Решение № 37 от 12.02.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Смолян, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100097 по описа за 2024 година

Ищцата Е. С. А. с настоящ адрес гр. Смолян, чрез пълномощника си адв. Е. *** е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1272708/10.07.2023 г. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1272708/10.07.2023 г., сключен с „***" ЕООД, по който й е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., при ЛП 35 % и ГПР - 49.66 %.

Ищцата сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3 860 лв., платимо на месечни вноски.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, вр. чл.10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК

Счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, предвиждаща обезпечение на кредита с поръчителство представлява изискване за получаване на кредита и не предоставя избор за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е пряко свързан с договора за паричен заем и възнаграждението за гаранта представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което следва да бъде включен при определянето на ГПР, което не е направено. Нарушени са изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора не е 1 посочен действителният ГПР и в него не е включен разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Процесното възнаграждение води до неравенство в отношенията на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Счита, че след като не е оповестен действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Включването на сумата за възнаграждение по договора за гаранция в ГПР фактически нарушава изискването на чл. 10а ЗПК, тъй като действителният ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва, опредЕ. от МС. Твърди също, че в договора за кредит липсва информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване правото на отказ от кредита от нея, не е разяснено, че кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение. Информацията е съществена и липсата й води до невъзможност потребителят да извърши преценка дали кредитът е изгоден за него. По договора за поръчителство длъжникът не получава престация, което нарушава принципа за справедливост. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а му прехвърля тази своя отговорност с обременителното задължение за обезпечаване на кредита с гарант и заплащане на възнаграждение на същия. Това действие на кредитора е недобросъвестно и противоречи на морала

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Моли да се приеме, че твърдението на ищцата за нищожност на договора е неоснователно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК твърди, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищцата при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителния план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно лихвеният процент да е променлив,

2

Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени размерите на главница и лихва. Следователно счита, че не е налице твърдяната от ищцата неяснота.

Счита още, че същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент. Що се отнася възнаграждението, което ищцата се е задължила да плати на трето лице, то същото въобще не се дължи на „***“ ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва.

Счита възражението на ищцата за нарушение на чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.

Счита още за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), Счита за неоснователно и твърдението на ищцата за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от изискването да бъдат спазвани добрите нрави, които в правната теория се възприемат като морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от обществото. Както и твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от ЗЗП.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД срещу Е. С. А. за сума в размер на 4000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1049416/04.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 04.07.2024 г. изплащане на сумите. до окончателното

Фактическите твърдения се свеждат до следното:

Ответникът отпуснал на ищцата кредит под формата на заем за сума в размер от 4000 лева. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора.

Ищцата е поела задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35 % на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66%, платим на 18 вноски. Към момента на предявяване на 3 насрещния иск, Е. А. не е платила нито една вноска по кредита, поради което дължи да му заплати размера на отпуснатия кредит. С насрещната искова молба прави иска предсрочно изискуем и кани ищцата да заплати задължението си. Претендира за разноски.

Ищцата подава отговор на насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен.

Оспорва между страните въобще да е имало облигационно отношение и твърди, че сочената от ответника сума не й е предоставяна. Прави при условия на евентуалност възражение за прихващане на недължимо платените от нея по нищожния договор суми в размер на 2000 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство и 690 лв. договорна лихва.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. *** в писмена молба поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа отговора по насрещния иск.

Ответникът не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр. Георгиева моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск и да бъде уважен насрещния иск.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2023 г. между „***“ ЕООД като кредитор и Е. С. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 1272708, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 месечни вноски, ведно с лихва от 35 % в размер на 1 400 лв., като първата вноска е с падежна дата 09.08.2023 г., а последната е с падеж 31.12.2024 г..

Договорен е ГПР от 49,66 %. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница и договорна лихва.Общата сума за плащане, посочена в договора, е в размер на 5 400 лв..

На 10.07.2023 г. ответникът е превел сумата от 4 000 лв. по процесния договор за кредит на ищцата Е. А. чрез системата за електронни плащания ePay.bg, видно от представената от ответника разписка.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Ответникът не представя договор за гаранция /поръчителство/ между Мултитют банк със седалище в Малта като гарант и Е. А. като клиент.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „***“ ЕООД. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя 4 преддоговорна информация за избрания кредит. В чл. 5 от като условие за одобряване на кредита и възможност за повишаване на кредитоспособността на кредитополучателя е предвидено предоставяне на обезпечение от гарант – поръчител чрез договор за поръчителство, одобрен от дружеството или поръчител – физическо лице, предложен от кредитополучателя. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя.

Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и Банка ДСК или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.

Не е спорно, че договорената такса-възнаграждение за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „Мултитют банк“ е платима на 18 месечни вноски с падежи - падежните дати на вноските по кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция.