Решение № 183 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД гр.София, с ЕИК 831830482, чрез пълномощник адв. М. Г. от САК и насрещна касационна жалба на А. Й. Б., чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу въззивно решение № 436/19.10.2022 г. постановено по възз.т.д. № 293/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260057/21.02.2022 г. по т.д. № 1137/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част, и като краен резултат Застрахователно дружество „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на А.

Й. Б. сумата 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019 г., виновно причинено от З.Г.А. – водач на застрахован при ответника лек автомобил БМВ 320 с рег.№ ...., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 150 000 лв. /първоинстанционното решение в частите, в които искът на Б. е бил уважен до размера от 25 000 лв., респ. е бил отхвърлен в разликата над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 220 000 лв., като необжалвано, е влязло в сила/.

1

Ответникът по делото Застрахователно дружество „Бул Инс“АД обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен в разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв. Наведени са доводи и за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на иска за разликата над 50 000 лв.

Ответникът по жалбата и ищец по делото А. Й. Б. е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Подал е насрещна касационна жалба, срещу въззивното решение в частта, в която искът е отхвърлен в разликата над 100 000 до размера от 150 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че същото е влязло в сила по отношение уважаването на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размер на сумата 25 000 лв., е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищеца вреди в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.06.2019 г.

Поради това, като спорни и подлежащи на обсъждане са преценени само въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и въпросът свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване и евентуално с процента съпричиняване.

След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. съдебномедицинската експертиза, комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза и на събраните гласни доказателства / св. Й.Ч. и св.

Й. Б./, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вредихарактера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 100 000 лв.

С оглед указанията в ППВС № 4/1968 г., като релевантни за определяне на обезщетението в случая са взети предвид следните обстоятелства: видът, броят и характерът на причинените телесни увреждания- политравматизация, закрито, раздробено счупване на тялото на лявата бедрена кост, контузия на главата, разкъсно - контузна рана по гръбната страна на дясна длан и показалец и скъсване на разгъвача на показалеца на дясна ръка; видът и продължителността на проведеното лечение – след ПТП ищецът бил в болница, като е проведено оперативно лечение на счупването на лявото бедро с поставяне на метална остеосинтеза 2 със заключващ пирон, с последващо отново оперативно отключване на пирона – отстраняване на част от металните тела. Лечението на скъсания разгъвач на показалеца на дясната ръка също било проведено оперативно с ревизия на раната, пластика и шев на сухожилието и гипсова шина и свързаните с това ограничения и неудобства за пострадалия /според СМЕ, счупването на бедрото води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 5-6 месеца при нормално протичане на оздравителните процеси, а за разгъвача на показалеца на дясната ръка възстановителният период е 60 дни, но изправянето и прохождането при ищеца било забавено поради наличието на травма и на ръката, която била пречка той да започне да се раздвижва с помощта на патерици през първите два месеца/ и невъзможността да се обслужва сам; интензитетът на търпените болки и страдания. Въззивният съд е съобразил и извода на вещото лице по СМЕ, че лявата бедрена кост на ищеца е зараснала и няма причина, свързана с физическото му здраве, и че основната причина ищецът да не е проходил /към месец януари 2021 г. ищецът се е придвижвал с помощта на две подлакътни патерици, с нестабилност в походката и продължаваща хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник/, е преживеният уплах и страхът, който изпитва и който му пречи да се отпусне и да участва активно в рехабилитацията, за да се възстанови. Съобразено е и заключението на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, според което преживяното ПТП е довело до остра стресова реакция при ищеца, последвана от разстройство на адаптацията с тревожно депресивна симптоматика, и че в резултат на персистиращите /продължителни, неотшумяващи/ емоционални и поведенчески промени при ищеца, той е развил посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно депресивна и астено вегетативна симптоматика, без да има качествено нарушени психични функции или хронично заболяване, което да възпрепятства пълното му физическо възстановяване, както и че невъзможността на ищеца да ходи и да е физически стабилен и сигурен била свързана с характеристиките на личността му, с липсата на достатъчна емоционална и социална компетентност. Взета е предвид също възрастта на ищеца към датата на ПТП – 17 години и че в резултат на ПТП животът му се променил коренно за продължителен период от време от около три години- не посещавал училище, не излизал, изпитвал страх от пътуване с автомобил, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социалноикономическите условия в страната към 25.06.2019 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата.

По спорния между страните въпрос свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване е прието, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване поради това, че: пострадалият Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, и че е 3 пътувал при водач, който е употребил алкохол, като по този начин е допринесъл за настъпването на вредните последици. Приел е, че първото възражение не се поддържа пред въззивната инстанция, а освен това е неоснователно, с оглед заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което, с оглед механизма на ПТП, довел до цялостна деформация и разкъсване на купето, предпазният колан не би могъл да ограничи зоните на травмите на ищеца, причинени от удари в интериорните части от салона на автомобила. Второто възражение също е прието за неоснователно. Посочено е, че не са установени конкретни обстоятелства, свързани със знанието на ищеца за факта на употреба на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. Не се твърдяло последният да е бил заедно с ищеца и ищецът да е видял употребата на алкохол. Не било установено да е имало промяна в поведението на водача, налагаща извод за употреба на алкохол, която ищецът да е имал възможност да възприеме. От гласните доказателства било установено само, че пострадалият ищец се е качил на задната седалка на управлявания от лицето З.А. автомобил. По отношение на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване заради неупражнен родителски контрол от страна на родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец, въззивният състав е приел, че такова възражение не е било правено от ответника в преклузивния срок. Посочено, че дори и да е било в срок, то същото е неоснователно - до ПТП се е стигнало в резултат на поведението на водача З.А., който загубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното платно и се ударил последователно в дървета и бетонни стени извън на пътя. Според съда при този механизъм, неупражненият контрол от страна на родителите на непълнолетния към онзи момент ищец, макар и да било в нарушение на техните задължения по Семейния кодекс, не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Направен извод, че не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди заради съпричиняване от страна на пострадалия.

С определение № 3791/29.11.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.

По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.II от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения, по реда на чл.290 ГПК: по т.д. 157/2011 г., І т.о.; по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о.; по т.д. № 2143/2014 г., І т.о.; т.д. № 2908/2015 г., І т.о.; по т.д. № 2202/2020 г., ІІ т.о. и др., според която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи 4 конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за причинени телесни увреждания, в резултат на деликт, и на свързаните с тях физически и психически страдания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като част от тях - нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на увреждането. За надлежно обосноваване на размера на обезщетението е необходимо съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения принцип за справедливост, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД е основателна, а насрещната касационна жалба на А. Й. Б. е неоснователна, по следните съображения.

В случая, както се посочи по-горе в мотивите, въззивният съд е посочил всички обстоятелства, имащи значение при определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от причинените телесни увреждания – възрастта на пострадалия; броят, характерът и тежестта на уврежданията; видът и продължителността на проведеното лечение; интензитетът и продължителността на болките; търпените физически неудобства и притеснения в ежедневния бит през лечебния и възстановителен период; последиците от уврежданията за здравето на пострадалия към настоящия момент и прогнозата за бъдещето; социално-икономическите условия и лимитите на застрахователни покрития към датата на произшествието.