Решение № 495 от 08.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500546 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от Д. АТ. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.ГД, ул.“Пр., с адрес за връчване на съобщения и призовки, адвокатска кантора гр.ГД, ул.“Ал.Ст. ..., адв. М.Г. П., АКБ, срещу Решение № 7718/29.04.2021г., постановено по гражданско дело № 877/2020г. по описа на РС ГД, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Излага се, фактическите и правни изводи направени от първоинстанционния съд не съответстват на установените по делото данни и на закона. Поддържа се оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил установената по делото фактология, относно заеманите от ищцата длъжности, като не е обсъдил защитената от нея теза, че при действието на Закона за научните степени и звания /отм./ за заемането на процесната длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор“.

Посочва се, че с параграф 5, ал.2 до 5 /ДВ бр.101 от 2010г. от ПЗР на Закона за развитие на академичния състав на РБ ЗРАСРБ е дадена уредба във връзка със заварените правоотношения, като е предвидено, че всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията на отменения Закон за научните степени и научните звания се запазват, а в ал.4 относима към настоящия случай е предвидено, че трудовите правоотношения на лицата по ал.2, които към влизане в сила на закона заемат научно – преподавателска или научна длъжност, но не притежава научна степен се запазват. Посочва се, че не е предвиден срок, в който да придобият образователна и научна степен „доктор“. На следващо място се поддържа, че съдът не е обсъдил и безспорно установеното, че на ищцата не и е предложено да заеме длъжност „асистент“ при условията на действащия ЗРАСРБ на срочен трудов договор при условията и по реда на КТ, съгласно чл.17 от ЗРАСРБ и чл.44 от ППЗРАСРБ.

Сочи се, че след сключване на безсрочен трудов договор между страните с влизане в сила на 1 посочените разпоредби не е променян договора за заемане на длъжност „асистент“, като работодателя не е предоставил за подписване допълнително споразумение на ищцата за придобиване на научна степен „доктор“ в 4 годишен срок. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че ищцата е започнала работа на длъжността „асистент – ръководител отдел“ в ответния институт по сключено допълнително споразумение № 29/14.03.2011г. и че длъжността „асистент“ е заемала повече от 9 години. Посочва се, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ищцата заема длъжността „асистент“ въз основа на допълнително споразумение 57/13.11.2017г., считано от 08.11.2017г. безсрочно, като за заетата длъжност не е подписвала длъжностна характеристика. На следващо място в жалбата се поддържат доводи, че са неправилни и некореспондиращи с доказателствата по делото направените от съда изводи, тъй като по делото е безспорно установено, че е провеждала лечение в „Ал.“ ЕАД, изписана е на 11.04.2020г., като за времето от 25.02.2020г. до 01.04.2020г. и за времето от 06.04.2020г. до 06.05.2020г. има издадени епикризи от същата болница. Посочва се, че за времето от 07.07.2020г. до 20.07.2020г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, въз основа на болничен, като е отсъствала от работа основателно, поради заболяване изискващо продължително лечение. Поддържа се, че работодателя е оспорил пред ЛКК болничния лист на ищцата, който е потвърден с Решение на ЛКК. Твърди се, че право на работодателя е да оспори същия, но дългото основателно отсъствие, поради тежкото й заболяване, липсата на човешка състрадателност и последващите действия по прекратяване на трудовия договор, доказват злоупотреба с право от страна на работодателя, който не е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ. Заявено е, че ищцата не е подписала споразумение № 60/08.07.2020г. за преназначаване на длъжност „главен експерт агроном“ и длъжностна характеристика за тази длъжност, тъй като е ползвала отпуск по болест, като не е била на работа. В тази връзка се твърди, че са неоснователни изводите на съда, че на дата 08.07.2020г. ищцата е била на работа. Сочи се, първата инстанция не е обсъдила безспорно установеното, че в продължение на повече от три месеца на практика е изпълнявала длъжността „главен експерт – агроном“, ведно с произтичащите от това последици, включително по – ниско трудово възнаграждение начислявано и изплащано за месеците юли, август и септември 2020г. Излага се, че са неправилни и изводите на съда, че независимо от причините поради които ищцата е отказала да подпише допълнителното споразумение на нея и е предложено да заеме неакадемична длъжност. Сочи се, че отказа и да подпише същото се е дължало на ползването на болничен, като повторно не и е предлагано преназначаване. Поддържа се довод, че като основание в обжалваната заповед за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като са изложени съображения, че с цитираните в заповедта заповеди са изменени изискванията за заемане на длъжността асистент, като ищцата не отговаря на същите. Навежда се, че в заповедта не е посочена законова разпоредба от нормативен акт, с който са въведени изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, на които тя не отговаря. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че през последните години всички допълнителни споразумения е получавала на електронната си поща, поради въвеждане на електронна деловодна система, като допълнително споразумение и длъжността характеристика за длъжността „главен експерт – агроном“ не е получила. Навежда се, че от приобщената справка от ИТТИ – М. се установява, че след издаване на Заповед № РД4-59 от 19.06.2020г. и Заповед № РД 04-60 от 23.06.2020г. на Председателя на ССА няма друго лице, заемащо длъжността „асистент“, назначено по реда на отменения ЗНСНЗ, на което трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Излагат се доводи, че изводите, че не е налице злоупотреба с право не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва се, че съда не е отчел установеното по делото, че шест дни преди издаване на обжалваната заповед ответника е издал заповед № 29/04.09.2020г., с която на основание чл.7, ал.2, т.10 от Правилника за устройството и дейността на ИТТИ и чл.119 от КТ е възстановил ищцата на длъжността асистент, считано от 04.09.2020г. Релевират се доводи в жалбата, че обсъдени в цялост и поотделно всички доказателства по делото водят до единствения правилен, законосъобразен и обоснован извод, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който не е действал добросъвестно. Оспорва се присъденото от първата инстанция възнаграждение за адвокат в полза на ответната страна в размер на 873,00 лв., 2 като прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед извършените от представителя на ответника процесуални действия и определения размер на възнаграждението.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове, да бъдат уважени изцяло, като на ищцата се иска да и бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява, не се представлява. С писмено становище се поддържа подадената въззивна жалба, като по същество се изразява становище за нейната основателност. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва подадената жалба, по същество пледира за потвърждаване изцяло на решението на РС ГД. Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-гр.ГД е сезиран с искова молба подадена от Д. АТ. В., с ЕГН **********, с адрес гр.ГД, ул.“Пр., със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки гр.ГД, ул.“Ал.Ст. ..., адв. М.П., АКБ против Институт по тютюна и тютюневите изделия с.М., обл.

Пл., към СА гр.С., с адрес 4108, с.М., обл. Пл., представлявано от доц. д-р М.Г.К., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 69 от 10.09.2020 г. на директора на ИТТИ с. М., да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "асистент" в Институт по тютюна и тютюневите изделия с.М., опитно поле гр.ГД, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.225 от КТ парично обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, с начална дата 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г. в общ размер на 4560 лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се също бъдат присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски.

В първото съдебно заседание е предявен и допуснат до разглеждане инцидентен установителен иск във връзка с иска по чл.225, ал.1 от КТ, с който ИУИ ищцата е направила искане да бъде признато за установено, че за м.07.2020 г. ищцата има право да получи основно трудово възнаграждение от 760 лева, като за отработени 13 дни има право на 429.56 лева, за м.08.2020 г. ищцата има право да получи основно трудово възнаграждение от 760 лева и за м.09.2020 г. има право да получи основно трудово възнаграждение от 760 лева, като за отработени 11 дни има право на 380 лева. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцата неизплатено основно трудово възнаграждение, представляващо разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното такова, както следва: за м.07.2020 г. – от 21.07.2020г. до 31.07.2020 г. за отработени 9 дни - 7.83 лева, за м.08.2020 г. в размер на 20 лева и за м.09.2020 г. - от 01.09.2020 г. до 15.09.2020 г. за 11 работни дни - 10 лева, общо в размер на 37.83 лева.

В същата молба се съдържа и осъдителен иск, но същият не е предявен за разглеждане от страна на ищцата, както и не е допуснат до разглеждане пред първата инстанция.

В първото съдебно заседание е направено и допуснато изменение на иска по чл.225, ал.1 от КТ досежно периода и размера на претендираното обезщетение, като ищцата е претендирала да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.225 от КТ парично обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, с начална дата 16.09.2020 г. до 16.03.2021г. в общ размер на 5513.04 лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на обезщетението.

3

Твърди се в исковата молба от ищцата, че е работила в ИТТИ с.М. по безсрочен трудов договор от 15.06.2007 г. Излага се, че трудовият й договор бил прекратен със заповед № 69/10.09.2020 г. на Директора на ИТТИ с.М., на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а като мотиви било посочено, че са изменени изискванията за заемане на длъжността със заповеди: № РД 04-59/19.06.2020 г. и № РД04-60/23.06.2020 г. на Председателя на ССА, която ищцата отказала да подпише. Сочи се, че шест дни преди издаване на обжалваната заповед Директора на ИТТИ с. М., издал Заповед № 29/04.09.2020 г., с която на основание чл. 7, ал.