Решение № 11682 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11682 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110102928 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът „Г.З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № 6700001023014146, валидна към датата на ПТП, е заплатил на застрахования, респ. на сервиза, извършил ремонта, сума в размер на 785,68 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 67002300919 за вреди на л.а. „Х.“, с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 21.09.2023 г. в ***, за което бил съставен ДКП за ПТП от 21.09.2023 г. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество, който преминавайки, предизвикал ПТП с материални щети с паркирания л.а. „Х.“, с рег. № ***. Излага, че предявил регресна претенция срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, в размер на сумата от общо 800,68 лева, но ответникът отказал да погаси задължението си. Моли за осъждане на ответника – „Д.О.З.“ ЕАД, да му заплати сума в размер на 409,38 евро (800,68 лв.), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.О.З.“ ЕАД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинноследствената връзка на ПТП с вредите. Твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на л.а. „Х.“, с рег. № ***, който без да се съобрази с положението на преминаващия покрай него л.а. „***“, с рег. № *** и без да се 1 увери, че няма да създаде опасност за същия, предприема маневра включване в движението, излизайки от реда на паркираните автомобили, и удря попътно движещия се л.а. „***“, с рег. № *** в дясната част на автомобила. Оспорва размера на вредите, като намира, че обезщетението е определено в завишен размер, който не съответства на действително претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически констатации:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „Х.“, с рег. № *** към датата на ПТП; че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. „***“, с рег. № ***; ч е ищецът е заплатил на увредения сумата от 785,68 лева по процесната щета, както и че е отправил регресна претенция към ответника за платеното застрахователно обезщетение, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, в размер на сумата от общо 800,68 лева, по която бил постановен отказ от страна на ответника.

Спорни между страните са въпросите относно механизма, както и по чия вина е настъпило процесното ПТП. За установяване факта на настъпилото ПТП е представен двустранен констативен протокол от 21.09.2023 г., в който Й. Т. и Б. М., са удостоверили, че на посочената дата е настъпило ПТП в ***“, при което Й. Т. е управлявал л.а. „***“, с рег. № ***, като за този водач в т. 12 „Обстоятелства“ от ДКП е отбелязано: 1/ „паркирано/в спряло състояние“; 2/ „при изпреварване“ и 3/ „при излизане от паркинг, частен терен, черен път“ (като последното е задраскано, а броят на квадратчетата е преправен на „2“), а Б. М. е управлявала л.а. „Х.“, с рег. № ***, като за този водач в т. 12 „Обстоятелства“ от ДКП е отбелязано: 1/ „паркирано/в спряло състояние“; 2/ „при изпреварване“; 3/ „при тръгване/при отваряне на врата“ и 4/ „при излизане от паркинг, частен терен, черен път“ (като последните две са задраскани, а броят на квадратчетата е преправен на „2“). Видно от скицата на пътната обстановка и ПТП в т. 13 от ДКП, ПТП е настъпило на прав участък, в дясна лента, като л.а. „***“ се намира отляво спрямо л.а. „Х.“, в лявата част на 2 дясната лента, разположен успоредно на пътя, а л.а. „Х.“ се намира отдясно на л.а. „***“, в дясната част на дясната лента, разположен леко диагонално спрямо пътя, като предната му лява част е насочена в посока л.а. „***“. В протокола е отбелязано, че контактната зона на удара на двата автомобила е странична дясна габаритна част на л.а. „***“ и предна лява габаритна част на л.а. „Х.“.

За установяване обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното ПТП, са разпитани свидетелите Й. Т., водач на л.а. „***“, с рег. № ***, и Б. М., водач на л.а. „Х.“, с рег. № ***. Свидетелите потвърждават настъпването на процесното ПТП, изготвянето и подписването на представения двустранен констативен протокол. От показанията на свидетелите се установява, че ПТП е настъпило в ***, като л.а. „***“, с рег. № *** се е движел в права посока по ул.

„***“, а по същото време водачът на л.а. „Х.“, с рег. № *** е предприела потегляне от паркирано състояние от редицата на паркираните автомобили, при което с предна лява габаритна част на автомобила е навлязла в лентата за движение на л.а. „***“, с рег. № *** и между двата автомобила е възникнал удар, който за л.а. „***“, с рег. № *** е в странична дясна габаритна част, а за л.а. „Х.“, с рег. № *** е в предна лява габаритна част. Свидетелят М. посочва, че е била паркирала отдясно на булеварда и при излизане от реда на паркираните автомобили, след като се показала малко, погледнала в огледалото и видяла идващата кола, която я задрала по лявата страна, като не си спомня дали е била подала мигач. Свидетелят Т. посочва, че се е движел в дясната лента, а другата кола била от дясната му страна в реда на паркираните автомобили като предната й част била изнесена наляво, което водачът забелязал след настъпване на ПТП, а преди това не бил видял автомобила.

В уведомлението за щета е посочено, че застрахованият при ищеца автомобил е бил паркиран, когато е бил увреден от преминало МПС.

По делото е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, изготвено на база представения двустранен констативен протокол, показанията на двамата свидетели и събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 21.09.2023 г. в гр. Пловдив, водачът на л.а. „***“, с рег. № *** се движи в права посока по ул. „***“. По същото време водачът на л.а. „Х.“, с рег. № *** предприема потегляне от паркирано състояние от редицата на паркираните автомобили, при което с предна габаритна част на автомобила навлиза в лентата за движение на л.а. „***“, с рег. № ***. Между двата автомобила възниква лек, приплъзващ удар, който за л.а. „***“, с рег. № *** е в предна и странична дясна габаритна част, а за л.а. „Х.“, с рег. № *** е в предна лява габаритна част.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.09.2023 г. в ***, като л.а.

„***“, с рег. № *** се е движел в права посока по ул. „***“, а по същото време водачът на л.а. „Х.“, с рег. № *** е предприела потегляне от паркирано състояние от редицата на паркираните автомобили, при което с предна лява 3 габаритна част на автомобила е навлязъл в лентата за движение на л.а. „***“, с рег. № *** и между двата автомобила е възникнал удар. При така установения механизъм, съдът намира, че причина за настъпилия удар е виновното поведение на застрахования при ищеца водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Видно от показанията на свидетеля М., водач на л.а. „Х.“, с рег. № ***, същата е предприела маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, като преди да започне маневрата, не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай нея, в случая водача на л.а. „***“, с рег. № ***. Свидетелката посочва, че едва след като е предприела излизане от реда на паркираните автомобили, като се показала малко, е погледнала в огледалото и е видяла идващата кола, което само по себе си недвусмислено сочи, че преди да започне маневрата, свидетелката не се е убедила, че няма да създаде опасност за преминаващите по улицата коли. Изложеното се подкрепя и от показанията на свидетеля Т., който не е видял издадената предна лява габаритна част на автомобила преди да настъпи ПТП.

По делото няма данни с поведението си водачът на л.а. „***“, с рег. № *** да е допринесъл за настъпване на произшествието. Приносът следва да е обективен, а не предполагаем. В тази връзка съдът не възприема посоченото от свидетеля М., че другият автомобил е минал много близо, доколкото по делото се установява, че ПТП настъпва поради навлизане на л.а. „Х.“, с рег.

№ *** в траекторията на движение на л.а. „***“, с рег. № ***, в момента в който последният преминава покрай него. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения, като е допустимо да бъде направен само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО). Такива данни по делото няма. По изложените съображения, съдът намира, че по делото не се установява с поведението си водачът на л.а. „***“, с рег. № *** да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се установява 4 наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер от 270,40 евро, от които 25 евро депозит за свидетел 245,40 евро уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.