Акт № 3158 от 22.07.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 39

Номер

39

Година

04.07.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.20

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Мария Кирилова Дановска

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Васка Динкова Халачева

Кирил Митков Димов

Прокурор:

Росица Георгиева като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20135100600081 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 20/10.10.2012 год., постановена по НОХД № 116/2012год., Крумовградският районен съд е признал подсъдимия Н. Ш. М. от С., О., О. за виновен в това, че на 25.04.2012 год. в землището на С., О., причинил на Н. Н. И. от С., О. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от1 /една/година, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Осъдил е Н. М. да заплати на Н. И. направените по делото разноски, в размер на 400 лв.; да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали направените по досъдебното производство разноски, в размер на 250 лв.; както и да заплати по сметка на Крумовградския районен съд разноски по делото, в размер на 95 лв. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил CD, съдържащ 2 бр. аудио записи, както и 4 бр. разпечатани на хартия електронни картони, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

С решение № 3/11.01.2013г., постановено по НОХД №201/2012г. Кърджалийският окръжен съд, е отменил присъда № 20/10.10.2012г., на Крумовградския районен съд, постановена по нохд 116/2012г., в частите й както следва: с която подс. Н. Ш. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години и в частите за присъдени разноски на Н. Н. И., ОД на МВР Кърджали и на Крумовградския районен съд, като вместо това е прекратил наказателното производство водено срещу Н. Ш. М. за извършено на 25.04.2012г., в землището на с. П., обл. К., престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По касационна жалба на ч.о.Н. Н. И. срещу решението на КОС, ВКС се е произнесъл с Решение 145/15.05.2013г. по нак.дело № 432/2013г., с което е отменил въззивно решение № 3/11.01.2013г., постановено по НОХД №201/2012г. на Кърджалийският окръжен съди е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

По новообразуваното ВНОХД №81/2013г. въззивният съд съобрази следното:

Недоволен от присъдата на първоинстанционния съд е останал подсъдимият Н. Ш. М. от С., О., О., който чрез защитника си я обжалва, като неправилна – постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че в хода на съдебното следствие не са били събрани безспорни и убедителни доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е наложено наказание. Счита, че никой от свидетелите не сочел подсъдимия да е нанесъл удари с юмрук в лицето на пострадалия, както и да е имало конфликт между тях. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид и заключението на вещото лице относно механизма на получените от пострадалия увреждания Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде прекратено наказателното производство, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

В съдебно заседание жалбодателят, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Развива съображения за липса на умисъл у подсъдимия за причиняване на инкриминираното телесно увреждане и счита, че е налице непредпазливо деяние по чл.133 от НК за което следвало да бъде наложено административно наказание по чл.78а от НК-глоба в справедлив размер. В последната си дума пред съда подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Частният обвинител Н. Н. И., лично и чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Алтернативно излага становище, че ако съдът приеме, че еналице престъпление по чл.133 от НК, то следвало да бъде определено наказание към средния размер на предвиденото в закона.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е частично основателна, като моли обжалваната присъда да бъде изменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133 от НК, като му бъде наложено наказание към минимума за този състав от НК.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. Ш. М. е роден на 21.09.1987 год. в гр.К., с постоянен адрес в С., О., О.. Има завършено средно образование, не е женен, не е осъждан, безработен е. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Св. Н. Н. И. работел на надница като овчар в С., О.. На 25.04.2012 год. сутринта тръгнал със стадото кози и ярета към С., О.. По пътя срещнал микробус, разнасящ хранителни стоки из селата, и от него си купил 1 литър бира. След това отишъл при друг овчар – св. Д., който се намирал в близост до язовира в землището на С., О.. Двамата разговаряли и пили бира, като св. И. оттам наблюдавал козите. На същата дата подсъдимият Н. Ш. М. и баща му – св. Ш. М., ограждали една от ливадите, собственост на св.М., находяща се в землището на С., О.. Следобед, след 14.00 часа, подс. М. забелязал, че в тяхната ливадата са влезли кози и ярета, за които знаел, че ги пасе св.И.. Отишъл да ги изгони, но след малко козите отново започнали да влизат в същата ливада, при което подсъдимият се ядосал и пак изкарал козите от ливадата. Не след дълго подс.М. и баща му тръгнали да обядват, когато видели, че козите на св.И. са влезли и в другата им ливада, която била в близост до асфалтовия път, водещ към мах.”.. В същото време дошъл свидетелят И. и спрял микробуса си над водоема, където имал овощна градина. Свидетелят И. слязъл от автомобила и се заговорил със св.Ш. М.. Св.И., виждайки, че козите му са влезли в ливадата на св.Ш. М., веднага се отправил натам. С него тръгнал и св.Д., като двамата вървели по асфалтовия път. Подсъдимият М., виждайки приближаването на двамата овчари, тръгнал към св.И., който бил спрял. Св. Д. продължил, стигнал до св. И. и го помолил последния да му настрои мобилния телефон. Св.Ш. М. също тръгнал към Н. И.. Вървейки, подсъдимият М. попитал св.И. защо не пасе козите, на което последният отговорил: „Ти на циганите не можеш да направиш нищо, та на мен ли ще направиш”. Подсъдимият М. се ядосал и нанесъл два юмручни удара по лицето на св.И.. Последният паднал на земята, от удара в земята загубил съзнание, а от носа и лявото му ухо започнала да тече кръв. Подс. М. се изплашил от стореното, а баща му – св. Ш. М., започнал да плаче и да удря сина си, а в последствие удрял и главата си в земята. Подс. М. извикал „донесете вода” и се обадил на телефон 112, като на оператора казал, че е намерил човек на асфалта, в безсъзнание и с кръвотечение от носа и ушите. Свидетелите И. и Д. се притекли на помощ, а св. Ш. отишъл и донесъл вода, с която поръсил пострадалият. Подсъдимият, притеснен, отново се обадил на тел.112 и поискал по-бързо да пристигне линейка на Спешна медицинска помощ, докато баща му отстрани крещял: „ С., С.”. Накрая св.И. взел мобилния телефон и съобщил на оператора на тел. 112 точното им местоположение. Операторът на тел.112 уведомил дежурния на ЦСМП - К., той от своя страна уведомил ФСМП – гр.К.. След получаване на сигнала, екипът на ФСМП - гр.К. веднага се отправил към местопроизшествието, където оказали медицинска помощ на пострадалия И.. Последният бил транспортиран във ФСМП -К., а впоследствие - в М. „Д. А.Д.” - Г., където бил приет и останал на лечение до 02.05.2012 год. Подс.М. бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 65/25.04.2012 год. на полицейски служител при РПУ - К.

От писменото заключение на в. л. д. Н. М. по назначената на досъдебното производство с. е. по писмени данни № 46/2012 год. се установява, че на пострадалия Н. Н. И. са били причинени следните телесни увреждания: охлузване на кожата на лицето; както и травматичен шок, наложил болнично лечение и наблюдение. В. л. дава заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият. Вещото лице е посочил също, че травматичният шок е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а охлузването на кожата на лицето е причинило болка и страдание. А от писменото заключение на вещото лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза към съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 46/2012 год. се установява, че при прегледа на пострадалия, извършен на 02.05.2012 год. не са установени следи от травматични увреждания по тилната област на главата, които да са възникнали при падане назад и удар в главата в плоскостта на терена. Вещото лице сочи, че предвид на периода от време, изминал от инцидента до момента на прегледа - една седмица, не е изключено да е имало травматични увреждания и по други части на главата и тялото, които вече да не са били видими при прегледа. В показанията си, дадени пред първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно следствие, вещото лице д-р Н. Д. уточнява, че диагнозата на пострадалия – „Травматичен шок”, е поставена на база на проведените изследвания. Вещото лице сочи още, че травматичния шок включва множество увреждания, а конкретното такова, което е довело до травматичния шок, е кръвоизлив в меката мозъчна обвивка, разчетен от скенер. Вещото лице обяснява, че такъв кръвоизлив може да се получи при удар на главата в теменната й част с предмет, превишаващ многократно неговата маса, или при удар в твърд предмет със широка удряща плоскост, по механизма на контрапункта, т.е. противоудара. В показанията си вещото лице д-р Д. е категоричен, че това увреждане не може да възникне при удар с юмрук в областта на главата.

Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Р. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 40/2012 год., подс.М. не се води на учет в ДПБ - К. и не е лекуван в болницата до настоящия момент; същият не страда от психично заболяване, няма психични недостатъци, пречещи му да носи наказателна отговорност и да участва в наказателния процес; към момента на извършване на деянието освидетелстваният няма признаци на психично разстройство, разбирал е свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, бил е вменяем, към момента на експертизирането няма признаци на психично заболяване, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си към момента на изготвяне на експертизата; не е налице краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието у него; липсват данни за наличие на алкохолно опиване у освидетелствания към момента на деянието, както и липсват данни за телесни и психични промени, характерни за състоянието на физиологичния афект, и белези за помрачаване на съзнанието, несъответен на ситуацията афект -симптоми, характерни за острите психози /патологичен афект/.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М., дадени в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, както и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно следствие свидетели Н. И., Ш. М., С. У., И. С. И., М. Г., И. Г. И., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Ю. Д., дадени пред първоинстанционния съд в хода на проведеното съдебно следствие, и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.М. С. И., дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писмените заключения на вещото лице д-р Н. М. по назначените на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 46/2012 год. и допълнителната експертиза към първоначалната такава, както и от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Рангелова по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 40/2012 год., прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39ff48ca-5d45-4060-969a-ac8a3b64b595