Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 01.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2532/2020
Вид
Решение № 46
Подписан
01.02.2021
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20201001002532 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 697 от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 1976/2019г. по описа на СГС, Търговско отделение, 20 състав е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК 130933227 не дължи на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Добрич Мел“ ЕАД, ЕИК 130933387 и „Красен ММ5“ ЕАД, ЕИК 130933405 искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване на установено спрямо Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, че са погасени по давност вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15. Със същото решение Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114 е осъдена да заплати на „Добруджа Мел“ АД, ЕИК 130933227, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 712 лв. разноски. Със същото решение са осъдени „Добрич Мел“ ЕАД, ЕИК 130933387 и „Красен ММ5“ ЕАД, ЕИК 130933405 да заплатят на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, разделно и по равно сумата от 600 лв. разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Държавна 1 агенция Държавен резерв и военновременни запаси в частта, с която е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК 130933227 не дължи на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул.

„Алдомировска“ № 114, вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д.

№1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове.

Срещу същия съдебен акт е постъпила и насрещна въззивна жалба от Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси в частта, с която са уважени исковете на „Добруджа Мел“ АД.

Във въззивната жалба на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси се излагат твърдения за неправилност на постановеното по делото решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Посочва, че извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Твърди, че на основание влязло в сила решение № 44/10.05.2004г. в полза на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006г. срещу солидарните длъжници „Добрич Мел“ЕАД, „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД.

Посочва още, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20061110430454 по описа на ДСИ при СРС. Твърди, че правилно първоинстанционния съд е посочил в решението си, че изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник „Добруджа Мел“ АД са искани и извършвани до 12.04.2008г., като перемпцията следва да настъпи на 12.04.2010г., а съобразно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на висящото производство по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Твърди, че новата давност е започнала да тече от 12.04.2010г., като е прекъсната с образуването на ново изп.д. с подадена молба с изх. № 741/26.04.2013г., като е видно, че периодът попада в хипотезата на чл. 116, б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, следователно вземанията на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ към солидарния длъжник „Добруджа Мел“ АД противно на изложеното от първоинстанционния съд не са погасени по давност.

Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която неправилно са признати за погасени по давност вземания спрямо солидарния длъжник „Добруджа Мел“ АД. Моли да му бъдат присъдени разноски.

На така подадената въззивна жалба са депозирани отговори в срок от насрещните страни - „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД, чрез адв. А. П..

Изложени са твърдения за недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Жалбоподателите „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД излагат твърдения за неправилност и необоснованост на решението в частта, в която са отхвърлени предявените от двете дружества отрицателни установителни искове. Първоинстанционният съд е направил погрешен извод за прекъсване на погасителната давност по отношение на двете въззивни дружества за процесното вземане. Посочените изпълнителни действия не са такива 2 от кръга на изчерпателно изброените в мотивите към т.10 от ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно последните са негодни да прекъснат и не прекъсват погасителната давност. Твърди, че с прогласените последователно две перемпции по прекратените на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК две предходни изпълнителни дела, с обратна сила са били обезсилени всички изпълнителни действия прекъсващи погасителната давност, противно на изложеното от първоинстанционния съд. Молят да бъде отменено така постановеното решение и да бъдат уважени исковете на ищците. Молят да им бъдат присъдени разноски.

Подадената насрещна въззивна жалба от Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси възпроизвежда оплакванията изложени в подадената от същата страна въззивна жалба.

На така подадената насрещна въззивна жалба са депозирани отговори в срок от насрещните страни - „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД, чрез адв. А. П.. Изложени са твърдения за недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Апелативен съд - София, намира, че въззивните жалби, както и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и като такива са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание на чл.439 от ГПК.

Ищците „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД – длъжници по изп.д. № 20151110400798 по описа на ДСИ при СРС - твърдят, че вземанията на ответника Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси в общ размер от 72 731,57 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006 г. по гр.д. № 1181/2000 г. на Окръжен съд – гр. Перник, са погасени по давност. Поддържат, че за събиране на процесните суми кредиторът образувал три изпълнителни дела - № 20061110430454, № 20131110430173 и настоящото с № 20151110400798 (присъединено към ИД № 20151110400797), като първите две били прекратени поради перемиране.

Ищците считат, че правна последица на перемпцията е ретроактивното обезсилване на всички извършени до настъпването й изпълнителни действия и отпадане на техния прекъсващ давността ефект. Ето защо тригодишният давностен срок, приложим към процесните вземания, се явява изтекъл, считано от влизане в сила на решението за присъждането им до образуване на последното (неперемирано) изпълнително дело. Поради изложеното ищците молят съда да установи недължимостта на вземанията на посоченото погасително основание. Претендират разноски.

Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва исковете, като твърди, че течението на давностния срок е било многократно прекъсвано и взискателят е отправял молби за предприемане на предвидените от закона изпълнителни способи и за насочване на изпълнението към имуществото на длъжниците. Наред с това поддържа, че спрямо първите две изпълнителни дела следва да се възприеме разрешението, дадено с ППВС 3/1980 г., като се приеме, че по време на тяхната висящност давностният срок е спрян. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли отрицателните установителни искове и да му присъди разноски за юрисконсулт.

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че процесните искове са за установяване недължимост на 3 паричен дълг, който е признат с влязло в сила съдебно решение и е предмет на принудително изпълнение, поради погасяването му по давност, изтекла след формиране на силата на пресъдено нещо.

Установява се, че с решение от 10.05.2004г., постановено по гр.д. № 1181/2000г. на ОС-гр. Перник, настоящите ищци са осъдени да заплатят солидарно на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем, и сумата от 14 953 лв. разноски. Въз основа на така постановеното решение, което е влязло в сила е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006г. Въз основа на издадения на 30.01.2006г. изпълнителен лист с молба о т 01.03.2006г. кредиторът е поискал образуване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД, а с молба от 29.02.2008 г. – и срещу „Добрич Мел“ ЕАД. Образувано е изпълнително дело № 30454/2006 г. по описа на ДСИ при СРС. На 19.03.2013 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е обявено прекратяването на образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на молба от 26.04.2013г. е образувано ново изп.д. № 30173/2013 г., прекратено също на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съгласно издаденото на 07.09.2015г. постановление. Висящото към настоящия момент изп.д. № 798/2015г. е образувано по молба от 17.11.2015г. С молба от 14.03.2018г. взискателят е поискал присъединяване на изп.д. № 798/2015 г. към изп.д. № 797/2015 г., образувано по молба от 17.11.2015г. въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2008г.

При така изяснената фактическа обстановка по предявения при условията на активно субективно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд - София намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Искът по 439 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, чрез който длъжникът може да оспори изпълнението, като се позове единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене и имащи характера на правопогасяващи предпоставки досежно търсеното вземане.

Не се спори, че сумите по издадения на 30.01.2006г., касаят вземания, представляващи възнаградителна лихва и разноски.