Определение № 1050 от 06.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 06.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000601327 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от началника на Затвора гр.***, срещу определение от 20.10.2025 г. постановено по НЧД № 5095/25 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважена молбата на осъдения М. Б. А. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното й наказание п о НЧД № 16 395 от 2023 година по описа на СРС лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг" режим. В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен, необоснован и немотивиран. Не били взети предвид всички данни, съдържащи се в затворническото досие на л.св. А. при постановяването на определението за условно-предсрочно освобождаване.

Иска се отменя на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да се остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Лишената от свобода М. Б. А. е постъпила в затвора в гр.*** на 16.10.2023г. в изпълнение на общо наказание 3 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим, определено й по НЧД № 16 395 от 2023 година по описа на СРС. На 24.01.2024г. е преместена в Затвора гр.***. Към момента на постановяване на обжалваното определение осъдената е изтърпяла фактически - 1 година, 10 месеца и 10 дни от срока на наложеното й наказание, като остатъкът за изтърпяване е бил 05 месеца и 09 дни, тъй като от работа са зачетени 08 месеца и 11 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, но неправилно е счетено, че не само тя е налична в случая. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице. Данните от оценката по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив първоначално е бил определен в средни стойности-53т. В хода на изтърпяване на наказанието е налице затвърдена позитивна линия на поведение и отчетени изпълнени задачи от плана на присъдата, като оценката на риска от рецидив е променена първоначално на 48т., а след това на 40 т. Със заповед №8/28.01.2025г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен на „общ“. Като дефицитна зона е останала „Мисловни умения и поведение “.

Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през периода на изтърпяване на наказанието лишената от свобода А. е съдействала за изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си, съгласно доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС е показал готовност за приобщаване към ценностите на обществото и за трудова реализация. Съдът е приел относно този факт, че „с примерното си поведение дава реални доказателства за поправянето си“, но тази констатация не се основава на обективна оценка на всички събрани доказателства. В резултат на поведението на осъдената през срока на изтърпяване на наказанието оценката за риска от рецидив е била редуцирана, което категорично сочи, че затворническата администрация не е останала безразлична към полаганите от нея усилия. Награждавана е няколко пъти, полагала е труд, като е бил и наказана веднъж условно и не е нарушила срока от три месеца. При наличните данни неправилно първоинстанционния съд е счел ч е е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от доклада осъденият първоначално се е включил активно в изпълнението плана 2 на присъдата, показал е, че може да изпълнява поставените цели и задачи и е декларирала мотивация за промяна на криминалното си поведение. Въпреки това продължава да е налице липса на положителна промяна в уменията на осъдената да осъзнава последствията от собствените си действия и липса на способност да разпознава проблемите си и да търси адекватни и законосъобразни решения за тях.

С оглед на това въззивният съд приема, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдената, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка. Изводът на съда, че целите на наложеното наказание, „са постигнати“ е незаконосъобразен. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на изпълнявания съдебен акт. Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Необосновано е да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока му, още по-малко, че осъденият се е поправил. Поведението на осъденото лице не се отличава с „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.

Предвид цялостното поведение на осъдената А., процесът на превъзпитанието й не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост. Действително тя е дала признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя й в затвора е довел до снижаване на риска от рецидив. Въпреки поощренията, се наблюдават известни дефицити в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдената би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. При изпълнението на наказанието затворническата администрация има възложени функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдената следва да се превъзпита 3 е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния й социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за това.

Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишената от свобода и от способността й субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната си система, за което следва да има и обективен израз в поведението й. В случая съдът неправилно е пренебрегнал наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдената и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на нейното поправяне, и са показателни, че А. не е постигнала нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправила напълно.

С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдената А. е настъпил удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение през по-голямата част от периода на фактическо изтърпяване на наказанието, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Въпреки това добро поведение предпоставките за условното й предсрочно освобождаване не са били налице и първоинстанционният съд необосновано е направил констатация в обратния смисъл. Неоснователно и без да отчете релевантните за настоящото производство факти свързани с начина на изтърпяване на наказанието съдът е приел, че може да се направи извод за липса на необходимост от изтърпяване остатъка от наказанието.

Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения наказание не са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което в атакувания акт е формулиран неправилен по съществото си извод, че са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Незаконосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено. Не са налице всички предпоставки да се постанови условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода М. Б. А. от неизтърпяната част на наложеното й наказание п о НЧД № 16395/2023 година по описа на 4

СРС.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.10.2025 г. постановено по НЧД № 5095/25 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважена молбата на осъдената М. Б. А. за условно предсрочно освобождаване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. А. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното п о НЧД №16395/2023 година по описа на СРС наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5