Решение № 408 от 31.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 689/2023
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 31.03.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Ивелина Владова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Георгиева
Членове:
И.ка Д. Дрингова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500689 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 05251/15.03.2023г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Л.С., рег.№ 895 с район на действие ОС-Варна, подадена от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 – длъжник по изпълнително дело № 20238950400328 по описа на ЧСИ Л.С. срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 10.03.2023г.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски от 10.03.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя до 200 лева с ДДС и е приел за допълнително събиране сума в размер на 14860 лева, както и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не е с фактическа и правна сложност и по него не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което дължимо е само възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, но не и тази по чл.10, т.2 за водене на изпълнителното дело. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя И.
Д.ов Т. действащ чрез своя баща и законен представител Д. Е. Т., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователността й. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение задължението си да заплати присъдените в 1 полза на взискателя суми, поради което с молба от 07.03.2023г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за предприемане на действия по изпълнението. Посочва, че възнаграждението за образуване на изпълнителното дело и за воденето му са надлежно заплатени от взискателя на адвоката, за което са представени доказателства пред съдебния изпълнител. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител Л.С. в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което е представил доказателства. След като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение, изтичащ на 06.03.2023г. дължимите суми по изпълнителния лист, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия по налагане на запор, във връзка с които взискателят е представил доказателство за заплащане на договореното с адвоката му възнаграждение в размер на 14680 лева – минимално дължимото по Наредба 1/2004г., поради което и неподлежащо на намаляване. Посочва също, че върху сумата на адвокатското възнаграждение не е начислявана такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, поради което и тя не подлежи на намаляване.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело № 20238950400328 по описа на ЧСИ Л.С. е образувано на 16.02.2023г. по молба на И. Д.ов Т. действащ чрез своя баща и законен представител Д. Е.
Т., чрез процесуалния му представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист издаден по т.д.№ 67/2022г. по описа на ВОС от длъжника ЗАД „Армеец“ АД, а именно сумата от 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП на 17.06.2019г. причинено от водача на МПС л.а.“Сеат Ароса“ с рег.№ В 2455 НВ, застраховано по задължителна застрвховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея считано от 07.11.2019г.
Към молбата е представена разписка от 16.02.2023г. за заплатено от взискателя в полза на адв. Д.Й. възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200 лева.
До длъжника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 е изпратена призовка за доброволно изпълнение изх.№ 4001/16.02.2023г. получена на 20.02.2023г.
С молба от 07.03.2023г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, взискателят, чрез процесуалния си представител е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Към молбата е представено доказателство за преупълномощаване от адв. Й. на 2 адвокатите в „Адвокатско дружество И.ов и Й.“ и доказателство за заплатена по сметка на упълномощеното адвокатско дружество възнаграждение в размер на 14860 лева за извършване на действия по изп.дело № 20238950400328 по описа на ЧСИ Л.С..
Изпратено е запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД изх.№ 5316/07.03.2023г. и на длъжника ЗАД „Армеец“ АД, изх.№ 5317/07.03.2023г., в което е посочен размер на вземането - общо 707 928,89 лева включващо 500 000 лева – главница, 172391,39 лева законна лихва за периода от 07.11.2019г. до 21.03.2023г., разноски на взискателя по изпълнението в размер на 15060 лева и такси и разноски по изпълнението в размер на 20477,50 лева.
Запорното съобщение е получено от третото лице и от длъжника на 09.03.2023г.
На 10.03.2023г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение от 15060 лева, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело от 200 лева. Поискано е и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ съответно на намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Видно от представената сметка от 13.03.2023г. съдебният изпълнител е определил такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 16642,45 лева върху материален интерес от 671322,50 лева /500 000 лева главница и 171322,50 лева законна лихва/.
С постановление от 10.03.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочил че процесуалният представител на взискателя е извършил действия както по образуване на изпълнителното дело, така и с цел удовлетворяване на паричното вземане. За постановлението жалбоподателят е уведомен по ел.поща на 13.03.2023г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в 3 призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15060 лева съгласно представените му доказателства – разписка от 16.02.2023г. за заплатено възнаграждение от 200 лева, както и банков превод /л.14 от изп.дело/ за заплатен адвокатски хонорар по изп.дело № 328/2023г. в размер на 14860 лева.
По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя.
Възраженията са срещу приетите разноски в размер на 14860 лева.
Съдът намира, че и двете суми на прието от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение са основателно претендирани от взискателя. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, а на основание чл.10, т.2 от същата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. В случая длъжникът не е заплатил дължимите по изпълнителния лист суми за главница и законна лихва в полза на взискателя в срока за доброволно изпълнение изтичащ на 06.03.2023г. Това е дало основание на взискателя да сезира съдебния изпълнител с искане за предприемане на принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкова сметка на длъжника в изпълнение на което на 07.03.2023г. е изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено след получаване на запорното съобщение от третото лице.
На база на установената хронология на действията на страните по изпълнителното дело, се установява, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение взискателят е предприел извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното си вземане изразяващо се в осъществяване на изпълнителен способ – запор на вземания на длъжника по банкова сметка. Т. е налице е основанието на чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за извършване на действия по изп.дело след образуването му. Размерът от 14860 лева е под минимално дължимия определен по реда на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата в размер /18076,45 лева/, при материален интерес от 335661,25 лева /½ от от подлежащата на събиране към този момент сума от 671322,50 лева – главница и законна лихва/. Горното обуславя извод, че сумата е подлежащ на възстановяване разход на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и следователно е налице основание за приемането й от съдебния изпълнител. Обстоятелствата колко е продължило изп.дело, колко и какви изпълнителни способа са приложени с цел удовлетворяване, както и колко „сигурен“ е платецът са ирелевантни за дължимостта на 4 адвокатско възнаграждение при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника.
Що се отнася до преценката за прекомерност на същото от компетентния орган – съд или съдебен изпълнител, то такава е мислима само в хипотезите, при които възнаграждението не е в минимален или под минималния размер, какъвто е настоящия случай.
Искането по отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата е за съответното й намаляване обусловено от евентуалното намаляване на адвокатското възнаграждение.
Жалбата и в тази част е неоснователна, доколкото същата законосъобразно е определена само върху размера на вземането по изпълнителния лист – главица и лихва /671322,50 лева/, а не и върху сумата на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от общо 15060 лева.
На това основание посоченият размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ не подлежи на корекция.
С жалбата и отговора на жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди, в това число разходи за обжалването им по реда на ГПК, е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК в случая е неприложим.
Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a00896b-81f3-4d81-9441-fe67217f8b96