Определение № 1494 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901174 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Силвия 2007“ ЕООД със седалище в гр. Нови Искър - чрез пълномощник адв. С. С. от САК, срещу решение № 116 от 22.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 655/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260260 от 11.04.2022 г. по т. д. № 2283/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „Силвия 2007“ ЕООД е осъдено да заплати на „ИМО 2005" ООД /н./ на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата 62 618.38 лв. - дължима неплатена част от цената на апартамент № А605, намиращ се в жилищна сграда в гр. София, изградена в УПИ I-1696 от кв. 42 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, прехвърлен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, вписан под акт № 139, вх.рег. № 62070/23.12.2009 г. на Служба по вписванията - гр. София, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 767.27 лв. - обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху главницата от 62 618.38 лв. за периода от 25.05.2019 г. до 09.10.2020 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили крайните правни изводи на въззивния съд по съществото на спора и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС : „1. Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото; 2.

Обогатява ли се без основание (за сметка на купувача) продавачът по нотариален акт за продажба, който е поел задължение да извърши СМР, нужни за издаването на Акт - образец 15, получил е частта от цената, съответстваща на тези СМР, но не е извършил същите, в хипотеза, в която купувачът на свой ред е препродал имота в състояние на груб строеж и поради това е пропуснал да реализира ползата от продажбата на имот, снабден с Акт - образец 15; 3. Представляват ли от гледна точка на чл. 59 ЗЗД релевантни форми на неоснователно обедняване на купувача и съответно на неоснователно обогатяване на продавача на имот със степен на завършеност „груб строеж“ следните хипотези : Спестяването на разходи от продавача по нотариален акт на разходите за извършването на СМР, необходими за издаването на Акт -образец 15, които разходи продавачът е обещал, че ще извърши, но не е извършил; Заплащането от купувача на частта от цената по нотариалния акт, съответстваща на тези (неизвършени от продавача) СМР;

Пропускането от страна на купувача на сигурния доход от препродажбата на имота в степен на завършеност с Акт образец - 15 и препродажбата му (вместо това) в състояние на груб строеж; 4. Допустимо ли е възражение за съдебно прихващане с насрещно активно вземане на ответника, което не е предявено в производството по несъстоятелност на ищеца, ако това производство по несъстоятелност е все още висящо“. Основанието по чл.280, 2 ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото, но не са получили отговор в практиката на ВКС и приложимата към тях уредба в Търговския закон не е достатъчно ясна и пълна : „1. За да бъде удовлетворено чрез прихващане по чл. 645 от ТЗ (вкл. чрез съдебна компенсация), следва ли активното вземане на ответника да бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца; 2. Регламентира ли чл. 645 от ТЗ (вкл. за хипотезата на съдебна компенсация) специален ред за удовлетворяване на заявеното за прихващане активно вземане, който ред - в отклонение от общия, не изисква активното вземане да е предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ИМО 2005" ООД /н./ със седалище в гр. София - чрез синдика адв. Костя Караиванов. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството по т. д. № 2283/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от „ИМО 2005“ ООД /н./ против „Силвия 2007“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумите 90 000 лв. - остатък от продажна цена на апартамент № А605 в жилищна сграда, изградена в УПИ I1696 от кв. 42 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, прехвърлен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, и 12 600 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената цена за периода от 25.05.2019 г. до 09.10.2020 г. В исковата молба ищецът е поддържал, че според уговорките в нотариалния акт претендираният остатък от цената на закупения апартамент е следвало да бъде заплатен в едноседмичен срок след издаване на Акт обр.15 за сградата, но въпреки издаването на акта на 24.05.2019 г., ответникът 3 купувач не е платил сумата 90 000 лв. и е изпаднал в забава, считано от 25.05.2019 г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение за неизпълнен договор, като е посочил, че на 05.10.2009 г. е сключен предварителен договор за продажба и за изграждане на апартамента, с който ищецът - продавач се е задължил да извърши довършителни работи по сградата и да я приведе от състояние в груб строеж до състояние на завършена сграда, снабдена с Акт обр.15, като с оглед на така поетите задължения в договора е уговорена продажна цена за обекта 159 600 лв.;

Поради неизпълнение на задължението за довършване и снабдяване на сградата с Акт обр.15 и Акт обр.16 ищецът няма право да претендира пълния размер на уговорената цена. Ответникът е навел твърдения, че довършителните работи в сградата, както и снабдяването й с Акт обр.15 и Акт обр.16, са извършени от трето за договорното правоотношение лице „МДМА - 16“ ООД; че впоследствие апартаментът е прехвърлен с договор за продажба на друг купувач - Д.Д. който е извършил плащания към ищеца за погасяване на задълженията на „Силвия 2007“ ЕООД по договора за покупко - продажба и след придобиване на собствеността е заплатил на „МДМА - 16“ ООД стойността на довършителните работи в апартамента; че поради забавата на ищеца да завърши сградата и да я въведе в експлоатация „Силвия 2007“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди (пропуснати ползи) на стойност 61 809 лв., представляващи разлика между цената на апартамента с актове обр.15 и обр.16 и цената без издадени актове; че вследствие забавата на ищеца за дружеството - купувач е възникнало вземане за неустойка, уговорена в клаузата на чл.14, ал.2 от предварителния договор. Въз основа на изложените твърдения, наред с възражението за неизпълнен договор, ответникът е противопоставил възражение за прихващане с вземане за сумата 31 920 лв., представляваща неустойка по чл.14, ал.2 от предварителния договор в размер на 20 % от уговорената в договора обща продажна цена (159 600 лв.), а при условията на евентуалност - възражения за прихващане с вземане за сумата 61 809 лв. - стойност на пропуснатите ползи от забавеното изпълнение на задължението за снабдяване с актове обр.15 и обр.16, и с вземане за сумата 22 972 лв. - стойност на неизвършените от ищеца довършителни работи, необходими за снабдяване на сградата с актове обр.15 и обр.16, заплатена от Д.Д. на „МДМА - 16“ ООД. Всички възражения са 4 оспорени от ищеца, като по отношение на заявените за прихващане вземания ищецът се е позовал на неспазване на специалните изисквания на чл.645 ТЗ - с оглед откритото по отношение на него производство по несъстоятелност, и на изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил главния иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, за сумата 62 618.38 лв., и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8 767.27 лв., като е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от 90 000 лв. и 12 600 лв. В частта за отхвърляне на исковете решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да се произнесе по исковете, първоинстанционният съд е извършил анализ и преценка на доказателствата и е приел за установени следните релевантни за спора факти :

С договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, продавачът „ИМО 2005“ ООД е продал на купувача „Силвия 2007“ ЕООД изграден в степен на завършеност „груб строеж“ недвижим имот - апартамент № А605 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Студентски град“, в УПИ І1696 от кв.42 по плана на гр. София, за сумата 99 600 лв. В нотариалния акт е вписано, че част от продажната цена в размер на 9 600 лв. е платена от купувача преди подписване на акта, а остатъкът от 90 000 лв. ще бъде заплатен в едноседмичен срок от издаване на Акт обр. 15 за сградата. На 28.10.2010 г. купувачът е заплатил на продавача сума в размер на 14 000 евро, като в издадения от продавача ПКО № 276/28.10.2010 г. е отбелязано основание за плащането „вноска за ап.А605, за заличаване на ипотека“.

След сключване на договора, с решение от 01.10.2012 г. по т.д. № 409/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград, е открито производство по несъстоятелност на „ИМО 2005“ ООД.

На 17.05.2019 г. е съставен констативен акт обр.15 за сградата, в която се намира закупеният от „Силвия 20007“ ООД апартамент, и с оглед на това ищецът - продавач е отправил до ответника покана за заплащане в едноседмичен срок на остатъка от продажната цена в размер на 90 000 лв.

Между страните е сключен и предварителен договор от 05.10.2009 г. за 5 продажба и задължение за изграждане на апартамент № А605 , в чл.2 на който е уговорено, че купувачът „Силвия 2007“ ЕООД дължи на продавача „ИМО 2005“ ООД продажна цена за имота в размер на 159 600 лв., от които 9 600 лв. са внесени като капаро на 25.09.2009 г., 60 000 лв. са платени в деня на подписване на договора и остатъкът от 90 000 лв. ще бъде заплатен в едноседмичен срок от издаването на Акт обр.15 за сградата. В клаузите на чл.6 и чл.11, ал.1, б.“а“ са уговорени задължения за продавача да изгради за своя сметка обекта в посочена степен на завършеност, да завърши и да предаде обекта с Акт обр. 15 в срок до 31.08.2010 г. В клаузата на чл.14, ал.2 е обективирано съгласие на договарящите, че при забава за предаване на сградата с Акт обр.15 повече от една година изпълнителят - продавач дължи неустойка в размер на 20 % от общата продажна цена.

С договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот в груб строеж № 110, том III, рег. № 7782, дело 436 от 06.11.2018 г. по описа на нотариус с рег. № 268 на НК, „Силвия 2007“ ООД е продало на Д.П.Д. закупения от „ИМО 2005“ ООД апартамент № А605, изграден до степен “груб строеж”, за цена 50 000 евро. В договора е уговорено, че цената ще се плати по банков път преди вписване на нотариалния акт, като в тежест на продавача остава изплащането на задължението към „ИМО 2005“ ООД по нотариалния акт от 23.12.2009 г., което не е изискуемо по причина, че сградата, в която се намира продаваният апартамент, не е приета с Акт обр. 15. Предвид липсата на издадени за сградата актове обр.15 и обр.16, купувачът Д.Д. се е задължил след приемане на сградата и издаване на удостоверение за въвеждането й в експлоатация да заплати на дружеството, извършващо довършителните работи, стойността на извършените в закупения от него апартамент работи.