Решение № 290 от 19.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Перник, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200580 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №24-1158-000083/05.02.2024г., издадено от началник група в сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на Р. Ю.

Й. с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 09.01.2024г., 00.30 часа, в гр. Перник, ул. Димитър Благоев, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4 Олроуд Куатро“ с рег. №*****, не съобразява поведението си с пътната маркировка, като на 100 метра преди кръстовището с ул. Владо Тричков, извършва изпреварване при наличието на пътна маркировка М1 – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р. Й., с която моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, както и че наложното наказание е неправилно определено.

В съдебно заседание пълномощникът му - адв. К. С., поддържа жалбата и излага конкретни доводи в подкрепа на наведените в нея възражения.

Пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като неправилен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатно правна помощ на жалбоподателя по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание 1 представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GА, №1169754/09.01.2024г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 09.01.2024г., в 00.30 часа, на ул. Димитър Благоев, гр.

Перник, свидетелите К. Р. В. и М. Р. З. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник, констатирали несъобразяване с пътната маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“ от водач на лек автомобил „Ауди А4 Олроуд Куатро“ с рег. №*****, който при изпреварване пресякъл линията.

При така направената констатация на място срещу водача - Р. Ю. Й., било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. К. В. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В съставения акт било отразено, че нарушителят има възражения.

Последният не подписал акта, нито разписката под съдържанието му, предназначена да удостовери получаването на препис от документа.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Й. не упражнил правото си на писмени възражения.

На 05.02.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на горепосочените основания наложил на Р. Й. административно наказание глоба 30 лева за нарушението по-горе.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.

Съображенията са следните:

Съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише …“. От съдържанието на процесния АУАН /приет по делото и в оригинал/ се установява, че нарушителят не го е подписал, като актосъставителят – свид. К.

В. не е отразил причината за това със съответна бележка на определеното за полагане на подпис място. Такава бележка не е направена и в разписката под съдържанието на акта, също неподписана, предназначена да удостовери 2 връчването на препис от него на нарушителя, съгласно императивното задължение в чл.43, ал.5 от ЗАНН. Под разписката е положен подпис от името на служител на МВР – М.П.С., удостоверил, съгласно наличния бланков текст, „отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката“.

При този запис остава неясно какво точно се удостоверява – отказ да се подпише акта или разписката, или и двете, особено след като причината за неподписването на двата документа изобщо не е посочена. В показанията си свидетелите В. и З. посочват, че водачът отказал да подпише акта, както и разписката под съдържанието му, поради което поискали съдействие от друг служител на МВР за удостоверяване на отказа му.

Въпреки събраните гласни доказателства, формалният характер на административнонаказателното производство изисква всяко действие, засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, да е извършено и удостоверено по предвидения ред. В този смисъл, причината за неполагане на подпис от страна нарушителя следва да е ясно означена, за да може да се прецени спазени ли са процесуалните изисквания при съставянето на акта, поставящ началото на административнонаказателното производство срещу соченото като нарушител лице. Полагането на подпис в акта от нарушителя е предназначено да удостовери, че документът му е предявен и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, поради което липсата на подпис, без да е отбелязана причината, формално води до заключение, че тези задължения, стоящи в основата на правото на защита и ефективното му упражняване, не са изпълнени.

В нарушение на процесуалните правила на Й. не е връчен и препис от акта. Следва да се отбележи, че разписката под съдържанието на АУАН е предназначена да удостовери получаване на препис от акта, а в случая такъв нито е връчван, нито е предлаган. Свидетелите, установили нарушението – В. и З., потвърждават това обстоятелство в показанията си, като актосъставителят заявява, че документът изобщо не е предлаган на водача, с пояснението, че когато откаже да подпише акта „….не му се полага да получи препис“. Отказът за подписване на разписката, не е равнозначно на нежелание да получи препис от съставения документ, поради което волята на нарушителя следва по несъмнен начин да е изяснена и удостоверена по предвидения ред.

Препис от акта ще бъде връчен редовно и при отказ нарушителя да подпише разписката, когато последното е удостоверено с подпис на свидетел.

В случая актосъставителят не е имал никакво основание да не изпълни задължението си, произтичащо от нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи препис, удостоверявайки извършването на действието със собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме преписа или подпише разписката - да удостовери съответното изявление с подпис на свидетел по горепосочения ред.

Действието по връчването на препис от акта е самостоятелно и не отпада в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта, явяваща се изключение от установения в чл.43, ал.1 от ЗАНН ред. Това е негово право, което по никакъв начин не засяга останалите действия в хода на административнонаказателната процедура. Нормата на чл.43, ал.5 ЗАНН, която гласи: „при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него…“, определя само момента, в който се извършва връчването, а не 3 установява подписването на акта като условие за това действие.

При така изясненитге обстоятелства съдът приема, че съставеният акт не е предявен и връчен на жалбоподателя и не е доказан отказ да го подпише и да приеме препис от него, с което не са изпълнени императивните задължения по чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

Тези пропуски нарушават процесуалните изискания и са съществени, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е предявен акта, с който е образувано административнонаказателното производство, и не е връчен препис от него, същият е бил затруднен да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение, с фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение. Именно в тази насока са и възраженията на пълномощника, които се приемат за основателни.

Съдът констатира и друг съществен недостатък при съставяне на АУАН – документът не е подписан от посочения в него свидетел при установяване на нарушението, съгласно изискването в чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Допуснатите нарушения на процедурата по образуване на производството са неотстраними и са съществени и тъй като не са констатирани от АНО при извършената проверка на акта с оглед неговата законосъобразност, имат за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно без да се дължи разглеждане на спора по същество.

По разноските.

Страните не са направили разноски по делото. От приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2024г., сключен между Р. Й. и адв. К. С., в качеството му на управител на ЕАД „К.

С.“ - Перник, се установява, че пълномощникът е оказал безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника искане за определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е основателно и следва да се уважи. Съгласно цитираната разпоредба възнаграждението на адвоката се определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА /Наредба №1 от 9.07.2004г./, и съдът осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Съдът счита, че в конкретния казус възнаграждение в този размер е съответно характера на делото, което не е с фактическа и правна сложност.

Няма и основание за присъждане на възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския 4 съюз по дело С- 438/22 г. по описа му, за което съдебният състав е мотивиран от участието на адвоката в проведените по делото две съдебни заседания и активността му за попълване на делото с относими доказателства с цел защита правата и законните интереси на своя клиент му по най-добрия начин.

Направените разноски от бюджета на съда /12.00 лева/ за заплатени транспортни разходи на свидетел, съгласно Определение №477/04.07.2024г., остават за сметка на държавата, предвид субсидиарното прилагане на правилата на НПК в производствата по обжалване на наказателни постановления.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-1158-000083/05.02.2024г., издадено от началник група в сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с което на Р. Ю. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер 30 /тридесет/ лв., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.