Решение № 303 от 06.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102788 по описа за 2025 година

Ищецът В. Б. А. твърди, че по силата на договор за наем на недвижим имот № */27.06.2024 г. е отдал за ползване на ответника собствения си имот, описан подробно, срещу месечна цена от 200 лева и задължения за заплащане на консумативите, както и такса битови отпадъци. Излага, че на 28.06.2024 г. е подписан анекс към договора, с който наемът е увеличен на 400 лева, считано от същата дата. Твърди, че ответникът му е заплащал само част от уговорения наем и че за периода м.ноември 2024 г. –м. април 2025 г. му дължи сумата от 1200 лева. Заявява, че неплатените консумативи били прихванати от депозита от 400 лева, като след това останали дължими сумите от 51,98 лева за В иК и 123,71 лв. такса битови отпадъци за периода м. юли 2024 г.- м.април 2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горните суми, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. В. от **АК поддържа исковите претенции.

Ответникът И. Х. А. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор за наем и задължението за заплащане на консумативи, вкл. такса смет, 1 но твърди, че наемната цена е уговорена на 200 лева. Посочва, че е платил депозит от 400 лева. Отрича да е подписвал анекс към договора за наем с наемна цена от 400 лева и заявява, че подписът под него не е негов. Излага, че имали уговорка таксата смет да се прихване от депозита след края на договора. Твърди, че редовно е плащал разходите, но поради влошени отношения с наемодателя напуснал апартамента и тъй като наемодателят не му предоставил банкова сметка, не можел да му преведе дължимите суми за консумативи. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от **АК поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот от 27.06.2024 г.

, по силата на който ищецът като наемодател отдава на ответника като наемател за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в *** с обща площ от 121 кв.м. , от който ползва три стаи, кухня, 1 тераса към столовата, баня, малък килер, тераса към стълбището с обща площ от 100 кв.м. за сумата от 200 лева месечен наем, платим до 6-то число на текущия месец. Срокът на договора е 12 месеца, считано от сключването.

Наемателят има задължения да плаща консумативите до изтичане на договора за срока, за който са начислени- чл. 2 и чл. 6 б.“в“ от договора , както и дължимите такси битови отпадъци. В чл.7 от договора е посочено, че наемателят е заплатил депозит от 400 лева в деня на подписване на договора, който следва да се възстанови след прекратяване на договора, ако наемателят е заплатил всички дължими суми по договора. С Анекс към договора за отдаване под наем №*/ 27.06.2024 г., сключен на 28.06.2024 г. страните са се съгласили месечния наем да бъде в размер на 400 лева, считано от 28.06.2024 г. От разписка № ***/13.05.2025 г. и приложенията към нея от „Изи Пей“ АДгр.***е видно, че за отчетен период 17.12.2024 г.- 20.02.2025 г. дължимата сума към „Ви К Йовковци“ е 28,42 лева, а за отчетен период 20.02.2025 г.22.04.2025 г. е 23,56 лева, или общо дължимата и платена сума за обект с аб.

№ *** в гр.*** с титуляр В. А. е 51,98 лева. От разписка № ***/29.04.2025 г. на „Изи Пей“ АД-гр.*** е видно, че за кл.№ *** в гр.*** с титуляр А. по фактури от 17.03.2025 г. и 15.04.2025 г. издадени от „ Енерго -Про Продажби“ АД е платена сумата от 399,77 лева, а по фактура от 5.05.2025 г. сумата за 2 плащане е 54,37 лева, според разписка № ***/13.05.2025 г. С приходна квитанция от 25.04.2025 г. към Община *** и с приходна квитанция от 13.05.2025 г. са платени дължимите суми за такса битови отпадъци за процесния имот в размер от по 141,04 лева, след като е направена отстъпка от дължимата сума от по 7,42 лева. От разпита на св. П. се установява, че той е посредничил при отдаването на имота под наем. Присъствал на сключването на договора за наем, изготвян от наемодателя, който е подписан между страните , като на другия ден бил подписан и анекса към договора с наемна цена от 400 лева. Три-четири месеца преди изтичането на договора бил уведомен от наемодателя, че наемателят не си плаща дължимите суми.

Въпреки, че той лично говорил с наемателя по телефона около 4-5 пъти и поетия ангажимент, наемателят не си изпълнил задълженията, а впоследствие спрял да отговаря на телефонните повиквания. След открито производство по реда на чл.193 от ГПК относно оспорване истинността на документ- Анекс към договора за наем от 28.06.2024 г. е изготвена съдебно-графологична експертиза. Заключението на вещото лице е, че подписът, положен в поле „наематели“, е положен от И. Х. А.. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 228,ал.1 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно възмездно ползване, а наемателят –да му плати определена цена. Наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта-чл.232,ал.2 от ЗЗД. Не се спори между страните наличието на наемно правоотношение относно недвижим имот, находящ се в гр.*** основано на договор за наем от 27.06.2024 г., с който наемната цена е определена на 200 лева. Тъй като ответникът оспори да е подписвал анекса към договор за наем, подписан на следващия ден-28.06.2024 г., съгласно който наемната сума от 200 лева се увеличава на 400 лева, считано от същата дата, е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване истинността на документа. От заключението на вещото лице по изготвената съдебнографологична експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано категорично се установява, че подписът,положен в графа » наематели» е положен от ответника И. Х. А..

3

Релевираното възражение е неоснователно, поради което съдът приема, че оспореният документ- анекс към договор за наем от 28.06.2024 г., е истински документ. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, при успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на основанието на претенцията за заплащане на наемни вноски от по 400 лева месечно за претендирания период, ответникът следваше да установи, че не дължи, поради наличие на други правопогасяващи, правоизключващи, или правоунищожаващи възражения. Такова доказване не бе проведено.

Ответникът не ангажира никакви доказателства, които да установят, че е платил претендираната сума, или, че не я дължи на друго основание, различно от релевираното възражение за липсата му на съгласие, изразена чрез липса на негов подпис под сключения анекс. С оглед изложеното претенцията на ищеца за заплащане на сума от 613,55 евро /1200 лева/, представляваща неплатени наемни вноски за периода от м.ноември 2024 г. до м.април 2025 г. е основателна и следва да се уважи. Видно от представените писмени доказателства, наемодателят е заплатил начислените суми за електроенергия на обекта,за които са издадени фактури от 17.03.2025 г., 15.04.2025 г. и 5.05.2025 г. , тоест в срока на действие на наемния договор, като признава неизгодния за него факт, че платената сума от 402, 16 лева е прихваната от внесения от наемателя депозит от 400 лева. Приетите разписки от «Изи Пей» АД установяват, че наемодателят е платил сумата от 51,98 лева за доставена и потребена вода и услуги от «В и К Йовковци» ООД, начислени по фактури от 28.02.2025 г. и 30.04.2025 г. за периоди на консумация също в срока на действие на наемното правоотношение-17.02.2024 г.- 20.02.2025 г. и 20.02.2025 г.- 22.04.2025 г. Платена е и сумата към Община *** за такса смет на наетия имот в размер от по 141,04 лева за 2024 г. и 2025 г., от която наемодателят-ищец претендира заплащане на 123,71 лева за периода м.юли 2024 г.- м.април 2025 г. Доколкото задълженията на наемателя да заплаща консумативите произтичат от закона и изрично в договора за наем е уговорено, че той, освен консумативи за електроенергия и ВиК дължи и заплащане на такса смет, претенциите на ищеца се явяват доказани по основание. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26,58 евро /51,98 лева/, представляваща задължението му към «В и К Йовковци» ООД. Относно искането за осъждане на ответника да заплати сумата от 123,71 лева, представляваща «такса битови отпадъци» за периода м.юли 2024 4 г.- м.април 2025 г. , същото следва да се уважи до размер от 60,09 евро /117,53 лева/ и да се отхвърли за разликата от 3,16 евро /6,18 лева/, съобразявайки действителното платената от ищеца сума, след направените отстъпки.

Следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД , като се присъди законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. При заплатена държавна такса от 76,69 евро и 255,65 евро заплатено адвокатско възнаграждение, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 330,85 евро. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро и депозит за вещо лице от 153,39 евро, като на основание чл.78,ал.3 от ГПК му се дължат разноски в размер на 2,07 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Х. А. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на В. Б. А. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 613,55 евро /шестстотин и тринадесет евро и 55 цента/ главница, представляваща неплатени наемни вноски за периода от м.ноември 2024 г. до м.април 2025 г. ; сумата от 26,58 евро / двадесет и шест евро и 58 цента/ главница, представляваща задължение към «Ви К Йовковци» ООД и сумата от 60,09 евро /шестдесет евро и 9 цента/ главница, представляваща «такса битови отпадъци» за периода м.юли 2024 г.м.април 2025 г. , ведно със законна лихва върху главниците от подаване на иска- 30.05.2025 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 3,16 евро / три евро и 16 цента/ до пълния претендиран размер от 63,25 евро /шестдесет и три евро и 25 цента/ за „такса битови отпадъци“ отхвърля иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Х. А. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на В. Б. А. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 330,85 евро / триста и тридесет евро и 85 цента/ направени по делото разноски.

5

ОСЪЖДА В. Б. А. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на И. Х. А. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 2,07 евро / две евро и 7 цента/ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6