Решение № 354 от 24.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10775/2021
- Вид
- Решение № 354
- Подписан
- 24.02.2022
- В сила
- 24.02.2022
- Състав
- Любомир Василев, Десислава Александрова Алексиева, Калина Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 354 гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100510775 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10775/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Д.П.Е.“ ЕООД ЕИК **** гр.София срещу решение №20136412 от 10.06.2021 г постановено по гр.д.
№65585/2020 г на СРС , 178 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.128 т.2 КТ на Ц.М.Ц. ЕГН ********** от гр.София сумата от 338,57 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за длъжността „барман“ за непълен месец 10.2020 г / за периода 15.10.2020 г – 31.10.2020 г / , ведно със законната лихва от 29.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като трудовото възнаграждение е изплатено според представен и подписан от ищеца фиш за работна заплата . Неправилно СРС не е допуснал нова графична експертиза , още повече че вещото лице е работило по копие на документа , а не по оригинала .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . СГЕ е установила , че подписът върху фиша за работна заплата не е на ищеца . Вещото лице е дало законосъобразно заключение , независимо , че не е работило по оригинала на фиша .
Ответникът е могъл да представи на вещото лице оригинала на фиша . Фишът се е появил в счетоводството на ответника едва след започване на делото .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 21.06.2021 г и е 1 обжалвано в срок на 05.07.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част .Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно ищецът е работил като барман при ответника за процесния период . Според ССЕ в счетоводството на ответника са налице данни за плащане на процесното трудово възнаграждение на 14.01.2021 г . Ответникът е представил фиш за изплащане на работната заплата подписан от ищеца , но според изслушаната съдебно-графическа експертиза подписът върху фиша не е на ищеца . Следователно не е доказано плащане на трудовото възнаграждение от ответника на ищеца .
Решението на СРС е правилно при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Ответникът е признал изпълнение на трудовия договор от ищеца , но не е доказал заплащане на трудовото възнаграждение за процесния период с писмени доказателства , съобразно изискванията на чл.270 ал.3 КТ и чл.164 ал.1 т.4 ГПК . При противопоставяне на ищеца свидетелски показания за изплащане на трудовото възнаграждение са недопустими . Първоинстанционният съд принципно не е бил длъжен да допусне повторна графическа експертиза , тъй като вещото лице е било убедително и категорично в заключението си , включително и по въпроса , че е допустимо СГЕ да работи не по оригиналния документ , а по ксерокопие . Независимо от това настоящият съд допусна тройна СГЕ , която също установи , че подписът върху фиша за работна заплата не е на ищеца . Ответникът не е доказал плащане на процесното възнаграждение . Като е уважил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от въззивника /адвокатско възнаграждение/ .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20136412 от 10.06.2021 г постановено по гр.д.№65585/2020 г на СРС , 178 състав .
ОСЪЖДА „Д.П.Е.“ ЕООД ЕИК **** гр.София да заплати на Ц.М.Ц. ЕГН ********** от гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3