Определение № 280 от 09.10.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Търговище, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500229 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Определение № 1177 година по гр. дело № 1164/2023 година по описа на РСТ, съдът е прекратил производството по гр. дело № 1164/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище и е изпратил същото по подсъдност на надлежния съд - РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, на осн. чл. 118 ал. 2 ГПК във вр.

119 ал.3 ГПК във вр. чл. 108 ал. 2 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат Ц. И. от Търговищката адвокатска колегия в качеството му на процесуален представител на ответника. Изразява съображения за незаконосъобразност на така постановеното определение, като излага следното:

Видно от депозираната искова молба, същата е срещу Районен съд-София.

Същият обективно не е възможно да разгледа спор срещу себе си. С обжалваното определение районният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 2 ГПК и чл.5 ГПК. В конкретния случай ГПК не разглежда хипотеза, при която ответник по делото може да е съд. В този случай първоинстанционният съд е следвало да замести липсващата новела, следвайки правилата на общият разум, обичая и морала. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По същество съдът приема 1 същата за неоснователна.

Производството пред Районен съд – Търговище по гр. дело № 1164/2023 година е образувано по повод искова молба от „ТАНДЕМ-ГАРД" ЕООД, ЕИК 125575757, седалище и адрес в (населено място), представлявано от управителя Л. Д. Л., в която искова молба се твърди, че търговското дружество е претърпяло имуществени вреди в резултат на бездействието на съдия от СРС по гр. дело № 19734/2026 година по описа на СРС, поради което предявява частичен иск срещу Софийски районен съд за сумата от 2 000 лева като част от претендираната сума от 21 326 лева, на основание чл. 49 от ЗЗД.

С обжалваното в настоящото производство прекратително определение и изпращане на делото на СРС, първоинстанционният съд е приел, че следва да приложи правилата на особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, тъй като Софийски районен съд следва да се третира като държавно учреждение по смисъла на ГПК.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 от ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за спазването на тази специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание (доказателства за местовъзникването на спорното правоотношение могат да бъдат събрани и след това). Поради това съдът е задължен да спази особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, изр.

1 от ГПК и служебно следва да изпрати делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК.

2

Трайна и безпротиворечива е практика на ВКС, която посочва, че местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл.105 ГПК (в т. см. - определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/ 2019 г., ІІІ г.о, определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г.о., определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5чл. състав на ВКС и ВА, определение № 60336 от 29.10.2021 г. по частно гр. дело № 4125 по описа за 2021 г. на ВКС, Определение № 60337 от 29.10.2021 година по частно гр. дело № 3912 по описа за 2021 г. на четвърто г.о. на ВКС, определение № 60462 от 21.12.2021 г. по частно гражданско дело № 4946 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година.

В конкретният случай искът е предявен на основание чл. 49 от ЗЗД с твърдения, че съдия от СРС е причинил на ищеца имуществени вреди със своето бездействие. Искът е предявен срещу СРС, който несъмнено следва да се третира като държавно учреждение по смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК като се твърди, че спорното правоотношение е възникнало в съдебния район на Софийски районен съд. Дали съдия или съдиите от СРС ще се самоотведат от разглеждането на спора е последващ въпрос, който не влияе на извода, че в случая местната подсъдност следва да се определи по правилото на чл. 108, ал. 2 от ГПК като компетентен за разглеждане на спора се явява именно СРС, комуто е изпратено производството след неговото прекратяване в Районен съд – Търговище.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ТАНДЕМ-ГАРД" ЕООД, ЕИК 125575757, седалище и адрес в (населено място), представлявано от управителя Л. Д. Л., чрез адвокат Ц. И., частна жалба против Определение № 1177 година по гр. дело № 1164/2023 година по описа на РСТ, като 3 неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС – София, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4