молба, твърдения за несъществуване на изпълняемо право, липса на вещно-транслативен ефект и запазване на собствеността от длъжника, спорът по който понастоящем е висящ пред въззивна инстанция по в.гр.д.№500/22г. по описа на ВАпС.

Както се изложи, нормата на чл.496, ал.3 от ГПК допуска действителността на публичната продан да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената.При липса на твърдения за съществуване на правно-релевантни факти именно относно тези хипотези, предявеният иск по чл.496, ал.3 от ГПК се явява недопустим, съответно образуваното по него производство подлежи на прекратяване.Действително, първоинстанционният съд след депозиране на уточняващата молба на ищеца от 05.10.2022г. му е дал указания за вписване на исковата молба и след вписването й, без да дава нови указания по чл.129, ал.2 от ГПК, е прекратил производството.В мотивната част на обжалваното определение е посочено в последния абзац, че на ищеца са дадени указания по отстраняване на несъответствието между твърденията и искането/указания в определение №1337/04.04.2022г., по което са депозирани уточняващите молби от 09.05.2022г. и 05.10.2022г. и в които по същество няма твърдения, различни от тези в исковата молба/, което той не е сторил, но в предходните абзаци са изложени съображения именно относно недопустимостта на иска.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4783/30.12.2022г., постановено по гр.д.

№579/22г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4